Войната в Украйна потвърди, че Турция е способна да обърне всяка криза в своя полза и да играе ролята на посредник там, където държавите с по-малко гъвкава външна политика се провалят.
А Реджеп Тайип Ердоган, който управлява страната почти еднолично от 2003 г., е осигурил на себе си и на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) почти гарантирана победа на предстоящите президентски и парламентарни избори през 2023 г.
Властта на Ердоган продължава да укрепва –
въпреки опита за свалянето му през 2016 г.
Военният преврат може да бъде описан като обичайна политическа практика в Турция. Много години именно военните гарантираха, че ислямистите няма да застанат отново начело на държавата, тъй като секуларизмът винаги е бил един от основните принципи на кемализма – политическото учение на Мустафа Кемал Ататюрк.
През всичките 20 години на своето управление Ердоган, страхувайки се от военен заговор, последователно лишаваше военните от власт, като понякога прикриваше това като реформи, необходими за присъединяването на Турция към ЕС. Сега той може да довърши започнатото: след неуспешния преврат от 15-16 юли 2016 г. започна процес на „прочистване“ на армията и набиране на нови, по-лоялни кадри за изпълнителната власт. През 2016 г. бяха уволнени повече от 400 турски военни представители в НАТО, което оказа сериозно влияние върху цялостния професионализъм на висшите офицери.
Неуспешният преврат бе изключително полезен за Ердоган
Той тъкмо се подготвяше за референдума през април 2017 г., който превърна страната от парламентарна в президентска република. Всички предложени конституционни изменения бяха одобрени по това време.
Един от първите хора, които се обадиха на Ердоган след пуча през 2016 г., за да изразят подкрепата си, бе Владимир Путин. Той покани турския си колега да го посети и Ердоган направи първото си посещение в Русия след опита за преврат (само две седмици след събитията). Владимир Путин, за разлика от западните политици, не осъди Ердоган за репресиите, които той предприе след 16 юли.
Сделката с НАТО в Мадрид
На 28 юни, по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид, след като Турция блокира повече от месец молбите на Швеция и Финландия за присъединяване към Алианса, най-накрая бе подписан меморандум между Турция, Швеция и Финландия. Страните се споразумяха, че Швеция и Финландия повече няма да подкрепят кюрдските отряди за народна самоотбрана, гюленистката организация ФЕТО и ще признаят Кюрдската работническа партия за терористична организация.
В скандинавските страни има голяма кюрдска диаспора, но повечето от тези хора просто са получили статут на бежанци там (също и заради сраженията в Източна Турция) и нямат връзка с въоръжените групировки. Междувременно Турция е представила списък със 73 „заподозрени в тероризъм“ за екстрадиране от Швеция и Финландия.
В същото време Държавният департамент на САЩ заяви, че продажбата на F-16 на Турция ще „служи на интересите на НАТО“, а Джо Байдън подкрепи това с изявление, направено директно пред Конгреса. Така че е напълно възможно САЩ да преразгледат позицията си по този въпрос, особено ако Турция продължи да се проявява успешно като арбитър в руско-украинския конфликт.
Освен това турските дронове „Байрактар“ все още играят важна роля за украинската армия – в Украйна дори е създадена популярна песен за тях. Тоест, има реален шанс негативните последици от закупуването на руски зенитни ракети С-400 да бъдат компенсирани.
Войната: нов етап в руско-турското сътрудничество
Още от самото начало на войната Турция полага най-много усилия за дипломатическо уреждане: тя инициира пролетната среща на руските и украинските преговарящи в Истанбул, която е най-продуктивната през първата фаза на войната. Под нейна егида е постигнато споразумение за износ на зърно от Украйна. То бе подписано в Истанбул в двореца Долмабахче – поотделно с Украйна и Русия. ООН и Турция действат като гаранти.
След подписването на споразумението Путин лично благодари на Ердоган за улесняването на преговорите и направи това отново на среща с турския президент в Сочи на 5 август 2022 г. В деня след подписването на споразумението Русия нанесе ракетни удари по Одеса, но доставките на зърно започнаха.
