Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Довлякохме се някак до поредните избори. Всичко наоколо е вяло, скучно, по-изявените играчи си подхвърлят някакви реплики – и те никакви, без да очакват отговори. Единственият въпрос, който мъчи електората, не е за кого да гласува – а да гласува ли изобщо. И той е поразен от апатия – и никак не е сигурно, че тя може вече някак да бъде преодоляна.
Неколцина наблюдатели виждат друго – имало размяна единствено на негативни послания. Обаче и те са по-скоро срамежливи пощипвания, няма огън в тях. ПростоКирчо казва, че на Бойко му е време да се пенсионира – той го казва, дето го пенсионираха след едва 6-7 месеца мотане във властта.
И кани на диспут Падишаха – всеки друг на негово място веднага би се съгласил, защото Кирчо и след сто години ще си бъде все същият словесен инвалид, изключено е да надделее в каквото и да е противоборство, което е свързано по някакъв начин с напрегната мисловна дейност.
ББ обаче отговаря кротко-презрително: „Не разговарям с хора, които са нарушили Конституцията“. И с това всичко приключва. Джентълмени.
Но дори този сивкаво-безличен диалог би трябвало да подсети публиката – поне онази част от нея, която не е окончателно приспана – за нещо важно.
Повече не бива да очакваме яростни сблъсъци в тукашната политика, ярки, запомнящи се полемики – и най-вече сочни компромати, които в миналото имаха в редица случаи решаваща роля за пропадането на даден политик, а понякога дори предрешаваха провала на цяла партия.
Край на компроматните спектакли, толкова скандални и безмилостни, че понякога дори пречупваха безмилостно нечий живот.
Вече нищо подобно не може да се случи – след толкова други неща успяха да умъртвят и компромата, компрометирането вече няма смисъл, тази толкова коварна техника достигна апогея си – и излезе в пенсия, както би се изразил Кирчо Случайният.
Имаме всички основания да свържем края на компромата с Кирчо – защото тъкмо той, доказаният фалшивчик, с един циничен автокомпромат качи този отвратителен инструмент на недостижими висоти, като поруга самата Конституция. Нищо друго вече не би могло да съперничи с неговото измамничество – с което той сякаш се гордее.
Поруга Конституцията и стана министър. А публиката прие безропотно това варварство – колкото да ни убеди окончателно, че тя вече не свързва българската политика с нищо почтено. След това покушение срещу Основния закон, каквото и да е злепоставяне – достоверно или напълно измислено, по какъвто и да е повод, няма никакво значение.
Дори, когато хората на ББ наизвадиха документи, с които доказаха, че посредниците на Кирчо са прилапали само за три месеца 200 (двеста!) милиона евро от сделки с руски газ, това не трогна публиката, не я извади от дрямката й.
Какво са 200 милиона евро – вероятно са си казали хората – след като вие оставихте един измамник да препикае самата Конституция, а след това пребогато го възнаградихте.
Нищо вече не може да стресне Народа, след като и това се случи. То няма да бъде съвсем забравено, ще напомня за себе си като недоизлекувана рана, но толкова. Затова е и тази кротост в дърленето на партийните лидери – и какво друго да очакваме, когато бе надхвърлен дори безпредела на нашенската безотговорност и волска търпимост.
И тъй, ПростоКирчо пенсионира компромата, остави го без всякаква тежест – а престъплението му беше светкавично амнистирано.
Впрочем, той извърши измамата си преди да стане служебен министър на икономиката. Но месеци по-късно – дори след решението на Конституционния съд, който потвърди и осъди деянието му, беше избран за премиер. Така стана и най-известният измамник в най-новата ни история, но всички го търпяха, дори и най-яростните му врагове.
Колкото окончателно да се убедим, че дори измамничество от такъв мащаб изглежда приемливо за политическата ни класа. И никой не си даваше сметка, че това нейно безразличие до крайна степен одрипява морала на българина.
И представя България в очите на света като една дива страна, в която са извинени дори най-безразсъдните деяния.
