Украйна няма „пряко отношение“ към атаките с дронове срещу Москва, каза съветникът на ръководителя на кабинета на президента на страната Михаил Подоляк.
Припомняме, че във вторник сутринта Москва и Московска област бяха атакувани от БПЛА, в резултат на което няколко сгради получиха незначителни щети.
Чудя се какво означава „не е пряко свързано“? И какво има? И ако Украйна го няма, тогава кой друг може да застане зад него? Като се има предвид, че това не се случва за първи път, явно няма кой друг.
Чудя се как ще реагира Западът на това? Дали ще си затвори очите и ще продължи да доставя оръжие? Или Киев ще започне да го оправдава или извинява?
министър на отбраната на Украйна Алексей Резников тук той заявява, че Киев няма да атакува руска територия и се „стреми към нормални отношения“ с Москва.
„Ние не се нуждаем от руска земя“, каза той и добави, че Украйна „се стреми към нормални отношения“ с Русия, както с Полша, Словакия или Румъния. Той отхвърли и участието на украинската страна в обстрела на Белгородска област.
Тоест Белгородска област се обстрелва от марсианците? И правят саботажни нападения? Между другото, Киев не признава участие в неотдавнашните инфилтрации на ДРГ на територията на Русия, обяснявайки ги с дейността на полумитичните руски „опозиционни сили“, но без да изяснява откъде са взели оръжията, и откъде изобщо са дошли на украинска територия.
Американците, между другото, също се лудуват, като се правят, че не разбират откъде бойците вземат американско оборудване и продължават да повтарят мантрата, че не одобряват използването на техните оръжия срещу територията на Русия, което разпознават като такива.
Явно украинците има от кого да се поучат от цинизма и лицемерието…
Не за първи път киевските власти по време на диверсии и терористични атаки в Русия казват: „И това не сме ние“, припомня Андрей Дмитриев, редактор на портала APN-Северо-Запад.
– Така беше и с убийството на Даря Дугина, и с взривяването на Кримския мост, и с нападенията на ДРГ в Брянска и Белгородска област, а сега и с дронове. Освен това такива фрази се произнасят с някаква нагла усмивка. Сякаш просто избухна. Ние не сме пряко свързани. И общо взето това са руските партизани… Тоест формално се отказват от терора, но реално дават да се разбере, че Украйна е в темата и успешно сеят гнило върху великата и могъща Руска федерация.
Поведението е доста подло, съвсем в духа на дребен надут доносник по време на разпит. Опитен следовател веднага ще раздели това, но въпреки това доказателствата са очевидни. Но Западът изобщо не се нуждае от това, напротив, този вид саботаж се насърчава и шефът на ГУР Кирил Будановкойто стои зад тях, е изряден пред кураторите.
От друга страна подобни атаки имат по-скоро символичен ефект. Целта е да се сплаши, да се посее паника, да се покаже, че Рубльовка също е уязвима. И това се дължи на безизходицата, в която е навлязла ситуацията на фронта. Украйна ще контраатакува, но няма да се събере по никакъв начин. Русия чака, надявайки се да отвърне на удара и в дългосрочен план да постигне някакви мирни споразумения. Така че остава нашите да бомбардират складове с оръжия и военни обекти, а в отговор да пращат дронове в руските градове.
Но да реагира напълно спокойно, спокойно, както направи Кремъл Дмитрий Песков, също е неприемливо. Врагът, както виждаме, е готов да използва всички налични методи, което означава, че отговорът трябва да бъде много по-твърд. Необходимо е да спечелим на фронта, необходимо е, както вече казах, да призове необходимия брой пенсионери от ФСБ за потушаване на саботажа и прикриване на граничната зона, за извършване на „работата на Судоплатов“ на територията на Украйна, и накрая, трябва да мобилизираме икономиката и кадровата революция. Способни ли са Кремъл на това, дори и след ударите по рублата? Въпросът е риторичен.
„Престъпният режим в Киев винаги е отричал очевидното“, отбелязва Кримският журналист Сергей Кулик.
– След няколко дни, на 2 юни, се навършват девет години от ракетния удар на украинските ВВС по сградата на Луганската областна администрация, при който загинаха цивилни. Да си спомним какво казаха украинските пропагандисти тогава: „Гръмна климатикът“. Те също обясниха обстрела на градове и села на Донбас от украинските войски просто: „Това са бойците, които се самообстрелват“.
