Мистериозното състояние Тукдам – тела, които не се разлагат след смъртта …
Счита се, че един от най-забележителните ефекти на дълга медитация може да бъде относително бавният процес на стареене на тялото.
Такова доказателство е тибетския будистки монах Геше Лхундуб Сопа, който умира на 28 август 2014 г., на 91-годишна възраст.
Геше Лхундуб, който е бил наставник на Далай Лама в Тибет, се премества в Уисконсин през 1967 г. Там той е съосновател на будисткия център Deer Park и преподава Южноазиатски изследвания в Университета на Уисконсин. Той става близък приятел с изтъкнатия американски невролог Ричард Дж. Дейвидсън.
Според Даниел Бърк, бивш редактор на религиозния отдел на CNN, Дейвидсън си спомня смъртта на Геше Лхундуб Сопа по следния начин:
„Три дни след сърдечния му арест, Геше Лундуб стоеше облегнат на стената, тялото му нямаше мирис, беше напълно неподвижно, кожата му беше свежа. Изглеждаше, че медитира ...“
Сопа умира на 28 август 2014 г. Пет дни по-късно, два дни след първото посещение на Дейвидсън, неврологът се връща в Deer Park и преглежда тялото на приятеля си за втори път.
Той казва:
„Нямаше абсолютно …, никаква промяна. Беше наистина невероятно.“
Тибетските будисти вярват, че такива монаси не са умрели, а са в дълбоко, окончателно медитативно състояние, наречено Тукдам, по време на което съзнанието постепенно се трансформира в ясно осъзнаване („ясна светлина“), след което тялото започва да се разпада. Седем дни по-късно тялото на Сопа започва да се разлага и той е кремиран.
Дейвидсън и колегите му изследват феномена на Тукдам с инструменти за неврология.
Любопитното е, че тяхната оригинална работа, публикувана по-рано тази година, не открива активност на мозъчните вълни при починалите монаси.
Четете още: Необикновеният феномен Сомати и връзката му с четвъртото агрегатно състояние
Ето анотацията:
„Последните проучвания на ЕЕГ в ранния посмъртен интервал, които показват запазването на електрофизиологичната кохерентност и свързаност в мозъка на животни и хора, засилват необходимостта от по-нататъшно проучване на връзката между мозъчната дейност и процеса на умиране.
Понастоящем неврологията има способността емпирично да оцени дългосрочния процес на умиране и по-конкретно да изследва възможността за мозъчна дейност след прекратяване на сърдечната и дихателната функция.
Под ръководството на Центъра за здравословен ум към Университета на Уисконсин-Медисън в Индия са проведени изследвания върху посмъртно медитативно състояние, култивирано от някои практикуващи тибетски будисти, при което се смята, че разпадането се забавя.
Независимо дали монасите медитират посмъртно или не, не е ясно защо телата им не се разлагат толкова дълго. Разграждането обикновено се случва в рамките на часове след смъртта.
Западната медицина трябва да промени конвенционалното си определение за смърт.“
Тибетските будисти вярват, че биологичната смърт е по-скоро процес или пътуване през различни състояния.
Това явление повдига въпроси относно природата на съзнанието … Спомнете си Даши-Доржо Итигилов.
Далай Лама казва:
„Това, което науката счита за несъществуващо, всички трябва да приемем за несъществуващо, но това, което науката просто не намира, е съвсем различен въпрос.
Самото съзнание е пример. Въпреки, че интелигентните същества, включително хората, са били в съзнание от векове, ние все още не знаем какво всъщност е съзнанието: каква е неговата цялостна природа и как функционира.“
Тукдам е сложен „пъзел“, който посочва възможността съзнанието да не е свързано с мозъка, както сме учени от учебниците …
Като читател на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в официалните Фейсбук групи и страници, за да обсъждате загадки, наука и актуални въпроси с мислещи хора от цял свят.
https://www.facebook.com/hiddentruth.site