През всичките месеци след Кирчовата измама чухме едно-единствено напомняне за нея от парламентарната трибуна – едно-единствено. През това време Рашков се зъбеше храбро по всеки повод, Христо Иванов и секретарката му, нагласена като правосъден министър, партизанстваха срещу главния прокурор, колкото да заслужат подаянията си от чужбина – и главно се мазнеха на Киро Измамата.
Правеха се, че го приемат за светец някакъв – но пък и никоя телевизия не поиска да узнае, какво мислят в действителност за аферата му.
Повечето медии бяха заети с избелването на Измамника – и днес изглежда, че всичко е забравено. Пито-платено. Разбира се, платено за сметка на общия морал. А простолюдието го избутаха с още една-две крачки по-навътре във Вонливото Блато.
Кирчовият случай ми напомни за една действителна история от годините преди Промяната (1989-а). Съдят един съдия заради взет подкуп.
В заключителното заседание, преди произнасянето на присъдата, председателят на съдебния състав започва да опява с познатите приказки – „Как не ви е срам, вие поругахте съдийското си призвание, нямате ли чест, нямате ли съвест…“ Тук подсъдимият го прекъсва: „Моля, моля, моята съвест е до 20 хиляди лева“.
Чудесен аргумент – така и Кирчо, каквото и да направи оттук-насетне, винаги може да каже, че неговата съвест не го отвежда чак до член 110 от Конституцията, който посочва, че министри могат да бъдат само български граждани.
Политическата класа постигна без много приказки едно важно предимство за себе си: след като Кирчовата измама толкова лесно бе амнистирана и забравена, няма смисъл идиотите от медиите да се хабят да ровят за компромати.
Между другото: когато кирчовци пуснаха билбордовете, изобразяващи пачките и кюлчетата злато от спалнята на ББ, се очакваше да видим и продължението на стълбищното секс-приключение на Кирчо – но вече със записи, направени вътре в любовното гнездо.
Но това така и не се случи – защото днешният българин не се трогва, когато насилват Конституцията, какво остава да се впечатли от нечий игрив задник.
Днес всеки негодник, особено ако е политик, може да бъде продаден на публиката, измамничеството му само ще направи по-колоритен и привлекателен образа му.
По този повод се сетих за написаното от един автор, който навремето изследваше аферата на президента Кенеди с Мерилин Монро: „Продадоха Джей Еф Кей (Джон Кенеди) в този бизнес така, както се продава сапун. Бащата, Джоузеф Кенеди, си го каза в едно интервю: „Да не мислиш, че вярва в това, което продава? Джей Еф Кей е пакетиран и удобен за ваша консумация. Да не мислиш, че не кръшка на Джаки?“.
Тук, в нашия Джендем, дори не си правят труда да продават новоизлюпените „политици“ – просто ги хвърлят на пазара и кой колкото се справи.
Гледах тия дни по телевизията един левак, абсолютен маджун, да се оплаква, че избирателите се страхували да говорят, заради ГЕРБаджиите, и затова го избягвали. На нещастника и през ум не му минава, че го избягват заради собствената му недонаправеност.
Джендем, Джендем – но и тук хората са виждали свестни или поне грамотни политици, в сравнение с които въпросният навлек от Кирчовите апапи изглеждаше направо като неандерталец. Но се сърди, че не може да се продаде.
Всъщност, новата вода „политици“ се опитват с общи усилия да съчинят един колективен компромат срещу политиката – като я представят като нещо прекалено достъпно, като някакво инфантилно занятие.
Щяха да са прави, ако съдят единствено по собствените си мерки на лилипути. Или само по фамозния и напълно необясним успех на Кирчовата партия. Успехът й, макар и относителен, на предишните избори, ще си остане една от най-големите мистерии изобщо на Прехода. Някой сеща ли се вече, какво се опитваха да ви продадат? Ако има такъв, да се пробва за джакпота на тотото.
Сега пак замляскаха за корупцията – баш те, дето покваряваха всичко, до което се допряха, дори се опитаха да орезилят самата Конституция – и успяха в някаква степен. Всеки ден от месеците, в които симулираха някакво управление, беше белязан с някакъв скандал, неизменно с покваряващ, с корупционен подтекст.
