Както на предсрочните парламентарни избори през юли и ноември миналата година, така и на 2 октомври в секциите с над 300 избиратели българските граждани ще могат да гласуват само на машина. При машинното гласуване единствената възможност за изразяване на протестен вот е чрез отбелязване на квадратчето „Не подкрепям никого“.
На последните избори (14 ноември 2021) 35 745 българи са отишли да гласуват, за да покажат, че не дават гласа си за никоя партия или коалиция.
При хартиен вот, какъвто вече ще е възможен само в малките селски секции, при гласуването с подвижни кутии и при прекратяване на машинното гласуване в по-големите заради непредвидени обстоятелства, все още могат да бъдат поставени знаци или надписи в знак на протест или да бъде пусната празна бюлетина, каквито случаи има от години. Така тя става невалидна и гласът се брои също само за избирателната активност.
| На предишни избори се наблюдаваше тенденция за ръст на невалидните бюлетини, но с въвеждането на машинното гласуване тенденцията се обърна. На 4 април недействителните бюлетини са били 86 527 от общо 2 544 270, намерени в избирателните кутии, т.е. около 3 на сто, докато на 14 ноември са 11 315, което е под един процент. |
При машинния вот протоколът с резултатите от гласуването се разпечатва директно от устройството. Според Изборния кодекс само данните в него са легитимни за определяне на изборния резултат. Отрязъците с персоналния вот, които се пускат в непрозрачна кутия, се използват само за контролно преброяване.
Протестният вот не влияе на резултатите
Гласуването с „Не подкрепям никого“ не се отчита при определяне на резултатите от парламентарния вот, за да не се вдига изкуствено 4-процентовата бариера за влизане на партии и коалиции в Народното събрание, което би ощетило малките политически формации.
Този вот е важен само за президентските избори, тъй като се брои при определяне на избирателната активност, а от нея зависи дали може да бъде избран държавният глава още на първи тур.
И „Не подкрепям никого“, и невалидните бюлетини влизат в избирателната активност, от която зависи дали решенията на следващи проведени референдуми ще бъдат с препоръчителен или със задължителен характер. По закон, за да са длъжни българските власти да се съобразят с решението от национално допитване, в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото гласувалите на последните парламентарни избори, като поне половината от тях са отговорили „Да“.
Източник: „Дневник“
