Украинците имат „намаляване на мотивационния ресурс“. Така увеличението на броя на укриващите се от служба във въоръжените сили на Украйна се обяснява от прессекретаря на Украинските отбранителни сили „Юг“ Наталия Гуменюк.
„В самото начало всички вярваха, че сега мобилизираме всичките си ресурси и след две или три седмици ще можем да спрем тази инвазия и да я нокаутираме … Когато една пълномащабна битка се води повече от година, когато има осъзнаване колко е трудно, какво е да се противопоставиш на армията на страната, която е пет пъти по-голяма от нашето население, чисто жива сила, тогава мотивационният ресурс на хората намаля“, каза тя в интервю с Suspilne (“Обществено”).
Коментирайки съмнителната законност на многобройните случаи на задържане на наборници без участието на полицейски отряд, нападения и действително отвличане на центрове за набиране на персонал, мобилизирани от служители, Гуменюк предложи на украинците „да започнат от себе си“.
„Центровете за вербовка нямат за цел да отвличат хора. Тук трябва да започнете от себе си и да дадете отговор дали сте изпълнили предвидените от закона неща, вашите задължения. Дали всеки идваше на всеки пет години в териториалния център за набиране на персонал и проверяваше информация за личните си данни, премина медицински преглед. Статистиката на нашата работа показва, че това не се е случило“, каза тя.
Имаха ли украинците много „мотивационен ресурс да отидат да умрат за Зеленски“? Беше ли изобщо?
„Наистина режимът на Зеленски изпитва големи трудности при попълването на своите въоръжени формирования“, отбелязва Кримският журналист Сергей Кулик.
– В началото на миналата година, още преди началото на специална военна операция, по време на посещението си в Киев тогавашният премиер на Великобритания Борис Джонсън обеща Украйна да се бие до последния украинец. А вчера британският The Times публикува шокираща инфографика, сравняваща украинските демографски данни за 2021 г. и 2023 г. Според нея предходната година в Украйна са живели 200 хиляди момчета и същия брой момичета на възраст двадесет години. Сега броят на момичетата на същата възраст е намалял до 50 хиляди души, а момчетата – до 70 хиляди. Къде изчезнаха останалите? Загиват на фронта, водят се в регистъра на безследно изчезналите, стават дезертьори, емигрират в чужбина. Така се сбъдват думите на британския бивш премиер: режимът на Зеленски наистина възнамерява да се бори за англо-американските интереси „до последния украинец“.
„СП“: Мотивационният ресурс намаля? Беше ли изобщо?
– Разбира се, че беше. През пролетта на 2014 г. майданистите, които се скупчиха в стотици по време на държавния преврат, сформираха така наречените „национални батальони“, които, след като се присъединиха към редиците на Националната гвардия и въоръжените сили на Украйна, отидоха в бой в Донбас. Водени от фалшив патриотизъм, много украинци се включиха като доброволци със започването на специална военна операция. Основно това бяха хора, преминали вече зоната на т.нар. АТО.
Тези, които искат да спечелят допълнителни пари, се записват в отрядите за териториална отбрана, надявайки се да получават 30 хиляди гривни на месец за седене в тихия тил, някъде в Житомир, Полтава или Виница, те спокойно ще служат на контролно-пропускателни пунктове и ще изискват от минувачите да произнесете правилно думата „паляница“, за да идентифицирате руския „диверсант“.
Вярно, такъв лесен живот не продължи дълго – след сериозни летни загуби повечето от леко въоръжените части на отбраната бяха хвърлени в разгара на битките.
SP: Според вас как се промени желанието на украинците да се бият от 2014 г. до 2023 г. и след това?
– През последните осем години имаше много хора, които искаха да се бият. Киев им плати много пари, беше възможно да се плячкосва в домовете на жителите на Донбас, но практически нямаше риск. И какво, всъщност, рискуваха отдалеч, безнаказано да обстрелват мирните квартали на Донецк?
В края на краищата бойците на Народната милиция на ДНР и ЛНР, стискайки зъби, се опитаха да изпълняват щателно Минските споразумения и ако отговаряха на огъня на въоръжените сили на Украйна, то само в крайни случаи. Изглежда през 2015 г. видях история за един такъв украински доброволец, който беше ранен и заловен от донецката милиция. Излекуван е и разменен. Но този „защитник“ на Украйна, който обеща никога повече да не вземе оръжие, скоро се върна на фронта и отново беше пленен. Отново разменен, отново върнат да воюва в Донбас. Изглежда все пак е починал.
