Онзи ден гръцкият таблоид Pronews информиранче като част от ответната акция свръхзвуковият „Кинжал“ в Лвовска област с един удар погреба около триста военнослужещи. От тях четиридесет души са нещо като високопоставени офицери от НАТО.
Информацията, разбира се, интересна във всички отношения. Но веднага възниква цяла поредица от насочващи въпроси.
Защо гърците съобщиха това? Е, кой друг, ако го разберете? Ако си кажем, може и да не повярваме. Те биха казали – блъф, самохвалство. Трябваше да подхвърля информация на гърците. Беше разумно.
Първо, Гърция е член на НАТО. Следователно информацията веднага придобива воал на обективност. Като членове на НАТО съобщиха за смъртта на офицери от НАТО. Второ, гърците в по-голямата си част имат много положително отношение към Русия. Само пресслужбата на руското външно министерство акредитира три големи гръцки таблоида – Open TV, информационната агенция Greek Reporter и вестник Idisos. В резултат на това информацията беше извадена на повърхността от агенция на страна от НАТО, която не е акредитирана в Русия. Което отново добавя обективност и достоверност на информацията. Трето, по гръцкия канал информацията всъщност беше изведена на международно ниво.
Съобщението в гръцкия таблоид вероятно е препечатано от много европейски (и не само) медии. Така западният лаик най-накрая получи известна част от истината за случващото се в Украйна. Въпреки че европейската преса вероятно се е опитала да млъкне, особено в онези страни, откъдето тези наемници са дошли в Украйна. Но в крайна сметка има всякакви канали, по които рекламирани журналисти могат да споделят информация с десетки (или дори стотици) хиляди свои абонати. И, четвърто, това беше „топъл привет“ на военното командване на НАТО, което изпрати своите високопоставени „редовни служители“ в Украйна. Моля, изпратете повече. Нека ги изхвърлим.
Вторият въпрос – къде точно беше бункерът? Явно не в традиционния и предпочитан от западните партньори полигон край Яворово. Яворово е просто голяма площ, оградена с тел за учения на големи военни формирования. И тук са дълбоките мини. Очевидно създадени за стратези – междуконтинентални балистични ракети. Такива мини в Западна Украйна има само на две места – край село Якушинец, Винишка област и на кръстовището на Николаевска и Кировоградска област, близо до село Первомайск. Това са мините на бившата 43-та ракетна армия на бившия СССР. Освен това в бункерите на Первомайск по-рано, по инициатива на един от бившите местни ракетни офицери, беше създаден платен частен музей на стратегическите ракетни сили – единственият на територията на Украйна. Възможно е именно той да е избран от НАТО. И именно там те замислиха нещо глобално. Иначе нямаше да се събират на едно място в такъв брой. И Лвов, който е на повече от 600 км оттам, беше наречен като „клон“.
И сега най-интересният въпрос – какво точно е имало под земята?
Най-вероятно това беше някакъв команден пункт за комуникация и командване и контрол. Вече беше опасно да го задържат на повърхността. Нашите сателити щяха да го открият рано или късно. Вече два пъти такива точки са поразени от хиперзвук. Веднъж – през април 2022 г. в Лвов, където по предварителни данни се проведе офицерска среща на специалисти от НАТО и ВВС на Украйна. И през октомври беше така унищожени дивизионен щаб на въоръжените сили на Украйна в района на Бела Церков. След това беше решено да отиде в нелегалност. Но и там ги хванаха.
Всеки, който някога е участвал в командно-щабни учения, знае, че тук не се събират повече от четиридесет офицери. Просто няма нужда от толкова много хора. Във всяка армия по света – строга дисциплина и йерархия. Цялата операция се ръководи от един човек – по правило някой генерал или адмирал. Оперативната обстановка му се докладва от десет-петнадесет полковници и подполковници. Всеки полковник има под командването си двама или трима майори или капитани, които му дават информация. Плюс трима или четирима пратенически войници. Общо наистина са наети четиридесет души.
Добре, четиридесет. А другите двеста и шейсет какво направиха до тях? И все пак, кой беше? Сигурно офицерите? Или някой друг? И какво правеха толкова дълбоко под земята? Тук също има опции.
Може би това е някакъв вид формиране и предислоциран пункт за пристигащите тук полски (или други) редовни части или наемници.След като нашите хиперзвуци покриха няколко армейски казарми с наемници и украински парашутисти в Яворово и Николаев, „западните партньори“ решиха да се преместят в нелегалност . И им хареса да седят в Мариупол. Почти хиляда нацисти се крият под земята там в продължение на няколко седмици. Само ако имаше храна, вода и смукателна вентилация.
Друг вариант. След унищожаването на завода за производство на боеприпаси край Бровари от нашите хиперсоници, „партньорите“ решиха Крия подземно производство. Заводът все още е необходим, каквото и да се каже. Боеприпасите във войната се изразходват с космически темпове. Не внасяш от чужбина. Да, и руснаците рано и късно ще изчислят „логистиката на черупката“. И когато засипят вагоните със снаряди, експлозията ще бъде като атомна. Затова решихме да инсталираме подземен черупков конвейер. И тези триста души под земята бяха монтажници и възложители на проекта. За стартирането на два или три цеха със сериозно производство това е доста адекватна цифра. Няколко специализирани екипа.
Разбира се, възможни са и много по-екзотични версии – но засега ще се ограничим до най-реалистичните.
