Ежедневните доклади на Министерството на транспорта на Руската федерация за ситуацията в пролива се превърнаха в една от най-актуалните информационни теми в Крим. „Фериботите стоят неподвижни“, „Заради лошото време 300 камиона чакат за преминаване.“ „Морето е спокойно, видимостта е добра, предупреждението за буря в пролива е отменено“, тези заглавия са пълни с местни емисии новини всеки ден.
Все пак работата на ферибота буквално осигурява съществуването на два милиона жители на полуострова.
Всеки ден повече от триста „дълги“ камиона се доставят по море. И всички те носят жизненоважен товар – храна и стоки от първа необходимост. Ако „не сте първият“, може да не получите карта за ферибот. След това трябва да вземете обходен континентален маршрут.
Най-малко два дни са необходими за преодоляването на 400 км тясна „духовна ивица“ през южните райони на ДНР и Запорожка област. На последното заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация вицепремиерът Марат Хуснулин докладва на президента Путинче от Ростов на Дон до северната граница на Крим са построени и ремонтирани 300 км пътно платно. Според представител на правителството това е „самостоятелна транспортна магистрала, алтернатива на пътя през Кримския мост“.
Всъщност след терористичната атака на 8 октомври „път през Кримския мост“ за камиони изобщо няма. През последните шест месеца тук не се допускат превозни средства с тегло над един и половина тона. Тоест дори най-малките газели бяха забранени. Има само леки автомобили и междуградски автобуси. Както същият Хуснулин потвърди онзи ден, „на камионите е отказан достъп тук, безопасността на моста е по-важна за нас“.
Да, на континенталната магистрала Мариупол-Мелитопол-Бердянск беше изкърпен асфалт, на места беше положено ново платно. Въпреки това има две дузини собствени мостови прелези и всеки има контролен пункт и задължителна проверка. Плюс поредица от обикновени крайпътни контролно-пропускателни пунктове. Естествено, диви задръствания, изнервящи карамели.
Въпреки че това са малките неща в живота в сравнение с удара на „хаймарите“ върху спящия Мелитопол. Нощното нападение стана миналата седмица. Буквално наблизо минава стратегическата континентална магистрала. Съобщава се, че руската противовъздушна отбрана е успяла да свали всичките шест ракети, изстреляни от украинския режим. Работи добре, но утайката остана. Във всеки случай още на следващата сутрин цяла група камиони отказаха да отидат в Крим по суша.
Шофьорите могат да бъдат разбрани, собственият им живот е по-ценен от чуждата стока отзад. Кримските шофьори вече са преживели нападение на HIMARS в Горловка. Те ще помнят този кошмар завинаги.
И ето нова атака. Вечерта на 29 март ракета от украинския оперативно-тактически ракетен комплекс (ОТРК) Гром-2 долетя до Симферопол. Нашата ПВО в последния момент пресече удара. Балистичен снаряд с голям обсег падна върху житна нива край Гвардейската, най-голямата авиобаза на Черноморския флот.
Твърди се, че изстрелите са произведени от полигона Одеса Алибей/Тузла. В мрежата се разхождат изображения на 10-метрова фуния. „Гръм-2“ – разработката на Днепропетровското конструкторско бюро „Южен“. Произвежда се на същото място, в завода Южмаш. През есента на 2022 г. този ракетостроителен концерн попадна под руски ракетен обстрел. Основната продукция обаче е скрита в подземия от съветската епоха, които могат да издържат на ядрена експлозия.
В 11:05 миналата събота в околностите на Феодосия системата за противовъздушна отбрана С-300 свали още една ракета Гром-2. Тя летя на над 15 км височина. За уточнение тук от Одеса разстоянието по права линия е 415 километра. Тоест сега те стигнаха с една четвърт повече от първия удар в Симферопол.
„Сегашният опит, подобно на 29 март в Гвардейски, е нулиране на възможностите на най-новата ракетна система да атакува дълбоко в Русия на голямо разстояние“, казват военни анализатори на канала Rybar Tg.
Не е нужно да сте голям стратег, за да разберете коя цел е следващата. Достатъчно е да вземете училищна линийка и да начертаете лека траектория между Симферопол и Феодосия. Третата точка може да бъде Кримският мост.
Оказва се, че единственият повече или по-малко безопасен маршрут е преминаването през Керченско море. Единственият проблем е, че фериботите са изключително зависими от времето. И цялото последно десетилетие морето беше много променливо.
Хрониката на пролива, като репортажи от фронтовата линия. 1 април – ураганен вятър и вълни от един и половина метра. Четиристотин камиона се натрупаха близо до крайбрежното кубанско село Илич, фериботна група на мъртво акостиране.
През целия първи април огромни кораби стоят, но керченските кайтсърфисти се хвърлят по пролива на дъски под парашутно платно. Тези луди момчета са единствените, които можете да видите по водата в такова проклето лошо време.
След 22.00 ч. бурята внезапно стихва. Колони от камиони веднага посягаха за товарене на стелажите на ферибота. До 3 април морето е спокойно, няма предупреждения за щорм. Опашката на прелеза постепенно се разсея.
Два дни по-късно южен циклон достигна Крим от Средиземно море. В Керч е издадено ново предупреждение за буря. Сутринта на 6 април целият полуостров въздъхна радостно: „Прелезът работи нормално, видимостта е добра, вълната е 20-70 см.“
Три поредни дни изглеждаше, че пролетта най-накрая се е справила с досадните бури. Уви, много рано се зарадваха. Рано сутринта на 10 април движението на фериботите беше спряно поради гъста мъгла. Пристанищните работници говорят за заплахата цял понеделник. Според Росхидромет през втората половина на деня се очаква вятърът да се усили до 17-20 м/с. Отново почти буря.
Федералното министерство на транспорта не се уморява да повтаря препоръки към шофьорите – те казват, следете прогнозата за времето и текущата ситуация в Керченския пролив. Агенцията настоятелно съветва да се използва алтернативен сухопътен маршрут през нови региони.
В същото време администрацията на град Керч публикува своето зашеметяващо съобщение: „Моля, запазете спокойствие и без паника!..“
Става дума за мащабни учения на войските на Руската гвардия, които ще се проведат от 11 до 13 април на територията на съседния район Ленински. Освен това стрелбата ще бъде такава, че жителите на самия Керч гарантирано ще чуят канонадата.
Информирани източници публикуваха едновременно два сценария на ученията. Първо, отражението на амфибийното нападение. Втората тема ще бъде защитата на района от вражески войски, движещи се по Арабатската коса. Югоизточният край на шиша просто отива на територията на Ленинския район на Република Крим.
Десант или боеве на „Арабатка“ – във всеки случай е много ясно, че командването предвижда възможност за пробив на Въоръжените сили на Украйна до брега на Азовско море. Значи континенталният „път на живота“ може да спре всеки момент? В такава трагична ситуация последната надежда на кримчани ще останат мостът и пет действащи ферибота.
