Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
България губи до 40 млн. евро за земеделие от ЕС, които не бяха изплатени по инвестиционни проекти в агросектора до края на 2023 година. Това стана ясно от запитване на Mediapool до зам.-министъра на земеделието Таня Георгиева – Дъбнишка, която отговаря за европрограмите в сектора.
Оказва се, че правителството вече е започнало спешни преговори в опит да убеди Европейската комисия да не прилага правилото за автомитачното отчисление (загуба на пари, неизплатени в сроковете по програмата), разчитайки на форсмажорната ситуация за българската икономика заради войната в Украйна и продължаващото възстановяване от Covid-кризата.
Къде и колко са рисковите пари?
„Действително по Програмата за развитие на селските райони за първи път от 2015 г. насам има риск от отчисление на средства, чиито размер обаче зависи от последващи процедури на съгласуване със службите на ЕК“, се казва в отговорите на земеделското министерство Mediapool.
На директен въпрос колко пари не са изплатени в срок и по действащите правила трябва да се водят за загубени, от ведомството не посочиха конкретна сума, а изразиха позицията си със математическа задача:
„Към момента прогнозният размер на потенциалния риск е почти три пъти по-малък отколкото обявените в началото на 2023 г. прогнози за суми в размер на 100-120 млн. евро“.
Простата сметка показва, че застрашени от загуба са 40 млн. евро. и само от започналите преговори с ЕК ще стане ясно дали те ще продължат да се смятат за загубени от страната ни след Нова година.
Потенциалната загуба е по изтичащата Програма за селските райони (2014-2020). Откакто България е в ЕС, се прилага т.нар. правило n+3. То означава, че в рамките на 3 години трябва да бъде изплатен бюджетът по програмата за дадена година. Т.е. бюджетът на програмата за 2020 г. е трябвало да се изплати до 31 декември 2023 година. Именно въпросните до 40 млн. евро не са изплатени в този срок.
Водят се преговори с ЕС
„Към момента би било некоректно да се говори за категорична „загуба на средства“, тъй като такава не е факт. Както беше обявено на проведеното през ноември 2023 г. заседание на Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание, Управляващият орган на прогрмата претендира пред ЕК признаване на форсмажорни обстоятелства (като Covid и войната в Украйна), възпрепятствали извършването на плащания от Държавен фонд „Земеделие“ през календарната 2023 г. Преговорите с ЕК продължават и към настоящия момент, като след приключване на процедурата е възможно потенциалният риск дори да бъде елиминиран изцяло“, заявяват от МЗХ.
Тезата е, че през 2022 и 2023 г. войната в Украйна е засегнала икономиката и веригата на доставки в България, което е довело до откази от изпълнение на проекти по вече сключени договори по ПРСР 2014-2020. Имало е множество искания от бенефициентите за анексиране на крайните срокове за изпълнение на проектите и съответно за изместване на плащанията, предвидени за 2023 г. Това е основната причина за недостатъчните разплащания към края на 2023 г..
„За съжаление, войната не е единственият фактор“, твърди земеделското министерство и посочва „все още наличните последствия от Covid кризата, ниската ликвидност и затруднените доставки на торове, суровини, земеделска техника, оборудване, изпълнение на строителство и др.“
„Ако горните фактори не бяха налични, нямаше да има дори минимален риск от отчисление на средства“, обобщава МЗХ.
Мерки в развитие
От министерството обясняват, че още с встъпването на кабинета Денков-Габриел през юни 2023 г., Управляващият орган на ПРСР заедно с фонд „Земеделие“ са предприели редица мерки, за да могат да се разплатят повече проекти.
Фермери и консултанти периодично се оплакваха, че служебната власт на Румен Радев е забатачила част от изпълнението на проектите и приемите по въпросната програма за селските райони.
От настоящия отговор на агроведомството до Mediapool в детайли са набелязани какви мерки е предприело действащото правителство, за да разплати повече средства по тази програма.
По най-атрактивните мерки за инвестиции в земеделски стопанства и по тази за инвестиции в предприятия за храни или консерви (4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка на селскостопански продукти“) е предприето спешно преразпределение на средства в рамките на годината, с цел увеличение на бюджетите по вече стартирали приеми за осигуряване на по-голяма ликвидност към края на годината.
Наред с това във фонд „Земеделие“ е била създадена организация за активна индивидуална комуникация с фермерите и агро предприемачите, като са осъществени контакти с над 1600 души, изпълняващи проекти с цел стимулирането им за подаване на заявки за плащане, с която реално обявяват, че са изпълнили проекта и искат изплащане на субсидията по него.
Извършена е комуникация и с т.нар. „публичните бенефициенти по ПРСР“ – общини, училища, детски градини, читалища, религиозни институции в селските райони с цел своевременно извършване на тръжните процедури за избор на изпълнители по одобрени за финансиране проекти от фонд „Земеделие“ и съответно разплащане на аванси в рамките на календарната 2023 г.
Наред с това през последната година агроведомството е поддържало непрекъсната връзка с държавното предприятие, което трябва да осигурява напояване за нивите – “Напоителни системи” ЕАД за сключване на договори по програмата за възстановяване на поливните съоръжения. В резултат на това бяха подписани проекти за 112.3 млн. лв.
От агроведомството смятат, че в рамките на първото тримесечие на настоящата година ще стане ясно дали парите ще бъдат загубени или ЕК ще приеме форсмажорната ситуация и ще отмени загубата на средства.
„Дали и колко средства реално ще бъдат отчислени от ПРСР 2014-2020 ще може да се знае в рамките на първото тримесечие на 2024 г., като такива средства евентуално би могло да бъдат отчислени от всяка от мерките на ПРСР 2014-2020.
Какъв ще бъде подходът предстои да се уточни едва след установяване от страна на ЕК на точния размер (ако изобщо има средства за отчисление, разбира се) на средствата в рамките на първото тримесечие на 2024 г. В заключение, поемаме цялата отговорност за всички полагани усилия за минимизиране на риска от загуба на средства по ПРСР“, заключават оттам.
Материалът ИЗДЪНКА: България губи €40 млн. за земеделие е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