Да вземем първият пример, който му хрумва на човек: когато Кирчо разкара два самолета, за да слезе от единия заедно с моряците от „Царевна“ , които уж беше „спасил“. Това е типичен случай за корумпиране на Истината, за приличието да не говорим.
Непрекъснато се надлъгваха с Истината, непрекъснато губеха в тази позорна надпревара, но продължаваха да упорстват. Какво може да се очаква тогава от новите им „политици“.
На тях може би най-напред им внушават да забравят, че в политиката може да съществува и някаква честност, за умност да не говорим.
Дори Асенчо, скритият бос на компанията, ще бъде запомнен единствено с банални лафове от ширпотреба на простолюдието – „Ще духат супата“ и прочее простотии.
Тия дни пък казал: „По времето на ГЕРБ имаше свинско със зеле – само че свинското беше за приближените до ГЕРБ фирми, а зелето за българския народ. Това, което ние правим, е да има и свинско, и зеле за всички българи“. Въпросният лаф бе популярен още в Титова Югославия и гласеше: „В Словения ядат месо, в Косово – зеле, но според статистиката югославяните ядат сърми“.
Ей такива мъдрости произвежда този титан. Преди време пък се изхвърли с един лаф на писателя Глен Бек. Кирчо, да не остане по-назад, сви един лаф на Макейн за Русия.
Навремето в едно сливенско село – да не споменавам името му, за да не засегна днешните му жители – имали навика да пощипват нещо чуждо, ако го правят всеки ден – още по-добре.
Но понякога денят се оказвал постен – и тогава задоволявали нагона си така: хвърляли си капите в нечий двор със зло куче, за да се опитат да ги вземат обратно. Собствените си капи – обаче от чуждия двор. Имам подозрението, че този спонтанно пръкнал се народоведчески етюд със сигурност ще се хареса на Кирчо.
В политиката компромата може вече и да не е ефикасен, обаче в полето на Историята продължава да оставя кални следи. Там всяка неистина, дори всяка привидно незначителна неточност фатално омърсява и компрометира Истината.
Това са истински компромати, които ще изцеждат отровата си и в идните времена, може би и завинаги. Познанието за Историята се отличава с известна тромавост, то няма навика непрекъснато да отръска от себе си всички спекулации и фалшификации, които се впиват в него.
В безпризорните години на Прехода се натрупаха доста користни свидетелства, но никой не си правеше труда да ги опровергава – и вече сме безпомощни да наложим Истината, поне в повечето случаи. И в това отношение се оказахме немарливи.
Ето, тия дни Иван Костов издал нова книга, той усърдно се грижи да опази и наложи своята си истина. Още преди двайсетина години издаде книга, която имаше предизвикателното заглавие „Отговори“ – понеже авторът отговаряше на собствените си въпроси, а не на тези на опонентите си.
Това е луксозният начин да пребиваваш в Историята – като пренебрегваш грамадата от въпроси и несъгласия, натрупала се по твой адрес.
И новата му книга едва ли ще бъде коректно оценена. Има една забележителна снимка от премиерата й: Христо Иванов и Атанасов са се огънали като червеи пред вожда си.
Червей-критиката обаче не е била полезна за никой автор. Преди около четвърт век Костов досрути държавата с приватизацията, която извърши – и която удиви дори крадливите руски олигарси-евреи, заради своята безцеремонност. И те намазаха нещо – „Нефтохим“, примерно, стана притежание на руския „Лукойл“.
Веднъж някои хора изпищяха на умряло, когато споменах, че тази фирма е в орбитата на хора от бившето ГРУ (Главното разузнавателно управление) на Съветския съюз, една свръхмогъща организация. Писъците бяха на български.
Тъй или иначе, ако опонентите на Костов продължават да се туткат, след още двайсетина години ще оцелее само неговата истина – нищо, че ще е един безподобен компромат срещу Истината.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”, заглавието е на Новините Днес
Материалът Негодници, има ли път през Джендема? е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
