Това беше асиметричен отговор на действията на САЩ за ограничаване на достъпа на Китай до високи технологии, по-специално до оборудване за производство на модерни чипове (САЩ, Холандия и Япония имат монопол в тази област) и до самите най-нови чипове. И Пекин „впряга“ това отдавна, откакто споменатите санкции, заедно с мерки срещу няколко десетки китайски високотехнологични компании, бяха въведени от Америка миналата есен. Оттогава периодично се правят опити – и от двете страни – да се изгладят ъглите в конфронтацията. Последният опит беше направен през юни, когато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посети Китай. Но Пекин и Вашингтон твърде различно разбират параметрите на възможните компромиси. Сегашното решение беше доказателство, че споменатата визита не е донесла пробивни резултати.
Сега Китай маркира посоката на следващия удар и това не е първият път, когато страната прибягва до тези оръжия. Например през 2010 г. Пекин ограничи износа на редкоземни елементи за Токио поради териториален спор, в резултат на което цените скочиха до небето, а Япония започна да търси алтернативни източници.
Откри се още един „фронт“ на геополитическа конфронтация със Запада, начело със САЩ
В резултат на това делът на вноса на редкоземни метали от Китай е намалял до по-малко от 60%. Китайците обаче решиха да не злоупотребяват с мощните си оръжия, оставяйки ги за бъдещето. Сега явно в Пекин са преценили, че е дошъл моментът да го разкрият отново, тъй като Америка не е разбрала друго.
Редкоземните елементи са група от 17 елемента, използвани в широка гама от високотехнологични продукти, от лазери и военно оборудване до магнити, използвани в електрически превозни средства, вятърни турбини и потребителска електроника, включително смартфони. Китай представлява до 70% от световното производство на редкоземни метали, следван от САЩ, Австралия, Мианмар и Тайланд. В същото време най-малко 85% от всички световни мощности за преработка на редкоземни руди в материали, които могат да се използват директно от производителите на електроника, са концентрирани в Китай. За галия делът на китайското производство е 94% от световния обем.
Миналата година Китай е изнесъл 48,7 тона редкоземни елементи, което е спад от 0,4% спрямо година по-рано. Тази година спадът на износа (на годишна база) вече достигна 4,4%. В същото време Съединените щати получават по-голямата част от своя внос на редкоземни елементи от Китай, въпреки че тази зависимост е намаляла до 75% през последните три години в сравнение с 80% зависимост преди 10 години. Америка все още е далеч от самодостатъчност или замяна на китайските доставки с други източници. Не защото не може технологично, а защото се смяташе за нерентабилно.
В същото време Китай няма монопол върху запасите от редкоземни елементи. Той представлява само 35% от световните запаси (44 милиона тона). Русия, както и Виетнам и Бразилия, имат съпоставими обеми – поне 20 милиона тона за всяка страна. Следват Индия (под 7 милиона), Австралия (около 4 милиона) и САЩ (2,3 милиона тона).
Проблемът е не само, че добивът на редкоземни руди е технологично труден, но и че е свързан с високи екологични разходи. Всъщност пренебрегването на съвременните стандарти по отношение на екологията позволи на Китай да пробие напред в тази област. Това е така от 80-те години на миналия век, когато Западът отстъпи правото на квазимонопол върху опасното производство на КНР.
Сега западните корпорации ще трябва да се откажат от някои „зелени принципи“, за да намалят зависимостта от Китай. На война (технологична) като на война. Парадоксално, но факт: американският военно-промишлен комплекс също е критично зависим от китайските доставки на редкоземни метали. Нито указите на Тръмп за увеличаване на вътрешното производство на такива метали, нито поправките в закона за отбранителното производство, приети още при Байдън, не доведоха до повратна точка: това не беше икономически изгодно. Съединените щати практически не произвеждат дори собствени съвременни магнити: Китай притежава 84% дял от световния пазар на неодимови магнити и повече от 90% от дела на самариево-кобалтовите.
И отново чисто икономическата логика на международния пазар за разделение на труда ще бъде принесена в жертва на голямата политика.
Западът ще има достатъчно алтернативни (китайски) резерви за дълго време, ако погледнете ресурсите на „приятелски“ страни, като Австралия, например. Във всеки случай това ще доведе до големи разходи. Бъдещите надежди са свързани с развитието на добива и първичната обработка на редкоземни метали още на Луната, което ще стане технологично възможно с хоризонт от 10-15 години.
Китайските партньори са подготвили ответни санкции. Например Япония налага ограничения върху доставката на оборудване за производство на чипове. В краткосрочен план китайските ограничения ще имат ефект: увеличението на разходите ще трябва да се включи в цената на крайния продукт. Но тъй като технологиите за добив и обработка на редкоземни метали не са уникални, потребителите бързо ще се адаптират към новите условия. Просто за пореден път чисто икономическата логика на международния пазар за разделение на труда ще бъде принесена в жертва на голямата политика. Класически пример за прилагане на всякакви санкции: те първо удрят тези, които са под ембарго, след това се появяват контрамерки и „бумерангът“ се връща. В резултат всички губят икономически, въпреки че се правят на печеливши.
