Русия и Китай съюзници ли са?
И двете страни имат ограничен опит със съюзи и не са особено склонни към тази форма на взаимоотношения. Съюзът предполага задължения и най-важното – ограничаване на собствените интереси и възможности в полза на друга държава. Ако това е взаимно, тогава е нормално и може да бъде взаимно изгодно, но доминиращата настройка както в китайската, така и в руската политическа логика е свободата на действие и максималната степен на суверенитет. Ето защо и Москва, и Пекин избягват да наричат връзките си съюзнически, намирайки по-изящни формулировки. Така се случи и този път. Струва си обаче да се подчертае, че изразите, използвани от президента на Китайската народна република, може би възможно най-близо (доколкото е възможно за китайската култура) водят до концепцията за съюз, без да го назовават.
Китай най-накрая осъзна, че времето за мирно и комфортно развитие е изтекло
Равнопоставени ли са отношенията?
Въпросът за равенството е до голяма степен условен – не е ясно как да се измери степента му. Формална йерархия в отношенията между Русия и КНР няма и по принцип не може да съществува. Характеристиките са трудни за сравнение. Китай, разбира се, е много по-мощен в икономически смисъл, а сега и в много технологични параметри. Русия е значителна военна и политическа сила. По отношение на такъв параметър като готовност за неблагоприятни промени и сътресения (вид държавна издръжливост) Русия може би е водеща, но сега Китай има очевидно повече пространство за маневриране в световната политика.
Въпросът може да се постави по различен начин: кой от кого има повече нужда и съответно кой трябва да полага повече усилия за укрепване на връзките? На пръв поглед Русия сега има повече нужда от тях – колкото и да се хвали, но острият конфликт с група от най-успешните и влиятелни държави в света значително ограничава възможностите. Те трябва да бъдат компенсирани от други също толкова значими партньори, които по тази причина могат да поставят условия. Най-значимият от всички е Китай.
Това е вярно, но има и друга страна. Китай най-накрая осъзна, че времето на мир и комфорт за развитие е приключило. Именно Китай се възприема от САЩ като основен противник за десетилетия напред, натискът върху него само ще нараства. Пекин няма по-солиден и надежден партньор от Москва – други кандидати просто няма. И значението на такова партньорство ще продължи да нараства. Тук традиционният китайски прагматизъм работи в наша полза.
Подкрепи ли Китай Русия за Украйна?
Украинската криза е сложен феномен с няколко измерения. Позицията на Китай по различни аспекти може да варира. Що се отнася до самия конфликт между Москва и Киев, позицията на Пекин е дестилирано сдържана. Китай не счита за свое право (и интерес) да се намесва в този конфликт, ограничавайки се до призиви за мир и спазване на общите норми. Комплексът от претенции на Русия към Украйна, натрупан в конкретни исторически обстоятелства, не е близък до Китай, не е негова работа. Има обаче аспект, свързан с отношенията между Русия и Запада и в резултат на това със състоянието на световната йерархия и перспективите пред световния ред. Тук Китай е много по-активен, той заема позиция, много близка до руската и противоположна на Запада. Може би основното е, че Китай е крайно незаинтересован от успеха на западната политика в Украйна, което би означавало значително отслабване на Русия. Затова Китай, разбира се, ще се държи внимателно, постоянно подчертавайки необходимостта и безалтернативността на прекратяването на военните действия, но няма да оказва натиск върху Русия или да предприема действия, които да усложняват нейната ситуация. Напротив, можем да очакваме постепенно увеличаване на помощта.
Ще има ли икономически пробив или икономиката ще продължи да бъде най-слабото звено в отношенията ни?
Западноцентричният характер на външноикономическите отношения на Русия е дългогодишен и сложен проблем. Сегашната криза, когато тези връзки рязко започнаха да се прекъсват по инициатива на отсрещната страна, до известна степен улеснява задачата, не оставя възможности. Независимо от това, преструктурирането ще бъде болезнено и ще отнеме време дори за изграждането на инфраструктурата. Появяващата се политическа воля (известна още като плен) стимулира процеса на промяна в страната ни.
Китай е глобална икономическа суперсила, нейните интереси и нужди се простират почти навсякъде. Чрез засилване на отношенията с Русия, която сега е в неизгодно положение от гледна точка на външен натиск, Пекин внимателно ще прецени рисковете за себе си. Никой няма да се втурне в амбразурата заради северния брат.
Посещението на Си Дзинпин обаче беше изключително важно като сигнал, изпратен от партията и държавата към целия бизнес – трябва да се работи и да се търсят варианти. В Китай се чуват такива сигнали. Задачата на Русия от своя страна е всячески да подпомага този процес.
