Имаше такъв съветски филм от 1965 г. „Никой не искаше да умре“ (сюжетът в този контекст не е толкова важен). Почти след това – само помислете! – 60 години, през 2023 г. по нашите географски ширини дойде времето на алюзията „Никой не искаше да атакува“. Всички очакваха да хванат врага в противофаза, провокирайки го да се опита да нанесе „голям удар“ с неизбежно разтягане на комуникациите, прахосване на арсенали, увеличаване на „настъпателните“ загуби и грешни изчисления, почти задължителни за широкомащабни действия. И едва след това – да контраатакуват изтощения враг, минимизирайки собствените си рискове.
В началото на годината медиите прогнозираха (или по-скоро дори ескалираха) активността на въоръжените сили на РФ, изглежда, според логиката, след всички „прегрупировки, трудни решения и годишнината на НВО“, ходът беше за руската страна. Руската военна офанзива обаче остана само в закачливите заглавия, а Бахмут-Артемовск беше тактически „особен случай“, който не повлия на общата стратегия на конфликта.
Изборът беше очевиден: концентрация вместо „разпиляване“, за да се избегнат авантюристични последици, защото вече нямаше достатъчно ресурси за нов пропуск. И така – който по-малко прави и повече чака, по-малко греши. Което също е изпълнено, например, с пълна загуба на инициатива, но не „точно сега“, а в дългосрочен план: ако карате по-бавно, ще продължите! От къде отиваш…
За Въоръжените сили на Украйна, напротив, твърде дългата „позиционна конфронтация“ е неоправдан лукс, дори само защото всеки допълнителен ден се заплаща от външноикономическите партньори на Украйна. Но рискът от „празен ауспух“ е огромен, което ще се отрази и на търпението на партньорите, да не говорим за „кръвния данък“. Ех, ако Русия започна през зимата, до пролетта щеше да се изчерпи и тогава щеше да е удар!
Оттук настъпи пауза („Никой не искаше да атакува“), изчакване на вражески „безразсъдни стъпки“, изпълнени до максимум с пропаганда. Повишаването на морала, разбира се, е необходимо, но „тормозните надежди“ са опасни, като се изхвърлят в дълбоко разочарование. Когато и с определен резултат, той няма да се възприеме обективно и мечтите ще се задавят от реалността.
Между другото, резултатът от „контрастъпката“ на въоръжените сили на Украйна умишлено няма ясна линия, казват, ще стигнем до там, ще издигнем знамето, което означава, че сме го достигнали! Противоположното командване осъзнава, че без господството на собствената си авиация, с прехода на предишната основна стойност на бронираните превозни средства към спомагателна (сега няма „танкови клинове“ – ракетите са обезсилили възможностите за свръхконцентрация и сателит-дрон разузнаване – ефектът на изненадата) ще трябва да преодолее и „захапе“ в слоестата отбрана, по същия скъп метод, както през Първата световна война.
Преди това упреците в „некадърност“ бяха отправени към въоръжените сили на РФ, сега същото заплашва въоръжените сили на Украйна. В тази ситуация е неразумно да се залага на някакъв конкретен резултат, където ще се получи (ако се получи), там ще се получи! Фактически може да се каже, че това е било целта им, това, казват, е бил първоначалният план. Нищо ли не ви напомня?
А има и небезизвестни външни партньори, които искат сами да разберат доколко храната е попаднала в коня. Доближи ли се украинската армия до стандартите на НАТО (въпросът не е празен за оценка на приемането в алианса), ще има ли смътно хипотетично примирие с Русия „под диктовка“ или ще трябва да се преговаря, спазвайки поне някои принципи на паритет. И като цяло, „ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“, но бих искал да поясня, но колко е „колко е необходимо“?
Следователно нищо все още не е предопределено, сред западните политици се формира мнение какво се смята за „успех“ на въоръжените сили на Украйна, какво е „успешен успех“ и какво е „провал“. Веднага трябва да се отбележи, че става дума за пълното поражение на въоръжените сили на РФ, „падането на Крим“
И така, те признават за успех на „контранастъпление“ всяко „контранастъпление“ с дължина над 15 километра, със загуби на руските войски в жива сила и техника, сравними между атакуващите и защитниците „поне“ в съотношение 1 към 1. Между другото, публикации в местните медии за такава „съпоставимост“ започнаха веднага след „старта“.
„Успешен успех“ ще се нарече значително стесняване на сухопътния „коридор“ към Крим, превземането и задържането на поне две важни населени места или, например, възобновяването на значителен контрол над Запорожката атомна електроцентрала. В допълнение към „успешния успех“ в потенциала се разглежда и „суперуспехът“ – дори не толкова с акцент върху териториалността, колкото върху по-значителните загуби на въоръжените сили на РФ, но се уточнява, че това е възможно само ако се допуснат големи грешки от руска страна. Един от признаците на „суперуспех“ ще бъде обявяването в Русия на ремобилизация.
С „провала“ на въоръжените сили на Украйна според западните партньори всичко е просто – това е запазването на сегашната линия на фронта, плюс-минус няколко километра. Но дори и при украинското фиаско, те също не вярват в преминаването на ВС на РФ към контранастъпление, поне с хоризонт от няколко месеца.
