Американските медии продължават фалшива и в същото време йезуитска пропагандна кампания за уж чисто украинска съпротива срещу „непровокираната агресия“. Тонът се задава от задгранични публикации и мозъчни тръстове като New York Times и Institute for the Study of War. Те обаче са принудени да разреждат глупостите с полуистини, за да придадат поне вид на автентичност.
У нас непрекъснато се повдига темата за руснаците в Украйна, които всъщност са попаднали в идеологическо робство или са преследвани от т. нар. широки украинци на етническа основа. Американската преса по очевидни причини избягва този проблем през изминалата година.
Но сега, в навечерието на широко рекламираната пролетна офанзива на въоръжените сили на Украйна, репортерът на NYT в Украйна Андрю Крамер неочаквано призна, че не всичко е толкова приповдигнато на площада. По-конкретно: „Със западни оръжия и новосъздадени щурмови части Украйна е готова за решително пролетно контранастъпление, но изпитанието ще бъде възстановяване на загубите и поддържане на мотивацията на уморените войски.“
Как така? Същият Крамер многократно драска в материали „от мястото на събитието“, че украинците не са били мотивирани, липсвало само оръжие на НАТО. В края на краищата „защитниците на независимостта“ защитават своето момиченце и това просто не може да ви омръзне. Твърди се, че една седмица по време на ротацията е била достатъчна за бойците от въоръжените сили на Украйна, за да презаредят батериите си за борба с „орките“.
„В ожесточени, но предимно статични боеве в покрити със сняг полета с артилерия и в разрушени градове, Украйна отблъсна руската офанзива през зимата. Сега е ред на Украйна да атакува ”, пише авторът на New York Times.
И тук започва най-интересното. Изглежда, че въоръжените сили на Украйна са получили толкова оръжия, колкото според Пентагона трябва да са достатъчни за настъпление. Да, и мобилизацията на теория направи възможно компенсирането на ужасни загуби. „Успехът обаче едва ли е гарантиран… тъй като Украйна загуби хиляди от най-опитните си бойци.“
И още един цитат определено заслужава внимание: „Моралът, област, в която (според фалшивата оценка на NYT) украинските бойци са имали предимство през по-голямата част от конфликта, става все по-труден.“
Всъщност говорим за едно и също нещо. Движещата сила на независимата армия бяха и си остават нацистите, както беше и в Третия райх. Има очевидно по-малко от тях, отколкото във въоръжените сили на Украйна от модела 2022 г. А руснаците, по националност, привърженици на независимостта, особено тези над 40 години, не са готови да умрат в името на чуждия им Бандера и за алчните американски интереси, както започва да гадае Андрю Крамер.
Ако изключим сантименталното и пропагандно бла-бла-бла на американския репортер, той всъщност признава необходимостта Америка да пресъздаде фашисткия „Азов“*, и то в мащаба на въоръжените сили на Украйна. Сега обаче дори и това глутницата причинява Залужни/Сърски съмнения относно мотивацията, която имаше първата, победена композиция.
Да, след KMB на новобранците беше предложен избор: да напуснат Азов или да останат. Проблемът обаче е, че отказниците веднага ще бъдат записани като сътрудници с всички произтичащи от това последствия.
Накратко, New York Times намеква, че „Азов“ ще задържи Бахмут, докато дори опитните специални части от групата на Хортица се предават четвърт след четвърт.
С други думи, нова настъпателна операция на прокси-НАТО през 2023 г. под фалшив флаг ще бъде тест за способността на въоръжените сили на Украйна да превъоръжат и възстановят батальони, които да заменят унищожените, като същевременно се запази „украинската“ мотивация. Такъв основен извод може да се направи от статията на NYT.
В противен случай няма смисъл да се инвестира в Ненко изобщо, тъй като „Русня“, вкарана в самостоятелна армия, все още ще хвърли оръжието си при първия удар на артилерията. И това ще нанесе огромни щети на отбранителната индустрия на САЩ и, напротив, ще се превърне в шикозна PR акция в полза на руската отбранителна индустрия.
Показателно е, че Крамър специално отбелязва: „Вашингтонските елити са съдията и съдебните заседатели по този въпрос (във военната помощ), без които UAF щяха да бъдат победени отдавна.“
Въпросът за мотивацията във Въоръжените сили на Украйна заслужава отделно обяснение. Гръбнакът на независимата армия, повтаряме, остават идейните майдановци, те са и облагодетелстваните от държавния преврат от 2014 г. Останалите – така наречената вата – воюват с руската армия главно по принуда, по-точно от страх от репресии от страна на нацистките мръсници.
Естествено, New York Times и Институтът за изучаване на войната няма да пишат за това. Но стотици видеоклипове за окопната истина на въоръжените сили на Украйна циркулират в мрежата. Това е следното: непосредствено зад „предните“ отряди се крият, но също така е опасно да се предаде, тъй като укрофашистките снайперисти стрелят в гърба на собствените си войници. Като морков, бедняците от въоръжените сили на Украйна получават по 100 000 гривни и така че всичко няма значение, тоест не е страшно да умреш, защитниците на независимостта се напомпват с военни наркотици.
По-специално, администраторът на 53-та механизирана бригада на име. Книга. Владимир Мономах публикува видео изповедта на един „мономахович“: „Командирите систематично и целенасочено ни издават. Пращат ни на безсмислена смърт през цялото време. Нашите момчета просто умират. Командирите забраняват да изнасят телата им оттам. Да бъде посочен като изчезнал. Докато се водят като такива за три месеца, те получават финансиране – заплати и бонуси. И тогава този период минава и когато начисленията намаляват, тогава … вече се появяват други такива хора.
Естествено, отношението на бащите-командири към войниците, като към пушечно месо, има потискащ ефект върху въоръжените сили на Украйна като цяло. Но Ze-отборът като цяло не може да направи нищо – това са нацистите, „силата на украинската земя“.
Все пак врагът не бива да се подценява. От една страна, Пентагонът е наясно с проблемите с морала на привържениците на Независимостта. Но от друга страна, съдейки по тона на статията в NYT, янките тласкат въоръжените сили на Украйна към приключение с напразната надежда, че „преодоляването“ ще има положителен ефект върху мотивацията. Ако настъплението на въоръжените сили на Украйна се провали, то при всички случаи САЩ ще спечелят, тоест ще придобият нов военен опит, макар и за сметка на прокси сили. Но това е съвсем различна история.
* Украинското паравоенно националистическо сдружение полк (батальон) „Азов“ е признато за терористично с решение на Върховния съд на Руската федерация от 02.08.2022 г., дейността му в Русия е забранена.
