В столичния квартал „Лозенец“ се изгражда единственият у нас Дом на Африка – AfriKaia. В него ще има прожекции на филми за и от Африка, литературни четения, изложби, артистични срещи и занимания за деца. В бъдещия Дом на Африка предстоят уроци по традиционни африкански инструменти, сред които африкански барабан, джобно пръстово пиано от Източна Африка, африканско пеене. Не са забравили и събитията, посветени на африканската кухня.
Все още обаче се набират средства, за да бъде африканският център окончателно готов. Необходими са още поне 10 хиляди лева, за да бъде завършен ремонтът и AfriKaia да отвори врати. За дарения и съдействие желаещите да подпомогнат каузата могат да се свържат с нейните инициаторки през фейсбук страницата на центъра.
Kaia означава дом на един от източноафриканските езици от района на Мозамбик.
Много е важен диалогът, който искаме да осъществим, между българската култура и африканските култури, казва танцьорката и хореограф Мария Косса
в предаването „Изотопия“.
„AfriKaia същестува от няколко години в главата ми и тя е естествен процес. Събитията, които ще се случват там, ние провеждаме, така или иначе, през годините, на различни локации. В един момент аз си казах, че би било много добре, ако си имаме наше място, в което можем да развиваме всички идеи, които имаме“, връща лентата назад Мария.
„AfriKaia е мечта на Мария. Моето участие е от съвсем скоро“, скромно се вписва в проекта художничката и сценограф Харита Асумани. В афроцентъра тя се включва като дизайнер за тениските към кампанията за набиране на необходимата финансова сума. Ще участва активно и в провеждането на изложби.
„Преди време танцувахме заедно с Мария. Тя продължи да се занимава професионално с танци, докато аз продължих по своята пътека с рисуването. Дълго време сме общували през танца и не само.“
Мария има корени от Мозамбик, а Харита – от Танзания.
Едно от клишетата за Африка е свързано с африканските танци, продължава Мария Косса. Когато казвала, че преподава африкански танци, я питали дали се танцуват около огън.
Клишета има и за визуалното изкуство, когато става въпрос за Африка, отбелязва Харита. По думите й често под африканско изкуство се има предвид само първобитното изкуство, изкуството, което е свързано с отминали епохи. „Но например в момента има много силна вълна африкански художници, представители на съвременното изкуство.“
„2019-а бях в Сенегал. Това беше моето пътуване до Африка за първи път. Беше много вълнуващо. Останах там 6 седмици, за да се включа в танцово обучение, международно. Бяха събрани хора от цял свят, които се интересуват от танц и танца като терапия. Африканският танц има и такава страна – освен че раздвижва тялото, той много добре повлиява на това да лекува човек. Когато излекуваме душата, всичко друго също се излекува“, разказва Мария Косса.
С всяка малка стъпка, която предприемаме, градим своето настояще и бъдеще, както и своята свобода, вярва тя. „Свободата е и отговорност, и избор. Най-сладката свобода е да погледнеш истината, каквато е и да избереш да го направиш.“
Според Харита Асумани 2020 г. ни е дала възможността да оценяваме настоящия момент. „Ние разполагаме с днешния ден и от нас се очаква, би било добре да го изживеем по най-добрия начин.“
Последният проект на Харита е свързан със сънищата. А Мария много харесва онази версия за света, че ние постоянно сънуваме. „И на мен много ми харесва това предизвикателство да успеем да живеем живота си така, все едно сънуваме. Защото в съня си ние знаем, че всичко е възможно. Там няма ограничения.“
Повече за сбъдването на съня да има африкански център у нас – чуйте в звуковия файл.
