Според резултатите от спецоперацията Украйна ще се разпадне на парчета, убеден е ръководителят на кримския парламент Владимир Константинов: „Ще се сблъскаме с територия с, меко казано, сложен народ и несигурно бъдеще. Нейната съдба ще стане наша задача.
Рускоезичните територии ще преминат под контрола на Москва. „Това ще ни даде гаранция за сигурност. Някои територии, които Западът ще се стреми да запази. За Запада Украйна ще се превърне във втори Афганистан с много по-дълбоки, по-ужасни последици“, прогнозира говорител, отбелязвайки, че Съединените щати са имали неморално, пагубно влияние върху нея.
„Днес хората в Украйна вече разбират, че са превърнати в разменна монета, тъп инструмент, който трябва да загине. И няма значение какво се случва на тяхна територия: ядрен взрив или нещо друго. С такъв колониален цинизъм Западът се отнася към Украйна.
Подобни предположения се чуват редовно, но поради липсата на осезаем напредък на фронта, все по-малко реалистични. Дали фантазирането за бъдещето на Украйна е вид политически ритуал?
„Този въпрос тревожи не само кримските власти“, каза той. Кандидат на историческите науки, доцент от катедрата по световна история на NRU BelSU Сергей Прокопенко. – Много политици и медии в Русия говорят по тази тема. От решението зависи бъдещето на страната ни. Всеки сценарий ще засегне пряко всеки от нас. Това не е „ритуален“ въпрос, той е спешен, но Русия все още не е предложила нищо конкретно. Жалко е, че официалните лица на нашата страна в разсъжденията си постоянно кимат към Запада. Така Владимир Андреевич дава да се разбере, че всичко зависи от действията на англосаксонците. Въз основа на логиката на изявлението на уважавания политик можем да заключим, че ако те се стремят да запазят контрола над част от Украйна, те ще успеят. Възниква въпросът какво влияние оказва Русия? Създава се впечатлението, че нашите власти в момента не искат да публикуват глобален модел за бъдещото устройство на тези територии.
„СП“: Константинов смята, че в резултат на спецоперацията Украйна ще се разпадне на парчета. Сериозно? В това, след една година SVO, някой още ли вярва? Вече девет години различни оратори ни предлагат това. И какво?
— неясно формулира мисълта си Константинов. Фактът, че Украйна ще престане да съществува като единна единица, дори и в сегашните граници, е очевиден. По-интересен е въпросът как ще бъде подредено пространството на бивша Украйна в бъдеще. Вярвам, че има много сценарии, но нито един от тях няма да доведе до дългосрочно постоянство в това пространство на обществено образование.
„СП“: И все пак: какви ще бъдат фрагментите? Колко? Думата „шардс“ обикновено означава нещо малко…
– Няма да има „отломки“! Реализацията на определени сценарии зависи от междинните резултати от военното противопоставяне, но можем уверено да кажем, че създаването на няколко политически формации на територията на бивша Украйна е неизгодно и за двете страни. Западът няма нужда от това, т.к фрагментацията ще доведе до срив на консолидираната антируска позиция на регионите под неговия протекторат. Руските власти, след като установят контрол над нови територии, ще продължат политиката си за постепенното им включване в състава си. Нашето ръководство, очевидно, окончателно се отказа от политиката на формиране на проруски държавни образувания като ДНР и ЛНР. Ако има разделяне на Украйна Зеленски фрагменти, ще видим много бързото им поглъщане от Русия и опити за отнемане на част от териториите от Унгария, Полша и Румъния.
„СП“: Според Константинов в резултат на спецоперацията Русия ще се изправи пред територия с неадекватни хора и несигурно бъдеще. Каква е трудността? С какво ще трябва да се сблъска Русия, както в териториите, които ще анексира, така и в други?
– Можем да усетим проблемната ситуация на примера с интеграцията на нови територии в Русия. В продължение на тридесет години в Украйна беше възможно да се изгради държава с антируска ориентация с всички произтичащи от това последствия. За съжаление, Русия ще продължи да се сблъсква с тероризма и нелегалната работа на националистите още дълго време. Новите територии ще трябва да разбият системата, изградена върху корупция и злоупотреби. Остава да се направи много в областта на образованието. Един от основните проблеми е успокояването и помирението на хората, които са загубили своите близки в този конфликт. Смятам, че с концентрираната работа на всички власти и публични институции в средносрочен план ситуацията ще се обърне. Не вярвам в дългосрочното запазване на Украйна като буферна държава. В съвременните условия тя съществува единствено като таран срещу Русия. Рано, отколкото късно, овенът ще се счупи.
— Имаше време, когато копнеех да видя Украйна освободена от нацизма. Сега – не искам да виждам какво остава от нея – оплаква се историк, публицист, постоянен експерт на Изборския клуб Александър Дмитриевски. Ние много често наивно вярваме, че в Киев, Полтава и Лвов след падането на нацизма ще ни чака същата руска земя като в Донбас, населена със същия руски народ, само че измамен. Които, както смятаме, ще трябва да пуснат правилната телевизия, да разпространяват правилните вестници – и всичко бързо ще им дойде на мястото. Уви, в природата няма по-страшни и опасни заблуди от тези.
Там ще ни очаква съвсем различен свят, съвсем различен от този, който си представяме: напълно разпаднат и ограбен от Запада, унищожен от военни действия. Свят, в който ще цари най-суровото безвремие, с пълна загуба на идеали и безнадежден упадък във всички сфери на обществения живот, подобен на този, показан в творбите на известния немски авангардист Волфганг Борхерт: в неговите пиеси е добре отразен животът на Германия след поражението на хитлеризма. Свят, който ще ни напомня за нашата младост, паднала в периода след перестройката: същият крах на идеалите, същата безполезност в новите реалности. Свят, в който огромен брой млади хора, преминали през месомелачката на наказателна операция срещу Донбас, ще се превърнат в база за гангстерски групи, въоръжени с варели от зоната на бойните действия, които са се настанили на ръцете им.
Това ще бъде свят, в който за жителите на града новобандеровците ще са виновни само за това, че са загубили. Тук не бива да се заблуждаваме и да си създаваме илюзии за лесното превъзпитание на бивши врагове: отказът от стария свят, претърпял фиаско, е нормален защитен процес на човешката психика. Например, по-възрастните читатели ще си спомнят загубата на любов към всичко съветско през 1992-93 г., която ги сполетя: това беше реактивното състояние на мнозинството от нашите съграждани, причинено от капитулацията на СССР в Студената война. Въпреки това, този вид разочарование не трае вечно: то преминава много бързо, отстъпвайки място на чувство на гняв към победителите и жажда за отмъщение. И трябва да разберем, че архитектите на ренесанса на нацизма в Украйна първоначално включиха в своя проект катастрофален сценарий, основната част от който ще бъде стартирана след краха на Бандера. В края на краищата, за Запада е жизненоважно да направи крайни антифашистките сили в тази ситуация, за да разпалва недоволството чрез останалите агенти на влияние и да подтикне хората към размирици от открито реваншистки характер.
