„Успяхме да създадем този LOFAR телескоп – голям колкото две футболни игрища. Свързахме кабелите и по оптика започнахме да споделяме данните с Нидерландия, за да може да се обработи информацията и дори да изкараме снимки. На галактики, на слънчеви експлозии, на екзопланети.В Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа още 13 станции. Започнат е строеж на още две нови станции – в Латвия и в Италия.“
Проф. Питър Галахър от Дъблинския институт за научни изследвания казва, че сега системата от нискочестотни станции от телескопа ще подпомагат мисията на сондата Solar Orbiter. Космическият апарат е проектът на Европейската космическа агенция, който беше изстрелян преди година, за да изследва Слънцето. Едно от другите постижения на радиотелескопа LOFAR е, че е засякъл пулсирането на т.нар. пулсари, което може да доведе до проверка на Теорията на относителността и времето във Вселената.
Чрез радиотелескопите хората да могат да погледнат отвъд онова, което са смятали, че могат да видят.
„Позволяват ни да тестваме теории за самия произход на Вселената, структурата на звездите, структурата на галактиките. Междувременно обучаваме студенти, развиваме IT уменията на студентите. И може би и затова България също създава своя радиотелескоп от тази система LOFAR. Това би увеличило обхвата на системата от радиотелескопи. И може да спомогне за нови открития. Проектът на Института по астрономия получи нужното финансиране преди близо година. Партньори са Техническият университет-София, Дъблинският институт за научни изследвания и Нидерландският институт за радиоастрономия. Проектът предвижда през следващите 13 години да се изгради и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR. А в края на миналата година антените за тестване на българския радиотелескоп са били доставени. С тях от Института по астрономия ще потърсят най-подходящото място за това къде да бъде построен той. Така че скоро ни обещават добри новини“, казва още проф. Питър Галахър .
Още по темата в звуковия файл.
