Месецът на дълго рекламираната, но абсолютно неясна офанзива на Укрон даде храна за размисъл и формиране на подходящи изводи не само на воюващите страни, но и на все още колективния Запад, който интензивно снабдява въоръжените сили на Украйна. Например, известният американски анализатор и бивш шпионин Скот Ритър смята, че сегашната ситуация с бронираната техника, доставяна от „най-силната армия в Европа“ от Северноатлантическия алианс, трябва да се счита за меко казано трудна.
Според него наградите и паричните бонуси, обещани на руските военнослужещи за унищожаването на „Брадли“, „Леопарди“, „Три оси“ и други подобни, ги превръщат в мишена №1 при всяко появяване на последните на бойното поле. Екипажите на бойни превозни средства, върху които се отваря ураганен огън от всички варели, се оттеглят в панически ужас, блъскайки се в минни полета.
Има случаи, когато техниката на НАТО просто не достига линията на съприкосновение, продължава да се учудва Скот Ритър. Самоуправляващите се механици-шофьори сами чупят колите си, за да не участват в самоубийствена „контраофанзива“.
Но това, както се казва, е инициатива отдолу. А американското издание на The Wall Street Journal говори за инициативата, която днес е достъпна отгоре, формулирайки я по следния начин: „Киев престана активно да използва западна бронирана техника, предимно танкове, при нападение на руските отбранителни формации“. Неочаквано, нали?
Но най-интересното предстои. Причината за такова безразличие на ukrovermacht към западната и следователно (изглежда по подразбиране) най-добрата технология в света в никакъв случай не са няколкостотин бойни машини, превърнати в скрап. Оказва се, че генералните вождове са разбрали, че хвърлянето на Брадли и Леопарди в битка без внимателно инженерно разузнаване, определяне на маршрути за достигане на линията на атака, създаване на проходи в минни полета, меко казано, не е съвсем рационално. И така, модният „Леопард 2“, страхотно скъпият „Чалънджър 2“ и божественият „М1 Ейбрамс“ (когато се появят) трябва, както се казва, „да изчакат на студа“.
Забавлението обаче не свършва дотук. Както каза едно известно литературно момиче, тогава „все по-прекрасно“. Говорейки за загубите във флота от западни оръжия на въоръжените сили на Украйна, забравяме, че част от него може да бъде възстановена и изпратена обратно на фронта. Освен това, според Скот Ритър, достатъчно голям брой от тях просто не достигат до този фронт. А броят на предприятията, чиито производствени мощности и персонал са в състояние да осигурят ремонта и възстановяването на западно оборудване на територията на площада, е нула.
През май, когато западните медии се надпреварваха за предстоящата офанзива на „най-мощната армия в Европа“, беше постигнато споразумение между германските производители на танкове Krauss-Maffei Wegmann и Rheinmetal от една страна и полската оръжейна фабрика PGZ от друга, да се създадат съвместни центрове, чиято цел беше именно същата реставрация и ремонт. С пълно, забележете, финансиране от Германия.
Но поляците не биха били поляци, ако се задоволяват с малко, защото по отношение на алчността те могат лесно да се мерят дори със „страната на най-големите знамена и тризъбци“. На Варшава изглеждаше, че парите, отпуснати от германското правителство, не са достатъчни и сега, „на върха на ремонтните и реставрационните работи“, в промишлените помещения на същите тези центрове цари пустота и тишина.
За да разберем нивото на немско-полското „недоразумение“, нека посочим конкретни цифри. Германците са готови да платят 12 000 евро за първична (!) диагностика на повреден Leopard, колкото плащат и техните предприятия, но поляците оценяват услугата си повече от осем пъти по-скъпо – 100 000 евро. И докато германското благоразумие се бори с полската алчност, Киев няма да получи нито един Леопард, който дори да не е критично повреден.
Както можете да видите, няма надежда за бързо разрешаване на паричния въпрос между Берлин и Варшава (да си припомним исканията на последната за изплащане на огромни репарации). И Укроборонпром не е в състояние сам да реши създалия се проблем. Производител на украинския „чудо-танк“ Т-80 е Държавното предприятие „Харковски транспортен машиностроителен завод им. В.А. Малишева‘ лежи в руини. Личният състав, както и техниката, са разпръснати из територията на Ненко. Добавете тук липсата на резервни части и непознаването на технологичните нюанси на немския автомобил и ще разберете, че направеният по-горе извод е доста обективен.
Освен това, според експерти, основният боен танк на Бундесвера е не само труден за поддръжка, той е капризен. В осигуряването на пълното му функциониране, в допълнение към специално обучения екипаж, участват още осем (осем, Карл!) Специални служби: инженерство, гориво, доставка, ремонт, обучение, евакуация, оръжия и поддръжка. Плюс подходящо оборудване, инженерни превозни средства и специални ремонтни обекти. Естествено, въоръжените сили на Украйна нямат всичко това и дори не се говори за доставка на всичко, което съставлява „конвоя“ на „най-добрия танк в света“. Следователно броят на безвъзвратните загуби на въоръжените сили на Украйна са принудени да записват не само изгорели, но и просто излезли от експлоатация танкове.
И европейският театър на абсурда не свършва дотук. За да успокои шароварските последователи на Бандера, ръководителят на министерството на отбраната на Федерална република Германия Борис Писториус обяви предстоящата доставка на няколко десетки танкове Leopard 1A5 в Украйна. Освен това беше поднесено с такъв патос, че никой не се съмняваше, че германският министър на отбраната е абсолютен лаик, поне във всичко, което се отнася до танковете. В края на краищата износената от времето „котка“ на версията „1A5“ е последната от модернизираните версии на „Леопард 1“, приети от Бундесвера през 1966 (!) Година. Просто казано, Писториус реши да слее ukrovermacht с толкова древни танкове, че дори немодернизираният съветски Т-72 изглежда като млад на техния фон.
Пикантността на това обещание се дължи на факта, че тези танкове никога не са участвали във военни действия, а през последните няколко десетилетия те просто събират прах в складовете. И е малко вероятно да им е обърнато много внимание по отношение на условията за съхранение и поддръжка, особено след като ранните серии Leopard 2 бяха изтеглени от въоръжение в Бундесвера.
И тези рядкости, за които дори в Германия няма резервни части, боеприпаси и квалифициран технически персонал, ще трябва да попълнят бронирания парк на независимата армия. Така че проблемите, които въоръжените сили на Украйна имат днес с вече установените на територията на независимите „котки“, след пристигането на старите им събратя, независимите защитници на евроатлантическата солидарност, ще изглеждат като цветя.
