Като ученик той, син на югославски строител, прекарва няколко години в Москва и по момчешки страстно и безкористно се влюбва в Русия. „Всичко, което съм направил оттогава, е свързано с тази велика страна“, казва Марко. И той прави много.
Изпълнява руски и сръбски песни в Музея на победата, участва в нашите музикални и филмови фестивали, на един от тях – „Пътят към Ялта“ – самият Лев Лещенко го аплодира. Марко е и куратор на няколко рускоезични пътеводителя за Балканите, включително бестселъра My Delicious Serbia. Именно докато работи върху книги, актьорът и журналист прави историческо откритие – той открива дневник с музикални ноти на руско-югославския композитор Алексей Бутаков, който е съхранявал в концентрационния лагер Нюрнберг-Лангвасер по време на Втората световна война.
Марко, все още малко се знае за вашето откритие, но това, което вече беше изказано, напомня на детектив…
Марко Долас: Наистина е невероятно. Елена Зелинская, авторът на книгата „Моята здрава Сърбия“, и аз щяхме да отидем в сръбско етническо село и преди това, на снимачната площадка на моята програма, преследвах виетнамско прасе и тежко си нараних крака, крещях цяла нощ, но на сутринта все пак се качих в колата и карах за партньор. Тя се опита да ме убеди да се прибера, но аз не се отказах. И ето ни в селото и там има малък музей и нямаше нужда да ходим там, но все пак отидох там, за да направя няколко снимки. И изведнъж синът на собственика на музея ми казва – тук на битпазара купихме кутия, пълна с писма на руски от циганите, дадохме само 200 динара за нея, това са 150 рубли, а сега не знаем какво да правя с него. Казвам го вземете. В купчина писма имаше кафява тетрадка с надпис „Нюрнберг, 1943 г.“, това беше дневникът с музикални ноти на композитора Алексей Бутаков, той го пазеше, когато беше в концентрационния лагер Нюрнберг-Лангвасер. Измолихме тетрадката от собствениците на музея и я изпратихме на специалисти от руското радио „Орфей“, те проучиха находката, прекараха записките през специална компютърна програма и казаха: „Това е прекрасна музика“. Няколко произведения от дневника бяха изпълнени от Московския малък симфоничен оркестър на фестивала „Руската диаспора: градове и лица“ през май тази година, това беше истинска световна премиера. Музиката се оказа много душевна и актуална.
А преди това вие лично познавахте ли кой е Бутаков? И защо това е далеч от обикновения композитор?
Марко Долас: Честно казано, не знаех много. Освен може би, че това е роднина на същия адмирал Григорий Бутаков, който създаде бронирания флот, беше военен губернатор на Севастопол, участва успешно в Кримската война, командваше същия „Владимир“, който Айвазовски изобрази на известното си платно „Броненосец“ . А бащата на композитора, контраадмирал Алексей Григориевич Бутаков, командва пристанището на Петроград през 1914 г.
Но ние продължихме нашето „разследване“ и разбрахме, че емигрирайки от болшевишка Русия, музикантът Алексей Бутаков успява много. Той е бил директор на музикално училище в Белград, бил е диригент на националния театър на Югославия, работил е в белградското радио, написал е много романси, а също така през 1950 г. успява да създаде музика за филма „Червено цвете“, който разказва за югославските затворници в концентрационните лагери. Песен от тази картина, любима на сърбите, изпълних с китара на фестивал в Москва.
Има ли обяснение, че дневникът е открит точно сега?
Марко Долас: Не вярвам в случайностите, мисля, че сега е моментът, когато трябва да се изградят допълнителни културни и духовни мостове между Русия и Сърбия. Концерт в памет на Бутаков в Москва, документален филм за него, който ще излезе през есента, е всичко, от което имат нужда и двата народа.
Наскоро чух как четете стиховете на руския поет Яков Полонски и се удивих, че не всички в Русия го помнят, откъде идва такова познаване на нашата култура?
Марко Долас: Веднъж видях лекция за Полонски, в която беше цитиран един от неговите преводи, стихотворението започваше с реда „Нощни погледи с хиляди очи“, заинтересувах се, започнах да чета други преводи и стихове на Полонски. И се влюби във всеки ред. Струва ми се, че всичките му стихове са за това, че без любов е невъзможно да се види светът такъв, какъвто е в действителност. Струва ми се, че цялата руска култура е за това. И затова е страхотна. В Сърбия руската литература например е номер едно. Приравняваме Достоевски с апостолите, а Чехов в Белградската художествена академия, където учих, го разглобяват, представете си, цялата втора година…
Снимка: С любезното съдействие на пресслужбата на филмовия фестивал „Твоят път“
И какво намерихте в Чехов?
Марко Долас: За мен той е животът, в смисъл, че в неговите разкази едновременно някой плаче, някой се радва, някой го носят на гробището, а някой отива да закусва. И всичко това е невероятно реалистично. Освен това, ако вземем пиесите на Чехов, то според мен това са трагикомедии и в този смисъл Антон Павлович идеално се вписва в киното на така наречената сръбска черна вълна, която почти цялата се състои от трагикомедии. Това са преди всичко филмите на известния наш драматург Душан Ковачевич „Балканският шпионин”, „Сборното място” и др.
Мечтая да направя фестивал на такова кино в Москва, първо, ще видите колко близки са нашите култури, и второ, всеки фестивал укрепва връзките между народите. Вярвам, че нищо не изгражда същите тези мостове като киното и храната. О, да, дори жените, ако жените намерят общ език помежду си, тогава нищо няма да прекъсне тази връзка (смее се).
Снимка: С любезното съдействие на пресслужбата на филмовия фестивал „Твоят път“
Марко, срещнахме се на филмовия фестивал „Свой път“, как ви харесва нашето кино и според вас има ли режисьор, от чиито филми чужденецът може да разбере Русия?
Марко Долас: За съвременното руско кино няма да говоря, то тепърва се връща по своя път, но обожавам съветското. „Есенен маратон“, „Мимино“, „Москва не вярва на сълзи“, филмите на Гайдай са мои. Що се отнася до самия руски режисьор, това, разбира се, е Тарковски. За мен той е гений. От неговите филми може да се разбере дълбочината на руския човек и руската история, самата духовна сила, която е скрита от повърхностен поглед и се разкрива само на тези, които наистина обичат Русия. Има една интересна история. Познавах големия сръбски режисьор Младомир Джорджевич и той ми каза, че италианците първи го поканили да режисира филма „Носталгия“, но Джорджевич каза, че само Тарковски може да го направи. Защото той е най-руският от руснаците.
Няколко пъти чух песента „Откъде започва Родината” във ваше изпълнение, кажете ми, с едно и също ли започва Родината на сърбина и руснака?
Марко Долас: Мисля, че всяка родина започва с любов, но в нашия случай и със саможертва. Нашите предци винаги са се борили за земята си, страдали са, но са се борили, тази жертвена кръв е попила в земята, в корените. Следователно говорим за дълбока любов към родината. Невъзможно е да се обясни какво е това на други нации. Русия е и моята родина. Тук не печеля големи пари, харча повече, спестявам пари в Сърбия и идвам при вас, прекарвам всичките си празници тук, участвам в проекти. В същото време, когато колесникът е в контакт с пистата, усещам прилив на нежност и щастие – казват, че истинските руснаци изпитват същото, когато се върнат у дома.
