ОБЩЕСТВО

Анализът на ИСА: Стихиен характер на политическия процес в България и ескалираща балканизация

Около всички политически сили ври и кипи. Вътрешната динамика се засили още от първото заседание на 48-то Народно събрание, мина през тридневен маратон за избор на председател и ще продължи по всички линии с висок конфронтационен градус. Разделителните линии се множат, което предполага безизходица от политическата криза и възможна нейна ескалация.

Изборите не решиха нито въпроса за властта, нито политическата криза.

Единствено икономиката, заплахата от финансов или социален трус, имат потенциал да намалят с една октава партийните страсти.

Връщането на доверието към изборния процес отново излиза много напред в дневния ред – проблем, който се отключи в спора как да гласуваме и защо се налага връщане на хартиената бюлетина. Има ли изборен процес в България, който не може да бъде пробит, е въпрос, който търси спешен отговор.

Неуспехът на контактната група Плевнелиев/Паси и първата десетдневка от работата на новия парламент (скандали, тридневен избор на председател, комисии) водят до прогнозата, че редовно правителство с първите два мандата едва ли ще бъде съставено.

В отсъствието на основни лидери, какъвто е Бойко Борисов, търсенето на съгласие може да бъде изиграно, но не и постигнато.

Проверка по рама

При правителство около ГЕРБ партиите, които останат в твърда опозиция (ПП и ДБ), ще спечелят и при нови избори ще получат шанс за силен реванш.

Президентът бави процедурата и парламентарната рулетка стартира на много ниски обороти. Играта ще продължи и през целия ноември, но още отсега очакванията са съсредоточени в потенциала на кризисния трети мандат.

Изборът на Радев изглежда заключен между БСП и „Български възход“.

При сегашните реалности, които се оглеждат в плътните червени линии, правителство на широка парламентарна основа изглежда непостижимо.

Има не просто дефицит на съгласие, а дефицит на желание за съгласие – малък, но важен нюанс.

По-вероятно е да се търси експертна фасада, която да даде форма на едно временно примирие, след което ще има отново служебен кабинет и нови избори.

Магазин за Акумулатори

Президентът има интерес да бъде политически акушер на подобна власт, защото ще получи time break за най-трудните месеци. Но може да изпусне контрола върху външната политика и националната сигурност, където налага умерена позиция спрямо съюзническите ни задължения.

ПРОГНОЗА НА ИСА:
Към този момент най-вероятен изглежда развой, при който се печели време за парламентарна работа, приемат се важните закони, свързани с Плана за възстановяване и развитие, и се отива на поредни парламентарни избори, заредени с големи рискове:

– делегитимиране заради ниска избирателна активност;

– възпроизвеждане на същите съотношения и фрагментиран парламент с дефицит на минимален консенсус.

При вариант нови избори или компромисно правителство с фиксиран хоризонт кризата на партийната/политическата система може да остане неразрешена. В същото време няма конституционно мнозинство за промяна, която минава през основния закон.

Очертават се контурите на втора патова ситуация. Първата е правим избори, но не може да се състави правителство. Втората би била моделът да се счита за изчерпан, но нов да не може да бъде създаден.

Към основните разделения, които съществуват обективно и в самото общество (корупция-антикорупция и Изток-Запад), се натрупват нови (за Изборния кодекс, бюджета, еврозоната, модернизирането на армията и още, още). Всичко това предопределя стихийния характер на политическия процес в България и неговата ескалираща балканизация.

Идеята за преминаване към президентска република се отхвърля консолидирано от партийния елит. Привържениците й са в отчетливо малцинство.

Според ИСА най-добрият вариант е не търсене на нов модел, а връщане към ценностите и предимствата на парламентарната демокрация.

Отчуждението между президента и политическите партии ескалира, но държавният глава даде най-ценното, от което всички се нуждаят в момента – време.

Радев решава сега кризисната ситуация, която и самият той създаде.

Президентът вече налага и дневен ред на Народното събрание. Това е резултат от експанзионистичната му политика в последните две години, която му осигури повече власт, но го конфронтира с партиите.

През избора на председател на Народното събрание протече опит да се реши формулата на бъдещата власт и нейния хоризонт, като в същото време се завоюват по-добри предизборни позиции.

Травмата от предишния парламент не е преодоляна и е налице реваншизъм във всички измерения.

На пътищата в България – магистрали и градска среда, няма ред, а анархия, което е индикация за слаба държава и безволеви елит.

При липса на устойчива власт със стабилно мнозинство реформа е забравена дума.

Чувствителността на европейските институции е засилена към върховенството на правото в редица държави (България, Унгария, Полша), но така наречената съдебна реформа у нас трябва да бъде извършена на първо място заради българските граждани.

По линията „мир и война“ липсва консолидация около българския интерес в условията на ескалация на конфликта.

За Русия нито в миналото, нито сега, се провежда спокоен и балансиран разговор. Дебатът за нашите отношения винаги е пронизан от екстремни емоции. Проблемът не е във високите градуси или в разделението, а в неспособността на политическия елит да дефинира националния ни интерес – не на базата на краткосрочни конюнктурни анализи, а на дългосрочни (поне 20-30-годишни) стратегически прогнози за различни геополитически сценарии.

ГЕРБ полага колосални усилия за сформиране на правителство с първия мандат, които се припокриват с усилия за излизане от изолацията. След избора на Вежди Рашидов за председател на парламента се създаде илюзорна представа, че партията е постигнала втората си цел.

С твърдо и консолидирано електорално ядро ГЕРБ е партията, готова и за нови избори.

