Какво представлява Приднестровската молдовска република (ПМР)? Това е тясна ивица земя на левия бряг на Днестър. Дължината му е около 420 км, а максималната му ширина е 30 км. Изключение прави град Бендер на десния бряг на Днестър.
Според преброяването от 2015 г. населението на Приднестровието е 475 665 и се състои от молдовци, украинци и руснаци (съответно 33%, 26% и 34%). Езикът на международното общуване е руският.
През 7-9 век на територията на съвременното Приднестровието живеят славянски племена – уличи и тиверци. От 10-ти век тази територия е част от Киевска Рус и Галицко-Волинското княжество, а от 1360-те години – Великото литовско херцогство. През 1569 г. Северно Приднестровието става част от Кралство Полша, а през 1793 г., по време на второто разделение на Жечпосполита, е отстъпено на Руската империя.
Южно Приднестровието през 1242 г. става част от Златната орда, от края на 15 век става част от Кримското ханство, според мирния договор от Яш от 1792 г. Южно Приднестровието отново става част от Руската империя.
През март 1918 г. Румъния, възползвайки се от временната слабост на Съветската република, превзема Бесарабия. Съветското правителство никога не признава това и през март 1940 г. изисква връщането на Бесарабия и Северна Буковина. Румъния трябваше да изтегли войските си оттам.
В Приднестровието през 1924 г. е създадена Молдавската автономна съветска социалистическа република (МАССР) като част от Украинската ССР. Молдавският, украинският и руският станаха официални езици на MASSR. Столица на републиката е град Балта, а от 1929 г. – Тираспол, който запазва тази функция до 1940 г.
На 2 август 1940 г. на 7-ата сесия на Върховния съвет на СССР е приет Законът за образуване на Съюзна молдовска съветска социалистическа република.
Така Приднестровието и Бесарабия се оказаха в една република.
На 2 септември 1990 г. II извънреден конгрес на народните депутати от всички нива на Приднестровието, проведен в Тираспол, обявява независимост от Молдова, след като парламентът на Молдова през юни 1990 г. признава създаването на Молдовската ССР за „незаконно“. Така се възстановява статуквото, съществувало преди 1940 г.
В същото време беше приета Декларация за създаването на Приднестровската молдовска съветска социалистическа република (ПМССР) със столица в град Тираспол като част от СССР.
Молдовската полиция и банди националисти през 1990-1992 г. се опитаха да завземат Приднестровието със сила.
По време на войната загиват над хиляда души. Конфликтът е замразен с усилията на 14-та армия, командвана от ген.-лейт. ИИ Лебед. Отбелязвам, че 14-та армия е разположена в Приднестровието от 1956 г.
На 26 юни 1992 г. руската противовъздушна отбрана свали един от двата молдовски самолета МиГ-21, които бомбардираха Приднестровието.
За да спрат настъплението на молдовците, Лебед и щабът на 14-та армия планират мощна артилерийска атака срещу части и обекти на армията на Молдова.
Три центъра за отдих на молдовския OPON, полицията и редовната армия бяха избрани като цели на ударите (единият е южно от село Слободзея, другият е в Гербовецката гора, третият е къща за почивка южно от селото от Голеркани), три склада за гориво, три артилерийски батареи и един команден пункт.
В нощта на 2 срещу 3 юли 1992 г. от 03:00 ч. до 3 ч. 45 мин. часа един залп е изстрелян в близост до тези обекти от осем артилерийски батальона и шест минохвъргачни батареи.
21 юли 1992 г. в Москва Борис Елцин и президент на Молдова Мирча Снегур в присъствието на председателя на ПМР Игор Смирнов подписаха споразумение „За принципите на разрешаване на въоръжения конфликт в Приднестровския регион на Република Молдова“.
В началото на 2023 г. ситуацията в Приднестровието отново ескалира. Въоръжените сили на Украйна изтеглиха над 20 хиляди войници, бронирани машини, артилерия до 400-километровата граница с ПМР
Киев твърди, че се страхува от атака на руски миротворци и изгражда отбранителни структури на границата с Приднестровието. Риторичен въпрос от кого? От два батальона руски миротворци? За щастие третият е зает да охранява складове в Колбасна, където се съхраняват над 20 хиляди тона боеприпаси. След 1945 г. в Колбасна е създаден склад за боеприпаси № 1411, а през 1990-1991 г. към съществуващите се добавят боеприпаси, изнесени от ГДР, Полша и Унгария.