Срещата в Сочи между Путин и Ердоган подсказва, че Турция ще бъде основният партньор на Русия в заобикалянето на санкциите. Тя се съгласи да заплаща руския газ в рубли и също така обеща да продължи да развива инфраструктурата за обслужване на руски карти от платежната система Mir.
Избори 2023
Още през есента на 2021 г. опозиционните партии започнаха да формират коалиция, за да се противопоставят на Ердоган и ПСР на президентските и парламентарните избори през юли и август 2023 г. През 2023 г. младите хора на възраст 16-25 години ще представляват 11,8% от общия брой избиратели. Повечето от тях имат отрицателно отношение към Ердоган и ПСР.
В опит да спечели благоразположението на младите хора, които се дразнят от пълзящото потъпкване на гражданските свободи, Ердоган премахна лихвите по студентските заеми, като остави само главницата за изплащане.
Докато турските младежи искат да напуснат страната, руснаците, от друга страна, търсят начин да изнесат парите си в Турция – и това не е просто откриване на банкови сметки. В края на първата половина на годината руснаците са били най-активните купувачи на турския пазар на недвижими имоти сред всички чужденци – те са купили почти две хиляди от над осемте хиляди продадени през юни недвижими имоти. Руснаците също продължават да летят до Турция за почивка, въпреки че поради спада на платежоспособното търсене тази година те (за първи път от пет години) отстъпват на германците по брой туристически пътувания. Друг съвместен руско-турски проект беше застрашен (или поне отложен): изграждането на атомната електроцентрала „Аккую“, която трябва да осигурява до 10% от тока в страната. Но „Росатом“ намери начин да насочи пари към чужбина, за да финансира централата поне през следващите две години.
Турция е един от основните политически посредници в евразийския регион: тя не само насърчава диалога между страните от региона и Русия, но и бързо изгражда отношения със съседните държави. Нещо повече, дори и с тези, с които конфронтацията всъщност е част от националната идеология. Например, границата с Армения наскоро беше отворена за първи път от десетилетия, въпреки че в конфликта за Нагорни Карабах Турция недвусмислено подкрепя Азербайджан. Започна интензивна работа по възстановяването на дипломатическите отношения с Израел.
Друга ключова роля на Турция е да бъде буфер
за бежанците от Близкия изток. През март 2016 г. Турция и ЕС подписаха „споразумение за сътрудничество“, съгласно което Турция се ангажира да не позволява на сирийските бежанци да влизат нелегално в ЕС. В замяна на това тя трябваше да получи транш от ЕС в размер на шест милиарда евро, от които турските власти твърдят, че са получили само четири. В момента в Турция има четири милиона бежанци от Сирия, а в останалата част на Европа – само около един милион, като по-голямата част от тях, почти 60%, са в Германия.
На 16 август 2022 г. Турция започна планирана (и съгласувана с Русия и Иран) военна операция в Сирия. Основната цел беше да се създаде 30-километрова „зона за сигурност“ в Идлиб.
Забележително е, че дни преди това турският външен министър Мевлют Чавушоглу призова опозицията да се „помири“ с поддръжниците на Асад „в името на мира“. Това е безпрецедентна промяна в турската реторика по отношение на сирийския конфликт, в който Турция и Русия заемат противоположни страни. Възможно е това да е просто дипломатически жест, необходим за преместването на някои сирийски бежанци от Турция в Идлиб.
Турция демонстрира огромни политически амбиции и иска да бъде призната като глобален играч. Това се доказва косвено, но доста красноречиво от факта, че страната наскоро официално промени името си на Türkiye, защото думата Turkey на английски е съзвучна с пуйка. Всъщност това се разглежда като глобално ребрандиране на страната, която иска да води идеологически независима политика, но да остане икономически част от западния свят.
Автор: Медуза
Източник: „СЕГА“
