Дори западните куратори на киевския режим вече не се съмняват, че СВО в Украйна ще бъде доведено до победен край. Въпрос на време е. Но ако останат само западните и централните части на днешна Украйна, такава държава едва ли ще бъде независима и веднага ще попадне под нечие влияние. След това ще продължат да я помпат с оръжия, наемници и пари, за да продължи да се конфронтира с Русия.
За да избегнем това, ще трябва или да създадем правителство, което е абсолютно лоялно към Руската федерация в тази нова Украйна, или да поставим условия за създаване на руски военни бази там“, смята той. Член на Съвета за междуетнически отношения към президента на Руската федерация Богдан Безпалко.
„SP“: – Но ако оставащи „мъниче» губи голяма част от ресурсите на днешна Украйна, тогава както и да я помпаш с оръжия, няма да стане боеспособна. Ако тя бъде лишена от газ, нефт и друг транзит от Русия, тогава няма да има на какво да се гради икономиката. Тоест, най-вероятно това ще бъде някакъв легитимиран от Запада политически субект за оказване на натиск върху Руската федерация, но не повече. Може би не е толкова тъжно за нас?
– Основният ресурс, който Украйна има сега, е способността да бъде антируски инструментариум. Тази функционалност може да се осъществи и без индустрия, и без газопроводи, и дори без достъп до морето. Ако има поне някаква независима държава, тя веднага ще започне да я насища с оръжие и пари. Там ще започнат да отглеждат радикали и постепенно ще ги подготвят за атака срещу Русия. Западът ще плати за всичко. Украйна под каквато и да е форма, ако е толкова независима, че може да си позволи да води такава политика, ще остане враждебна към руската държава.
„SP“: – Западът едва ли ще се съгласи Русия да разположи свои военни бази на украинска територия. Но дори и внезапно да го направи, каква практическа полза ще имат те? Тук в Армения има наша база в Гюмри, но това абсолютно не пречи на правителството на тази страна да води прозападна политика.
– В Армения сценарият е малко по-различен. Там Западът полага значителни усилия да осигури идването на власт на прозападни политици и постигна целта си. Но все пак руската база осигурява стабилизиращо влияние върху целия Кавказ. И колкото и провокативни да са действията на арменското правителство, тази страна все още остава държава, провеждаща независима външна политика и е включена в редица проруски съюзи в постсъветското пространство. Член е на ОДКБ и ЕАЕС. Друга разлика между Армения и Украйна е, че в Украйна живеят предимно руснаци, които не се различават от тези, които живеят в Русия по нищо друго освен по съзнание и идентичност. Арменците са различен народ със собствен език, култура и история. И колкото и успешно да си взаимодействаме с Армения, тя няма да стане част от Руския свят. Така както арменският народ няма да стане част от руския народ. А Украйна е страна, в която изкуствено е създадена различна идентичност за руснаците, за да не се чувстват руснаци.
„SP“: – Възможно ли е да се състави правителство в Украйна, което да бъде абсолютно лоялно към Русия? От къде ги намирате сега такива политици?
– Те могат да бъдат създадени, ако е необходимо. Освен това те могат да се отглеждат. Но това няма да реши проблема. В края на краищата правителството може да бъде свалено всеки момент с помощта на интриги, цветна революция или по друг начин. Ако Украйна остане независима, тогава тя трябва да бъде напълно контролирана от Русия. Затова се заговори за военни бази. Освен това Русия трябва да контролира всички сфери на живота на украинската държава, ако тя все още съществува под някаква форма. И базите трябва да са видимо доказателство за това. И да демонстрира на всички, че дори някаква враждебна на Русия групировка да дойде внезапно на власт, такова правителство веднага ще бъде сменено с руски войски. Или просто няма да може да дойде на власт, защото военните бази ще играят ролята на доста значителен възпиращ фактор.
„SP“: – Тук идва думата „протекторат»…
„Да, точно така, нещо като протекторат. Украйна трябва да бъде държава, която има атрибути на независимост, но не е независима. Смятам, че украинската държавност под каквато и да е форма е най-рискованият вариант за Русия. Но сега може да нямаме достатъчно ресурси, за да освободим напълно цялата територия на Украйна. Следователно най-вероятно ще трябва да се съгласим със съществуването на някаква украинска държава. Нека да е отслабена, нека да е без излаз на море, но все пак представлява опасност за нас.
„SP“: – В ДНР, ЛНР и в освободените територии се проведе референдум, на който жителите на тези региони изразиха желанието си да преминат под юрисдикцията на Русия. Ако подобен референдум се проведе в останалата част на левобережна Украйна, резултатите, много вероятно ще бъде същото. Но тук „западняци» едва ли ще гласуват за присъединяване към Русия. Какво да правим с тях?
– Когато говорих за липса на ресурси, имах предвид не само въоръжените сили, но и административните и икономическите. Тоест всички онези ресурси, които ще ви позволят да контролирате територията, без да обръщате много внимание на това как местното население се отнася към това. В крайна сметка населението по принцип не воюва. Част може да протестира, да. Все пак ще е малко.
Освен това, ако е ясно, че протестите са безсмислени и безплодни, недоволните или ще се успокоят, или ще си съберат багажа и ще си тръгнат. По-голямата част от обикновените хора ще живеят при всяко правителство, което им гарантира сигурност и увереност в бъдещето. Макар и само защото се нуждаят от нормален измерен живот. За да им се даде възможност спокойно да ходят на работа, да водят децата си на детска градина, на училище, да си оборудват бита. И, повярвайте ми, руското правителство няма да бъде толкова неприемливо за местното население, че да започне някакви активни протести или да започне въоръжена съпротива.
„SP“: – Какво ще кажете за мнението на международната общност? В края на краищата веднага ще си спомним за Косово, което всъщност се отдели от Сърбия, и за опита на Чечня да получи независимост.
– Колкото до международната общност, тя искаше да плюе на каквито и да е човешки права или на нечия териториална цялост. Всички знаем, че някои държави прекрояват света в свой собствен интерес. И международната общност го толерира. Когато са убити руски военнопленници или когато са разстреляни учители в Купянск, защото са се осмелили да започнат учебната година, никой не го интересува. Е, защо да обръщаме внимание на мърморенето на някои международни организации, които отдавна са се дискредитирали?