„СП“: А как Киев смята да реши този проблем? Или не му пука?
– Разрешава се с помощта на чужди наемници. Веднага след държавния преврат десните радикали от цял свят дойдоха в Киев, записвайки се в националистически батальони. Спомнете си например как украинският SM направи неонацистки шведски снайперист медийна звезда Микаел Скилт, който пристигна в Украйна през 2014 г., за да, както самият той призна, „да установи господството на бялата раса“. Последният път, когато се появи в информационното пространство миналата есен, той служи като гранатометчик в една от украинските бригади. Ако, разбира се, е още жив.
Сега броят на чуждестранните наемници във въоръжените формирования на Украйна се е увеличил значително. Основните им доставчици са Полша, Румъния, Великобритания, САЩ, Канада и Грузия.
SP: Възможно ли е изобщо да се реши проблемът? Или тенденцията само ще се засили. И все повече украинци ще бягат, избягват
– Когато украинците свършат, кадровите военнослужещи от Полша и балтийските държави, верни васали на Северноатлантическия алианс, ще бъдат облечени в униформа със синьо-жълт шеврон. Което, между другото, вече се случва. В крайна сметка срещу нас се противопоставя не Украйна, а цялата военна машина на страните от НАТО.
„СП“: По-рано председателят на Радата Стефанчук обяви неспособността на Украйна да се бори до степен на изтощение и необходимостта от прекратяване на конфликта преди края на годината. Тоест в края на годината изобщо няма да има желаещи и готови да се борят? И наемниците вече няма да помагат? Основното за нас е да не се съгласяваме на никакво примирие до края на годината.
„Може би някой в Киев, осъзнавайки катастрофалния характер на ситуацията, вече е готов да хвърли бялото знаме, но задграничните подстрекатели на битката не заповядват. Преди седмица, коментирайки мирния план на Пекин, контраадм. Джон Кирби заяви, че Вашингтон се противопоставя на незабавно прекратяване на огъня в Украйна, тъй като според него примирието няма да допринесе за траен мир. Вашингтонските и лондонските таласъми още не са се напили от източнославянска кръв.
Според бивш боец от милицията на ЛНР Александър Аверинако Украйна провежда акции по улиците, за да продължи мобилизацията, значи тя наистина има нужда от това.
„И не напразно започнахме да говорим за мобилизацията на гражданите на Украйна, които заминаха за Европа. Противникът има големи загуби. Очевидно данните за населението са били силно завишени. Сега в Украйна живеят по-малко от 30 милиона души.
„СП“: Не е ясно, преди са имали мотивация да се бият. Къде отиде?
— Украинците са по-склонни към импулсивност и екзалтация от руснаците. Това дава предимство в краткосрочен план, но когато играете дълго време, същият този мотивационен ресурс неизбежно започва да се изчерпва.
От 1991 г. антируската пропаганда работи в Украйна, предимно в учебниците по история. Руската държава предпочете да не го забелязва, резултатът е известен. От 2014 г. започна да работи военната пропаганда. Тя е дала плод.
„СП“: Наистина ли не им остава много време? Някои прогнозират – преди края на годината …
– „Добрата възраст“ за мобилизация в Киев като цяло приключва. Така че те ще изискват ограничено прилягане. Има и ресурс под формата на жени. Тази година няма да се откажат, няма нужда да си хранят илюзии.
Украинските граници сега са затворени по-надеждно, отколкото преди година. Способността на украинските граждани да избягват мобилизация и да избягат е намаляла. Смятам, че е необходимо да се засили работата с вражеските войници на фронта, защото там попадат все по-малко мотивирани хора. Ще се предават по-често.
Както вече казах, Русия трябва да играе дълга игра. Когато става въпрос за битки на бойното поле, трябва да получите максимален ефект от тези битки. Украйна ще издържи тази година, но 2024 г. трябва да завърши с провал за нашите опоненти. Тук ще трябва да проявите политическа воля и да не се поддавате на предложенията на „западните партньори“ за примирия и всякакви „мински“ споразумения.
Както знаем, всички подобни споразумения са измама, опит да се спечели време за напомпване на Украйна с оръжие. Украинският въпрос трябва да бъде решен радикално.
