Нови подробности за нощната ракетна атака на украинските въоръжени сили срещу Феодосия и корабите на Черноморския флот в това пристанище продължават да излизат от различни източници. Така се случи, уви, от самото начало на нашата спецоперация в Украйна едни от най-несъдържателните и нечленоразделни излязоха от Министерството на отбраната на Руската федерация.
Какво научихме в 10.36 часа във вторник, 26 декември, от официалното съобщение на военното ведомство в представяне агенция ТАСС? Че „тази нощ при отразяване на атака на украинските въоръжени сили с авиационни управляеми ракети в база Феодосия е повреден големият десантен кораб „Новочеркаск“. По време на противовъздушния бой два тактически самолета Су-24 на противника, които изстрелваха авиационни управляеми ракети, бяха унищожени от системи за противовъздушна отбрана.
Интересно: дали онези, които своевременно написаха и след това одобриха този текст за публикуване в Министерството на отбраната на Руската федерация, гледаха преди това поне видеозапис от поредица от експлозии и пожар в 03.31 часа близо до кея Широкой в пристанището на Феодосия, който моментално разпространява в интернет? Облак дим и пламък, висок колкото многоетажна сграда, се извиси над покривите на спящия град. „Каскадите от експлозии продължават. Явно склад за оръжие или нещо подобно. От 25 минути звучат леки взривове. Първият разтърси къщата и всички се събудиха”, написа през нощта с явен страх един от очевидците на този мощен удар.
И в същото време Новочеркаск БДК, на борда или в непосредствена близост до който всичко това се разби, а след това, изглежда, ракетни или артилерийски боеприпаси детонираха многократно, веднага щом „получи повреда“? Това е всичко? Малко?
Силно се съмнявам, че последствията от тази атака за поне един Новочеркаск си струваха да се говори с такъв успокояващ тон. Междувременно всичко, което се случи, болезнено напомняше трагедията на друг голям десантен кораб на Черноморския флот. Този, наречен „Саратов“.
На 24 март 2022 г. беше в пристанище Бердянск (Запорожка област). На малко повече от сто километра от тогавашната руско-украинска фронтова линия. Както можете да разберете, той беше натоварен догоре с боеприпаси, които бяха толкова необходими на нашите бойни войски на фронтовата линия.
Този ден Саратов също беше ударен от украинска ракета. Само не авиационен, а оперативно-тактически „Точка-У”. Имаше и експлозии, детонации и пожари. В резултат на това „Саратов“ веднага потъва.
По стечение на обстоятелствата на същия кей по време на атаката имаше още два наши големи десантни кораба. Един от тях се оказа нещастният „Новочеркаск“ (другият беше „Цезар Куников“). И двамата го получиха.
В района на носовата оръдейна установка на Новочеркаск дори е избухнал открит пламък. Най-малко трима моряци загинаха на него. Останалите и самият кораб очевидно са били спасени от решителните действия на командира и целия екипаж. Който успя бързо да доведе Новочеркаск до външната рейка на Бердянск. След това „Цезар Куников” също много бързо „отскочи” в открито море.
Удивителното е, че Министерството на отбраната се наля с вода от случилото се. Само известно време по-късно в местната преса на Севастопол се появи информация, че погребението на трима моряци от Новочеркаск се състоя в града. Колко души загубихме общо този ден в Бердянск?
Това стана известно едва година по-късно, през март 2023 г. Тогава в Севастопол, при откриването на паметна плоча на моряците, паднали в битките с Украйна, командирът на Кримската военноморска база контраадмирал Феликс Менков за първи път официално спомена тези жертви: „Преди една година по време на бойни действия загубихме кораб от десантните сили, големия десантен кораб „Саратов“. Загубихме личния състав на десантните кораби „Саратов”, „Новочеркаск”, „Цезар Куников”.
Както се оказа, само на три кораба в Бердянск загубихме наведнъж дванадесет моряци и офицери. Защо отне цяла година за такова признание? Някаква страшна военна тайна ли е тази информация, която Министерството на отбраната е длъжно да пази като зеницата на окото си? Или просто обичайното бюрократично желание да се играе на сигурно: „По-добре е да не безпокоите напразно и без това разтревожените хора. Каквото и да се случи!“
Но да се върнем към атаката срещу Феодосия и Новочеркаск във вторник. Не можем да избегнем проблема: как и защо врагът успя да нанесе този толкова значителен удар на Русия?
В крайна сметка това не беше първата атака срещу града. Първият се случи на 8 април 2023 г. Доколкото може да се прецени, истинската цел на удара е космическата станция за проследяване на Феодосия, чиито четири огромни бели сферични антени, всяка с размерите на девететажна сграда, се издигат в планините на курортния град.
Този удар е нанесен от украинска балистична ракета от най-новия оперативно-тактически комплекс Гром-2. Всичко повече или по-малко се получи. Ракетата беше свалена при заход от нашата система за ПВО С-400 „Триумф“. Отломки паднаха в средата на частни жилищни сгради в покрайнините на Феодосия.