Всеки намек на „Продължаваме промяната“ за колаборация с ГЕРБ или ДПС ще ги заличи от политическата карта при нови избори. Това е ключът към поведението на политическата сила, която е в капан. Отказът от каквито и да било отстъпки обаче й създава имиджа на разрушител. Влошиха се и отношенията с БСП.

За ПП партньорството с ДБ добива екзистенциално значение.

ДПС поддържа висок профил, като заяви ясни позиции по кризисните и актуални въпроси.
Партията владее електоралната си маса.

Основната й теза в патовата ситуация е, че решаването на проблемите на хората минава през решаването на политическата криза.

„Възраждане“ е партия в изолация и е изключена от всякакви формати за съставяне на правителство. Това й отваря терен за солова игра, провокации и скандални акции.

България вече има своята антисистемна евроскептична партия, която за първи път регистрира възходящ тренд.

Без БСП и Нинова парламентът нямаше как да бъде изваден от пълния блокаж, който застраши функционирането на държавата. Може да се кажа, че лидерът на БСП конституира новия парламент.

Напрежението между БСП и президентството продължава да се покачва, включително и заради предложението за връщане на хартиената бюлетина.

„Демократична България“ е под огромен натиск.
Тиражират се очаквания дясната коалиция да се отдели от пакета с ПП и да подкрепи някаква форма на правителство.
Подкрепа за правителство с първия мандат на ГЕРБ няма да има, но стои отворена вратата за третия мандат.

Парламентарният дебют утвърди БВ като най-гъвкавата и най-хлъзгавата политическа сила в 48-ото Народно събрание. Това я прави удобен мандатоносител при провал на първия и втория опит за съставяне на правителство, но я прави ситуационна и непредвидима формация.

Отдавна забравихме какво е устойчивост на публичните финанси. Народното събрание през последните години се събира за кратко, за да увеличи разходната част на бюджета.

Както последното, така и настоящето служебно правителство се опита да подготви проект на бюджет, но неясните политически цели в общия политически хаос изправиха министъра на финансите пред „мисия невъзможна“. Първоначално правителството подготви три сценария за бюджет, а след това внесе един, но накрая се отказа да внася проект, което доведе до нови абсурди в най-новата ни фискална политика. Стана ясно обаче, че при запазване на действащите политики бюджетът ще е на огромен дефицит, който със сигурност ще ни отведе в процедура за прекомерен дефицит.

Кампанията за еврото в България трябваше да започне много по-рано.
Сега дискусията се води на фона на нараснали опасения за финансовата стабилност, за рецесия и стагфлация както у нас, така и в редица европейски страни. Тоест, средата е ускорител за страховете.

Дали политическите партии, които гласуваха за продължаване на подготовката и приемане на еврото през 2024, истински искат да бъде прието еврото, лесно може да се разбере от отговора на следните въпроси:
1.    Дали ще изберат управител и подуправители на мястото на тези с изтекъл мандат.
2.    Дали ще гласуват бюджет с дефицит под 3% – наполовина от изчисления от служебното правителство при продължаване на досегашните мерки за компенсации, стимули и т.н.
3.    Дали ще се формира стабилно мнозинство в Народното събрание, което да гласува всички необходими закони.

Въпреки влошаването на рисковете, банковата система остава стабилна.
Тя ще посрещне предизвикателствата с високи нива на ликвидност, висока капиталова адекватност и подобрено качество на активите.

В средата на месеца (15-22 октомври) беше проведен юбилейният ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). Си Дзинпин бе преизбран за трети петгодишен срок, а Политическото бюро и Постоянния комитет – обновени основно с „негови“ хора. Това разширява възможностите му за провеждане на политика, която е много вероятно да бъде по-твърда, както във вътрешно, така и във външнополитически план. В приетата резолюция се казва, че партийните членове, а те са почти 97 милиона, са длъжни „да защитават ролята на другаря Си Дзинпин в Централния комитет на партията и партията като цяло“, което според експертите по Китай означава, че тази цел се издига на най-високото ниво и трябва да бъде постигната „на всяка цена“.

С подобен висш „партиен“ характер е и решението на Тайванския въпрос, което от задача пред китайското държавно ръководство се превръща в „партийна задача“.

Идеите за „икономическата глобализация“, които сега се заявяват в контекста на „общата съдба на човечеството“, отразяват търсенето на глобална социалистическа перспектива. Това е пряко предизвикателство към глобализацията а-ла Pax Americana, която в момента е в очевидна криза.

Редица събития покрай руските граници потвърдиха направената в предишни анализи на ИСА прогноза, че в стълкновението на колективния Запад с Москва ще се повишава напрежението във всички райони около Русия.

Западът чрез ръцете на арменското ръководство се опитва да отвори втори фронт за Русия в Закавказието. Наред с московската вече има и брюкселска посредническа дипломатическа платформа с практически същия преговорен дневен ред. На Москва се дава да разбере, че е загубила ролята на единствен външен модератор и по-нататъшното развитие на събитията по този сценарий води до определянето му като фактор на нова конфронтация в Закавказието, вече на ниво Запад-Русия. Прозападна Армения ще представлява очевидна заплаха и за съседен Иран – Техеран неизбежно ще бъде въвлечен в конфликт, който поради това от граничен ще прерасне в голям регионален.

На 10 октомври Лукашенко съобщи, че заедно с Владимир Путин са решили да разположат в Беларус т.н. „регионална групировка войски“ от двете държави. Променящата се форма и обхватът на руското военно присъствие в Беларус се превръщат в нова нормалност в очите на всички нейни съседи и в нова константа на регионалната сигурност. Всички страни, включително Москва и Киев, ще градят плановете си въз основа на тази реалност.

Автор: ИСА
Източник: „Епицентър“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort