Дейвид Паулидес е човек, който никога не пропуска да предизвика дискусия сред конспиративните теоретици.
Паулидес е противоречива фигура, безстрашен журналист за някои, отвратителен „трол“ за други, но каквото и да е мнението Ви за него, не можете да оспорите, че има нещо странно, което се случва в Националните паркове и горите на Северна Америка, а може би дори по целия свят.
Проектът „Изчезнали 411“ е започнат от бившия полицейски детектив Дейвид Паулидес. Дейността му включва събиране и документиране на данни за изчезнали хора в цяла Северна Америка, като фокусът е главно върху тези, които изчезват при неясни и нелогични обстоятелства в Национални паркове и по туристически пътеки. Обстоятелствата за някои от тези изчезвания може на пръв поглед да не изглеждат странни или необикновени, но при по-внимателно разглеждане става тревожно ясно, че се случва нещо много мистериозно, дори зловещо …
В тази поредица от статии от 3 части ще Ви разкрием различни аспекти на Проекта, фокусирайки се предимно върху обстоятелствата, реакциите на правителствени агенции и служители, и накрая теории за това на какво могат да бъдат приписани тези изчезвания.
Обстоятелствата около това, което квалифицира даден случай като „Изчезнали 411“, са както невероятно неясни, така и невероятно конкретни. Едно от най-разпространените обстоятелства е, че когато са използвани кучета-следотърсачи те или реагират необичайно, или изобщо не могат да усетят миризмата. Кучетата обикновено имат успеваемост от 85 %, което означава, че като цяло те са ефективен метод за откриване на човек или труп.
Паулидес отбелязва, че реакцията на страх, която много от кучетата проявяват и отказа да тръгнат по следа, са необичайни и показват, че потенциално има нещо много по-голямо от обикновено изчезване или изгубване в гората. Това може да сочи към определени теории за това какво причинява тези изчезвания, но в опит да останем последователни, ще запазим това за Част 3.
Четете още: Ирландският триъгълник на изчезналите – 8 жени изчезват без следа
Друго от обстоятелствата е, че много от жертвите на тези изчезвания, когато бъдат намерени, са в различни състояния на разсъблеченост или често се намират само дрехите им. Първоначално това изглежда като един от най-обяснимите фактори в случаите. Добре документиран факт е, че феноменът на парадоксалното събличане съществува и се среща по-често, отколкото мнозина биха повярвали.
Накратко, парадоксалното събличане е случай, в който жертва на хипотермия започва да се съблича сама, поради симулирано усещане за топлина. Така хората в снежни или студени условия умират още по-бързо. Макар, че би било лесно да се каже, че много от хората са станали жертва на това явление, това не обяснява факта, че в много от случаите дрехите обикновено се намират прилежно сгънати.
По същия начин, това явление се среща при жертви на хипотермия, но жертвите, които са изчезнали в средата на лятото в американската пустош е малко вероятно да са свързани с хипотермията. Това е едно от обстоятелствата, които са наистина объркващи, особено като се има предвид, че не всеки изчезнал човек, намерен без дрехи, е бил жертва на хипотермия.
Последното условие, което ще засегнем днес е фактът, че много от жертвите са открити на десетки километри от мястото, където са били видени за последно.
Паулидес разказва за 12-годишния Кени Милър, който изчезнал безследно, докато бил с родителите си в Национален парк Йосемити. Месец по-късно момчето е намерено на недостъпен хребет, 1500 метра по-висок от мястото откъдето е изчезнало. Било починало от глад. По тялото му не са открити следи от хищници, което изключва възможността мечка или планински лъв да го е пренесъл там след смъртта му.
Друг случай е на 2-годишно момче, намерено на 19 километра от последното му известно местоположение. Това се случва 19 часа след изчезването му. Почти невъзможно е 2-годишно момче да измине 19 километра само, без да бъде видяно или намерено от някого.
Тези обстоятелства наистина са странни, но това, което намираме за още по-странно е отговорът, който различните правителствени агенции дават при натиск за информация от обществеността. Разберете всичко за тях в Част 2 много скоро.