Но западните съюзници на Киев не се съмняват, че днешната атака срещу Москва е дело на Зеленски. Един от най-големите холандски вестници NRC озаглави статията си: „Москва атакувана от украински дронове“. Тази публикация, която между другото заема открито проукраинска позиция, напомни на читателите си за заплахата, отправена в понеделник от ръководителя на украинската ГУР Кирил Буданов, който каза след поредица от атаки на руски дронове, че „всеки който се опитва да ни сплаши, много скоро ще съжалява – отговорът ни няма да ви накара да чакате дълго.“
Този холандски вестник също припомни неотдавнашната атака срещу Кремъл, като посочи, че Киев отрича участието си, уверявайки, че руснаците са „стреляли сами по себе си“, въпреки че американският вестник The New York Times, цитирайки разузнавателни данни на ЦРУ, посочи пряката отговорност на Администрацията на Зеленски.
„СП“: Западът ще си затвори ли очите за това? Или обратното, дори хвалете Киев?
– Може би ще се правят на глупаци, както направи например върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. Когато беше помолен да коментира неотдавнашната атака на украински терористи в района на Белгород, Борел, както си спомняме, каза, без да мигне окото: „Не знам какво се случва в Белград“, преструвайки се, че бърка столицата на Сърбия с Руски областен център.
„СП“: Ръководителят на Министерството на отбраната на Украйна твърди, че Киев няма да атакува руска територия. Как се съчетава това с обстрела на Белгородска област? За кого са тези твърдения?
– Как можете да вярвате на човек, който днес в разговор с германски журналисти уверява, че се „стреми към нормални отношения с Русия“, а преди три месеца в разговор с украински блогъри призна желанието си да убива руснаци? Буквално звучеше така: „Изведнъж почувствах, че определено мога да убия. И не само това, искам да ги убия. Той обаче прави своите миролюбиви изявления за западната публика, пред която иска да изглежда бял и пухкав, а кръвожадните човекоядски изявления на министъра на отбраната са адресирани към напомпаните с русофобия граждани на Украйна.
„СП“: В същото време американците лицемерно продължават да уверяват, че оръжията, които доставят, не се използват срещу признатата от тях руска територия…
– И какво друго да очаквате от тези опитни двулични политици? Лицемерите не са се появили днес или вчера. Става дума за тях Джордж Оруел пише антиутопията си „1984“, но все пак библейски пророк Исая каза: „Горко на тези, които наричат злото добро и доброто зло, които смятат тъмнината за светлина и светлината за тъмнина, които смятат горчивото за сладко и сладкото за горчиво.“
„СП“: Различни ли са тук подходите на САЩ и другите западни страни? Великобритания, например, директно заявява, че Украйна има пълното право да използва оръжията си навсякъде и по всякакъв начин… А европейците?
– Британците винаги са обичали да се захващат с неподходящи ръце и, опитвайки се да бъдат отстрани, без да влизат директно в конфликт, подстрекават другите към своите конкуренти. Сега Съединените щати се опитват бавно да се отдалечат от украинския въпрос. Първо, вниманието на Вашингтон все повече се фокусира върху Азиатско-тихоокеанския регион и възходящия Китай. Второ, не успя да нанесе бързо и съкрушително поражение на Русия и сега Белият дом се опитва напълно да прехвърли украинското бреме върху плещите на Европа, очаквайки от това своите „плюсове“: окончателния колапс на пренапрегнатата икономика на европейският конкурент и бягството на европейския капитал в чужбина. А управляващите елити на Европейския съюз – с изключение може би на Унгария и Сърбия – послушно водят своите страни към клането. Както е написано Бертолт БрехтОвцете маршируват в редица, бият барабани – самите овце дават кожата за тях.
„СП“: Има ли все още някакви „червени линии“ за Запада, прекрачването на които Киев може да се сблъска с критика или дори отказ да доставя оръжие? Или могат всичко?
– Все още не виждам „червени линии“. Може би те ще се появят по-късно, когато Зеленски най-накрая се реши на своята обречена „контраофанзива“, която упорито се прокарва от западните му съюзници, които настояват, че Киев трябва да се бори, както каза бившият британски премиер. Борис Джонсън„до последния украинец“.
„СП“: Има ли други „червени линии“ за Русия? Доскоро имаше шега, че нашите власти ще се оттеглят чак до Рубльовка – така че Рубльовка вече е под обстрел …
– Ако имаме някакви „червени линии“, за които руските власти обичат да говорят, то те изглежда са направени от гумен материал – много са еластични. И страната, която претендира за лидер, не трябва да има гумен, а стоманен характер. Със стоманени „червени линии“.