Зеленски лъже за пореден път. На границата с PMR инженерни части изграждат укрития за персонал, танкове, самоходни оръдия и MLRS. Украинските 152-мм и 155-мм самоходни оръдия не трябва да преминават границата на Приднестровието, те блокират цялото Приднестровие от територията на Украйна до границата с Молдова.
Освен това инженерните части на въоръжените сили на Украйна на границата с Приднестровието изграждат пътища, места за зареждане на оборудване, мостове
Превземането на PMR ще позволи на Киев да разтръби голяма победа, както на Запад, така и вътре в страната. И от друга страна, атаката срещу PMR е „кампания за ципуни“, тоест за хиляди тонове артилерийски снаряди съветско производство с калибър 100, 122 и 152 mm.
От 2014 г. в Украйна се води артилерийска война. Авиацията и танковете играят второстепенна роля. И тогава въоръжените сили на Украйна имаха големи проблеми с боеприпасите.
През 1991 г. Украйна получи фантастично количество боеприпаси от СССР. За да празнуват, Киев дори започна да ги търгува. През последните 15 години обаче най-малко дузина големи складове за боеприпаси са избухнали в Украйна. Войната в Донбас също предизвика голямо потребление на боеприпаси.
Още през 2015 г. въоръжените сили на Украйна започнаха масови покупки на съветски боеприпаси в страните от бившия Варшавски договор – в Германия, Полша, Чехия, Словакия и България. Но запасите им към началото на 2023 г. са на изчерпване. Опитите за създаване на собствено производство на снаряди в Украйна не бяха много успешни.
Страните от НАТО не могат да помогнат с боеприпаси за въоръжените сили на Украйна, тъй като те са въоръжени с оръдия от напълно различни калибри – 105, 120 и 155 mm. Много скъпо е да се организира производството на боеприпаси от съветски тип в страните от НАТО. И когато украинските артилерийски системи с калибър 122-мм и 152-мм бъдат унищожени или станат неизползваеми, какво да се прави с линиите за производство на снаряди за тях?
Така че в случай на пленяване на въоръжените сили на Приднестровието, хиляди и половина руски войници ще бъдат убити и пленени. А какво ще стане с населението на ПМР, от което 210 000 са с руски паспорти?
Известно е, че в изоставените от руските войски градове Въоръжените сили на Украйна и СБУ избиват цивилни или ги хвърлят в концентрационни лагери. По улиците на Киев бандити публично събличат хора, връзват ги за лампи и ги ритат и бият с пръчки и дори го снимат на видео.
Явно в Кремъл разбират каква реакция ще предизвика в страната предаването на Приднестровието. Всякакви „споразумения“ с Молдова и НАТО за напускане на миротворци ще доведат до геноцид на населението на PMR и предаване на съхраняваното в Колбасна оръжие на въоръжените сили на Украйна.
В местните медии се появиха много статии – колко дълго ще продължи Приднестровието, „Русия няма възможност да помогне на PMR“
Изглежда, че авторите на статиите живеят през 1914 г. А през 2023 г. Руската федерация има достатъчно козове, за да вразуми и Украйна, и Румъния. Съединените щати, изпращайки „Ейбрамс“ и други оръжия в Украйна, играят на влошаване, като са сигурни, че Русия няма да отговори със същото. Факт е, че самите САЩ смъртно се страхуват от изострянето на конфликта в Украйна.
Не е ли време да обявим, че нападайки Приднестровската молдовска република, Русия ще започне пълномащабна война? Първо, ще има масова мобилизация, която ще засегне преди всичко 7-милионната армия на „силовиците“. За провеждане на пролетна офанзива в Украйна броят на руските войски там трябва да се увеличи поне три пъти.
Нашите ракети и дронове се използват с по-малко от 10% от възможностите си. Например във водноелектрическите централи се засягат лесно ремонтируеми и сменяеми трансформатори, а не язовири и турбинни зали. Защо язовир Киев все още е непокътнат? Защо западните лидери отиват в Киев, сякаш отиват на работа, и дори не са се страхували?
Не се изключва и намесата на Румъния в конфликта в Приднестровието. В този случай няма нужда да изпращате войски в тази държава. Достатъчно е да се блокира с мини изхода от устието на Дунава. Тогава „ще вият като звяр и ще плачат като дете“ не само в Букурещ, но и в Берлин и Виена! Какво от това? През 1999 г. Съединените щати умишлено бомбардираха мостове в Югославия и блокираха корабоплаването по Дунава за една година.
