По-малко от десетилетие след като демократичните реформи на Михаил Горбачов доведоха до разпадането на Съветския съюз, бивш офицер от КГБ на име Владимир Путин се издигна на власт в Русия. Той ще превърне в дело на живота си премахването на политическите свободи, насърчавани от Горбачов.
По онова време Путин е широко възприеман като демократ и западните лидери посетиха Москва, за да му стиснат ръката. Той обеща да „запазва и развива демокрацията“, както и да зачита свободата на словото и независимите медии.
И все пак червените флагове бяха там за всеки, който искаше да ги види.
Горбачов – лидерът, извършил изключителни реформи, допринесли за края на Студената война
Почина Михаил Горбачов, бащата на съветската перестройка, последният ръководител на СССР
През декември 1999 г. Путин се обърна към събрание на служители на службите за сигурност в централата на ФСБ, наследника на КГБ, в Москва.
„Скъпи другари“, каза Путин, след като в залата внезапно настъпи мълчание, „бих искал да ви съобщя, че групата агенти на ФСБ, които изпратихте да работят под прикритие в правителството, изпълни първата част от своята мисия.“ Публиката избухва в аплодисменти.
По онова време на това се гледаше като на не особено успешна шега. Но когато погледнем назад, казват критиците, може изобщо да не е било шега. В крайна сметка, както казва самият Путин: „Няма такова нещо като бивш човек на КГБ“.
Само 11 дни след тази реч болният Елцин посочи Путин за свой наследник. Един от многото гости на встъпването в длъжност на Путин в Кремъл беше Владимир Крючков, бивш шеф на КГБ, който оглави неуспешен заговор за свалянето на Горбачов през август 1991 г. Вместо това неуспешният преврат доведе до колапса на съветската система, събитие, което Путин нарече „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“.
Малко след встъпването си в длъжност Путин изнесе първата си реч пред руския парламент. Това беше идеалната възможност да увери нацията, че неговото минало в КГБ е точно това – минало. Вместо това той избра да заплаши сънародниците си и да ги предупреди за опасностите от общуването със западняците.
Отговаряйки на въпрос за предполагаеми връзки между външния министър Игор Иванов и западното разузнаване, Путин отговори, че е незаконно държавни служители, депутати или обикновени руски граждани да общуват с представители на чужди правителства извън служебните си задължения. Всъщност нямаше такъв закон. Коментарът беше определен като „зловещ“ от вестник „Комерсант“, но остана до голяма степен незабелязан.
Най-важното е, че Путин прекарва ерата на реформите на Горбачов, работейки като агент на КГБ в Източна Германия. Той не е свидетел от първа ръка на новото съветско желание да разобличи престъпленията на Йосиф Сталин, нито на внезапната страст към всичко западно.
Когато гласността и перестройката на Горбачов се наложиха, забранените преди това книги и филми наводниха книжарниците и кината. Хората вече бяха свободни да обсъждат теми, които някога биха ги вкарали в затвора. Случайните пътувания на Путин у дома от Източна Германия изглежда са го смазали. По-късно той ще признае, че му е било трудно да „свикне с реалността“, докато се разхожда по улиците на Ленинград от времето на перестройката, който скоро ще се превърне отново в Санкт Петербург, където всичко изглежда е „в състояние на разпад“.
Тъй като е бил изолиран от стряскащите промени в родината си, трудно е да си представим какво трябва да е минало през ума на Путин в Ленинград, когато е включил телевизора си. Някога съветската телевизия е „хранила“ своите зрители с постоянна диета от партийни конгреси, художествена гимнастика и селскостопански новини. Сега имало подигравателни интелектуалци, обсъждащи възможността „Ленин да е гъба“ и странни държавно одобрени екстрасенси, обещаващи да излекуват нацията от нейните болести.
След разпадането на Съветския съюз милиони хора в бившата комунистическа държава се бориха да оцелеят в условията на икономическа криза. Путин твърди, че е бил принуден да работи като таксиметров шофьор, за да свързва двата края. Съвсем наскоро той също описа разпадането на Съветския съюз като смъртта на „историческа Русия“.
Критиците му го обвиняват, че е съветски динозавър, че води война в Украйна, за да се опита да върне часовника назад към авторитарната комунистическа ера. И все пак неговите съюзници възхваляват унищожаването от Путин на свободите, въведени от Горбачов.
Евгений Попов, депутат от управляващата партия на Путин и държавен телевизионен водещ, каза, че реформите на Горбачов и последвалият икономически хаос през 90-те години са научили руснаците, че страната им не е подходяща за демокрация от западен тип. Това е послание, което се прокарва безмилостно от държавните медии от 2012 г., когато Путин ескалира репресиите си срещу продемократичната опозиция.
„Горбачов вероятно е искал нещата да бъдат по-добри, но каквото стана, стана“, пише Попов. „Казват, че „ни е дал свобода“. Но се оказа, че тази свобода убива.“
Абас Галямов, бивш автор на речи в Кремъл, който сега е политически анализатор, прогнозира, че свободите, защитавани от Горбачов, скоро отново ще доживеят, след падането на режима на Путин. „Това, което не се получи през 80-те години, ще се получи през 2020-те.“
Коментарът е на Марк Бенетс за The Times.
Източник: Dnes.bg