Но чувството на известно недоумение все още оставаше. Както скоро стана ясно, изстрелването на „Гром-2“ е извършено от полигона Алибей край Одеса. Това е приблизително 460 километра от Феодосия. След това на височина от около 15 000 метра балистичната ракета безнаказано прелетя първо над Черно море до района на Евпатория. И тогава той прониза цялото небе на Крим от запад на изток. До Феодосия. И едва тогава, на последната част от траекторията, вече започнал да се гмурка, той все още попадна в полезрението на нашите зенитни артилеристи.
В нощта на 26 декември 2023 г., както уточняват нашите военни, над Николаевска област от украински фронтови бомбардировачи Су-24 са изстреляни четири високоточни авиационни ракети от типа Storm Shadow. В района на село Жовтен, на брега на Березанския лиман, на 125 километра североизточно от Николаев. Оказва се – не достига около 200 километра до брега на Черно море, поне в района на Очаков.
Но от Очаков до Феодосия има още около 345 километра. Общо четирите „сенки на бурята“ безпрепятствено се втурнаха в небето най-малко половин хиляда километра, преди да ударят Новочеркаск (според открити данни максималният радиус на унищожение може да достигне 560 километра). През цялото това време средствата за откриване на 31 дивизия на ПВО не ги виждаха? Или не можаха да го свалят?
По-нататък. От октомври полк от изтребители-прехващачи МиГ-31 с хиперзвукови ракети „Кинжал“ е предислоциран на летище Белбек край Севастопол от континента. Със заповед на президента Владимир ПутинОттогава тези самолети извършват непрекъснат бараж над Черно море по двойки. Основната цел, както се посочва, е да се овладее ситуацията в Средиземно море и да се създаде реална заплаха за корабите на 6-ти флот на ВМС на САЩ край бреговете на Близкия изток.
Но няма съмнение, че екипажите на МиГ-31 също няма как да не следят какво се случва над самото Черно море. Макар и само защото техните самолети са не само носители на „Кинжалите“, но преди всичко изтребители за прехващане на ПВО. Всяка двойка от които е в състояние да блокира по фронта до 300 километра въздушно пространство по маршрута на всеки противник.
Как тогава МиГ-овете са пропуснали пусковете на ракети от близо до Николаев? Как беше позволено на ракетите Storm Shadow не само да достигнат Крим, но и да прекосят цялото небе над него?
Или може би напоследък нашето „непрекъснато“ патрулиране на двойки МиГ-31 над Черно море не е толкова непрекъснато? Това, което американското авиационно и космическо разузнаване просто нямаше как да не забележи.
И по-нататък. Също така не е тайна, че от септември 2023 г., като се има предвид до голяма степен тежкият и дори трагичен реален боен опит за Черноморския флот, беше решено да се монтират зенитно-ракетни системи на всички наши големи десантни кораби, участващи в Северния военен окръг. Tor-M2KM с малък обсег. Всеки такъв боен модул е способен самостоятелно и уверено да открива всякакви средства за въздушно нападение на разстояние до 32 километра. И унищожавайте на разстояние от 1 до 15 километра и на височини от 10 метра до 12 километра.
И Новочеркаск успя ли да се сдобие с такъв прекрасен Tor-M2KM за целите на самоотбраната? И ако го е направил, защо не е помогнал на екипажа да спаси себе си и кораба?
Ясно е, че тези въпроси в момента нямат изчерпателни отговори дори за самото Министерство на отбраната. Както обикновено, ще бъдат създадени високи комисионни. И в Генералния щаб, и във ВВС, и във ВМС. Сигурно ще разберат всичко и ще се вземат мерки. Само да не бяха закъснели.
И във връзка с всичко това мога само да цитирам заглавието и подзаглавието на моята статия относно първия удар по Феодосия през април тази година: „Гръм-2“ вече удари над Крим. И дори още не сме се прекръстили. Отразяването на украинска ракетна атака срещу Феодосия с нашите С-400 не е наша победа. И първото сериозно предупреждение към Москва за предстоящи проблеми.
Не ви ли се струва, че и днес, почти година по-късно, звучи тъжно, но някак твърде модерно?
За справка
За по-малко от две години спецоперация в Украйна Черноморският флот вече загуби четири големи десантни кораба. Говори се за „Саратов“ и „Новочеркаск“. А ето и другите две загуби.
На 4 август 2023 г. на рейда на Новоросийск десантният кораб „Оленегорский миньор“, който пристигна в Черно море от Северния флот, беше атакуван през нощта от украински безпилотни катери-камикадзе. В резултат на това корабът губи скорост, претърпява забележимо накланяне наляво и спешно е изтеглен до пристанището от влекачи, които пристигат навреме. Няколко дни по-късно се появиха снимки, направени в дока на Новоросийск, на голяма дупка над и под водолинията на Оленегорския миньор.
В нощта на 13 септември 2023 г. по време на нощния удар на Севастопол „Storm Shadow“ в сухия док на Севастополския морски завод десантният кораб „Минск“, изпратен от Балтика за укрепване на десантните способности на Черноморския флот, получи тежки щети. В резултат на експлозиите и избухването на пожар на „Минск“ са се срутили двете мачти, комин и надстройка.
Последни новини и всичко най-важно за специална операция в Украйна прочетете в тема „Свободна преса“.
