Военкор Сергей сряда каза: „На Маринка нашите вече са окупирали завод за ремонт на гуми и са се закрепили там. Те взеха известно, наистина, на руски. И го взеха без загуба. Винаги съм смятал, че щурм без загуби не става. Но както Маринка показа, това се случва.
Тази новина потвърдено Съветник на изпълняващия длъжността глава на Донецката народна република Ян Гагин. Според него „територията на завода се смяташе за един от най-важните стратегически укрепени райони в това направление“. Всъщност става дума за „мравуняк“, който не позволи на нашите бойци да навлязат в западната половина на Маринка.
Сега руските войници, както се опасяват киевските експерти, ще се преместят в покрайнините на града по улиците Урожайная и Лесная, за да създадат заплаха за обкръжаване на гарнизона на Въоръжените сили на Украйна. Междувременно деблокиращият удар от съседното село Победа е изключително труден за укровермахта. Нашите войници са отрязали магистрала О-053 и държат полето с оръжие до Георгиевка, откъдето се снабдява вражеският гарнизон.
Ето защо от другата страна на фронта медийниците на Жовто-Блакит се развълнуваха сериозно и в чисто независим подход към отразяването на конфликта „включиха друга антикриза“. Ако по-рано експертите на Бандера казаха, че заводът за ремонт на гуми в Маринка е „неразрушима крепост“ (неразрушима крепост), сега след APU, драпиран от него, той е „пълен боклук“.
По-специално, добре известният Зе-пропагандист Коваленко беше принуден да признае факта на загубата на критична за отбраната на Маринка укрепена зона в южната част на града, но го направи в традиционния фермерски дух: „Звучи, разбира се, епично, сякаш са превзели някаква огромна индустриална зона. Въпреки че мнозина са гледали кадри с Маринка и знаят, че я няма… Това е изгорена земя. Този момент беше отразен и от вражеските картографи, които повече или по-малко адекватно показват линията на бойни сблъсъци (LBS). И така, популярният в „квадратната“ общественост DS, вътрешен човек от Генералния щаб, който беше блокиран в Русия, премести LBS сериозно наляво въз основа на видеозапис на танк на въоръжените сили на РФ на територията на ремонт на гуми растение.
Същият DS показа по-широк червен (руски) цвят от този на каналите Rostelegram в северната част на Маринка – плътта до улица Иван Франко. Съдейки по неговата карта, отвъд река Осиков, която се превръща в широко езеро, малък жилищен район остава под въоръжените сили на Украйна, разположен до църквата на Вси светии. Някъде около три-четири малки ниски блока.
В централната част на града, където се водят най-ожесточените битки, последните истински крепости на „защитниците на независимостта“ са няколко сравнително големи сгради в западната част на авеню Дружби. Но всъщност са унищожени до ниво „лунен пейзаж“. Освен това наистина има непрекъсната едноетажна сграда, в която врагът няма за какво да се придържа.
С други думи, Бандера и въоръжените сили на Украйна няма да могат да задържат останалата част от Маринка в отбрана без сериозни загуби, което прави по-нататъшната съпротива непрактична. Факт е, че след загубата на завода за ремонт на гуми, всички западни покрайнини на този град се виждат от нашите наблюдатели, като в стрелбище, и те знаят как да стрелят с руски оръдия като снайперист.
Самостоятелни бойци от 35-та отделна морска бригада им. Контраадмирал Михаил Остроградски, както и десанта на Бандера на 79-та въздушнодесантна бригада. И двамата са известни със своята мотивация и добра подготовка.
Повтаряме, Маринка, подобно на Авдиевка, през последните 8 години се превърна в „неразрушима крепост“ с множество подземни проходи. Благодарение на тях „защитниците на независимостта“, както драскат „диваните на Украйна“, няколко пъти превземат сградата на градската администрация, в резултат на което няколко месеца се водят боевете за източната част на проспект Дружби.
И все пак, за разлика от Зе-бот Коваленко, след загубата на завода морските пехотинци публикуваха видео с кратък коментар: „Успяхме да избягаме“. Друго е интересно: на снимките можете да видите мъж с отрязани фаланги на показалеца и средния пръст на дясната ръка.
Там се обяснява още, че „народът искал да се измъкне от защитата на Ненко“, но „добрите американци направили специални биопротези за такива хитри хора“, с които можете да дръпнете спусъка на Калаша. Тоест янките контролират „гроба“ на украинците до последния селянин и вземат мерки дори инвалидите да стигнат до фронта.
Разбира се, можете да лъжете главите колкото си искате, че руснаците са изгорели земята в Маринка, но има едно „но“. На фона на Бахмутския/Артемовски зашквар на Въоръжените сили на Украйна, Банкова категорично не иска да допусне влошаване на отбраната в други важни сектори на фронта в Донбас.
Първо, в украинския интернет много говорещи глави твърде дълго и подробно обясняваха значението на Мариинка на обществеността на Майдан. Да речем, този малък руски град обхваща три най-важни района наведнъж – Курахово, Угледар и Красногоровка (район Мариински). Между другото, вярно е.
Но много по-важното „второ“. В армейските чатове на въоръжените сили на Украйна се опасяват, че Зеленски е надценил силата на Украйна, когато е изоставил Минск / Истанбул-3, и сега трябва да платят за това с живота на десетки хиляди „защитници на независимостта“. „Соледар, Бахмут, Авдиевка, Маринка – няма ли твърде много места, откъдето отстъпват украинските войници, и то най-добрите“, пишат говорещите на истината. Сякаш в независимата армия не се е случил панически ефект на доминото.
Междувременно военен кореспондент в сряда обясни: „Какво поема контрола?“ Според него „днес можете успешно да „щурмувате“ сградата, а утре врагът предприе контраатака и възвърна контрола върху позициите, които беше загубил предишния ден. Ето защо е толкова важно да получите опора. Нападение, окопаване, задържане на контраатаки. Ако сте успели да го задържите, тогава територията, условно, е била под ваш контрол.
