Кореспондентът на „Российская газета“ помоли Елена Гускова, ръководител на Центъра за изследване на съвременната балканска криза към Института по славянознание на Руската академия на науките, да разкаже за основните проблеми, обсъдени по време на дискусията.
Елена Гуськова: Като специалист по Балканския регион бях свидетел на войни в постюгославското пространство през 90-те години, а след това и в постсъветското пространство. И днес специалната военна операция в Украйна засяга пряко всеки един от нас. И отново видяхме как нацизмът оцелява и набира сили. Тя се основава на мизантропска идеология, която лесно позволява брутално убийство, унищожаване на цял народ. Основният проблем не е, че събитията от Втората световна война са забравени. Проблемът е, че има държави и хора, които работят усилено, създавайки различен разказ, който фалшифицира историята. Има определени държави, които насърчават нов изблик на фашизъм. И тази болест се разпространява.
Участниците в дискусията припомниха убитите и загиналите в подземията на лагерите на марионетната Независима Хърватска Държава – NGH (1941-1945). Бихте ли ни разказали за този мрачен период от историята на Балканите?
Елена Гуськова: По време на Втората световна война на територията на Югославия Хърватия беше наситена с нацизъм, много податлива на всяка идеология, която включва унищожаването на сърбите. Никога няма да забравим концентрационния лагер Ясеновац, който е най-голямата „фабрика за смърт“ на Балканите по време на Втората световна война. В него хърватските фашисти-усташи са изтезавали около 700 хиляди сърби, евреи и цигани. По брой на жертвите Ясеновац е на трето място в Европа след Аушвиц и Треблинка. Но по отношение на жестокостта, по ужаса на зверствата, извършени в този концентрационен лагер, по метода на изтезания и ликвидиране на задържаните, този лагер не може да се мери с никой друг концентрационен лагер през Втората световна война.
В Хърватия, в началото на 90-те години, наистина ли бяха реабилитирани усташките традиции?
Елена Гуськова: Символиката на новата Хърватия повтаря символите на фашистката NGH, създадено е обществото „Хърватски домакини“ (както се нарича редовната армия по време на NGH), някои военнопрестъпници от Втората световна война са реабилитирани, паметници на жертви на фашизма, осквернени са гробове на партизани. Само в Далмация са унищожени над 2000 паметника на жертвите на фашизма. Селата бяха преименувани (Сръбска-Капела – в Нова-Капела), имената на улици, предприятия, където в името поне нещо приличаше на сърбите. Имаше кафенета и ресторанти с името „У“, което означаваше „усташа“. От сърбите се изискваше да подпишат документи за лоялност, къщите им бяха нападнати, имуществото им беше ограбено.
Общо в Хърватия, според сръбски източници, от 1991 до 1993 г. са били унищожени 70, а 94 православни църкви и 4 манастира, 10 гробища, църковен музей, два църковни архива и две библиотеки са били разграбени. Хърватската държава използва още един метод за прочистване на страната от православието – насилственото кръщение на сръбските деца. Само през 1991 г. около 20 000 сръбски деца са покръстени в католическата вяра. Тогава започнаха кланетата. Особен вид сплашване срещу сърбите беше минирането на техните къщи, сергии, офиси. Сръбски къщи, магазини, фризьорски салони, павилиони, сръбски коли се издигнаха във въздуха. На 3 май 1991 г. хърватските власти унищожиха около 350 сръбски къщи и магазини в Задар, наричайки това действие „Кристална нощ“.
Войната в Босна и Херцеговина през 1992-1995 г. беше ли продължение на същата политика?
Елена Гуськова: Формите и видовете са едни и същи – или след пленяване, у дома или в апартамент, на работното място, в битка, в други ситуации. Имаше и лагери, места на масово страдание на сърби, добре проучени от Републиканския център за изучаване на войната, военните престъпления и издирване на изчезнали лица към правителството на Република Сръбска. Имаше 209 такива места. Според документите на Съюза на затворниците на РС в БиХ е имало 412 концентрационни лагера за сърби. Сараево има специална история. През 139 лагера в града и околностите са преминали над 10 000 души. Списъците на тези жертви се възстановяват.
Защо геноцидът над сръбското население на Балканите продължава и до днес?
Елена Гуськова: Омразата към сърбите има своите корени. И не само хърватите. Според мнението на германците още през 1913 г. продължава конфликтът между двете раси: славянска и германска. А омразата към сърбите тогава не се таеше. На нота на германския посланик във Виена от 30 юни 1914 г., адресирана до райхсканцлера, освен че Виена иска „да се справи със сърбите веднъж завинаги“, Вилхелм пише: „Сега или никога“. Под това той пише още по-конкретно: „Сърбите трябва да бъдат довършени веднага“.
Френският генерал Пиер-Мари Галоа пише, че през 1976 и 1977 г. тогавашният германски министър на отбраната Йозеф Щраус, обсъждайки по-специално югославските проблеми, казал в тесен кръг от европейски колеги, че „желанието на Германия е да отмъсти на сърбите, които два пъти , през 1914-1918 г. и 1939-1945 г. застава на страната на съюзниците и срещу тях.
Днес нацизмът надига глава в цяла Европа. Украинският огън беше запален от САЩ. И всички страни в Европа постоянно хвърлят дърва в този огън и Германия не прави изключение, защото огънят е насочен срещу Русия. Сърбите, подкрепяйки руснаците, сами са в опасност.
Говорейки днес за опасността от нацизма, ние трябва да направим всичко, така че лагерите за сърбите през 1991-1995 г. да бъдат последните в тяхната история. Трябва да останем силни в борбата за истината, да помним зверствата на фашизма. Трябва да възстановим системата на международното право и да узаконим наказателната система за нацистите. Русия се бори за това. Говорихме за това на нашата конференция. Ние, учените, трябва упорито да се съпротивляваме на системата на еднополюсния свят със силата на думите и убежденията си.
Необходимо е хората да помнят зверствата на фашизма, да бъдат внимателни и да могат да се противопоставят на насилието. Който забрави историята, ще я повтори. Русия помни зверствата на фашизма, помни кой беше от едната страна на барикадите с нея, не забравя ролята на сърбите в нашата славянска история.
Кой ще спаси планетата от нацизма този път? Пак руснаци и сърби. Това е трудна работа, но исторически славна.
