Москва. Внуково. нощ. Самолети излитат и кацат. Не е много пренаселено, повече пътници през деня. В зоната за пушене има групи от весели компании. Те се радват на предстоящата ваканция, някой вече е в плажен тоалет. На таблото се показват полети – Истанбул, Анталия, Бодрум, Дубай, Ереван, Алма-Ата, градове на Русия.
Малко встрани стои мъж в камуфлаж, с шеврон „Z“ на ръкава, изглежда, че е от зоната за специални операции. Очевидно не лети до Истанбул – може би до Оренбург, или може би до Сиктивкар или Ханти-Мансийск. Пуши, клати глава, изглежда малко объркан. Очевидно той не разбира „разположението“: само вчера той вървеше по „предницата“ под куршуми, копаеше окопи, криеше се в калта от фрагменти, а днес в Москва се озова сякаш в друг свят. Претъпкани кафенета, млади хора, които се забавляват, „успешни“ мениджъри в ресторанти, скутери по улиците, на които им липсва адреналин.
Сякаш две държави – едната тук, другата там.
Има Донецк, Луганск, Белгород, Брянск, бежанци от Херсонска област, обстрели, свежи гробове край Краснодар, в Подмосковието, в Урал, в Сибир, в Донбас.
6 юни министър на отбраната Шойгу съобщи, че в хода на ожесточени тридневни боеве при отблъскване на вражески атаки на южния фланг са убити 71 военнослужещи. Погребенията вече са дошли в десетки руски семейства в началото на юни. Колко от тях са получени в нашите градове, села, областни центрове от началото на НСО? ..
От другата страна на „панделката“ на фронтовата линия – „ваканционният период“, лятната почивка, барбекюто в дачите. Усещането за предстояща катастрофа възниква само когато вражеските дронове летят в Централна Русия и украинските диверсанти проникват в граничните райони. След три-четири дни това чувство отстъпва място на обичайната картина.
Нашият кримски кореспондент наскоро говори за реалните последици от разрушаването на Каховската водноелектрическа централа за Крим и Херсонска област. Това е екологична катастрофа. Но имаше изненадващо малко гледания на статията. Но защо да се изненадваме? За по-голямата част от населението на Русия експлозиите и нападенията са някъде далеч.
Понякога „режимът на мълчание“ се нарушава от интервю с ръководителя на Вагнер Пригожин, в който говори за окопната истина и интригите на московските военни. Хората го харесват. Но интервютата са предимно за фронта. А за тилови работи рядко се говори – темата не е по вкуса на нашия елит. И това също не е изненадващо. Елитът е разочарован, че почти разкъсването на политическите отношения със Запада е попречило на бизнеса им.
Това че елитът ни е скапан отдавна не е новина. Много примери. Колко трудни времена дойдоха, първата от всички „царска армия“ за „хълма“ изхвърлен бивш вицепремиер (все още под Медведев) Дворкович. Предполага се, че е в Израел
Тогава той се скиташе по света, който беше специален пратеник на президента Чубайс заедно със съпругата си – директор Дуня Смирнова. Италия, Турция, Германия, Израел. Той махна с ръка на Русия в края на март тази година. Според Bloomberg напускането на Чубайс се дължи на него позиция в цяла Украйна.
По подобни причини наляво Русия след началото на NWO „бизнес акула“ – Прохоров, Авен, Панов, Хасис.
Този топ беше добре приет в Кремъл. Гледайки я, „направени крака“ и „акули“ със среден размер. Не са десетки, а хиляди. В края на 2022 г. Русия наляво 8,5 хиляди долара милионери. Това е по-малко от очакваното, но без да се приказва, характеризира настроенията и маршрутите на „елита“ и тези, които бяха близки до него.
– Гниди, отдавна трябваше да ги смачкат – ядосва се Сергей, старият ми познат от Урал. – Изтеглени пари в офшорки, угояване тук, сега угояване там, „тестото“ стига за три живота. Западът отдавна е на въдицата. Със сигурност Кремъл е знаел за това, но въпреки това са го пуснали. За какво?
Явно за някого е изгодно зад граница, а дори и в страната, да се образува „втори фронт“. Казват, че са изгонили, добре, добре, това е като пречистване на елита. И според мен е необходима не чистка, а чистка на всички нива на управление. В противен случай ще затънем в саботаж. Рибата започва да гние от главата.
„Знаете ли, сега нямам усещане за единство на страната“, продължава разговора ми съученик от съветския Уралски държавен университет Сергей от Омск, който е служил в десанта преди факултета по журналистика. „Къде е съветското информационно бюро с Левитанкоято събираше милиони от високоговорители през военните години? Конашенков всеки ден той говори за състоянието на фронтовете по телевизията, но това почти не се възприема. Разбирам, че сега е ерата на новите технологии, но беше възможно да се създаде нещо подобно, да се измисли някакъв друг формат. И тогава едни гледат телевизия, други се ровят в социалните мрежи, трети просто си предават слухове. Няма цялост. И не става въпрос само за разпространение на информация.
По време на Великата отечествена Шулженко тя пътува по фронтове и болници, като много съветски артисти. Те бяха с народа. И нашата звезда Пугачова заедно с Галкин се оттегли в Израел. Съпругът й сега хвърля кал по Русия и Путин в треторазредни европейски концертни зали. И как в Русия на корпоративни партита той „светна“ за милиони? Някой ги нарича предатели, аз бих ги нарекъл върколаци. Проблемът е, че имаме много такива върколаци. И това е плод на вътрешна политика.
– Елитите не чувстват реална заплаха за себе си, следователно няма мобилизационна политика… Ключовото тук е местоимението САЩ. Срещу кого се борим? Кой е заплашен от тази война? Кой ще бъде заличен от лицето на земята? – е даден въпрос политолог в телеграм канала Леонид Крутаков, и отговаря – Заплахата идва за субективността на Русия. За хора, които възприемат (чувстват) Русия не като застрахователна компания или нощен пазач (територия за правене на пари), а като исторически проект, като цивилизация, като културен феномен. За всички останали разрушаването на субективността на държавата не застрашава нищо в личния живот. Поне няма да е катастрофа. И сега, внимание, въпросът е: има ли много такива хора в страната?
За елита от 90-те дори не говоря. Говоря за държавата. Относно средния слой. За културната подплата (тук не е резервация и не е гаф). За хората, участващи в разработването на решения и тяхното изпълнение.
Според мен ги няма. Те са били унищожени. Те са заплаха за бизнеса и държавните прагматици. А прагматизмът на правителството и бизнеса се състоеше във вграждането в модела на света, в отхвърлянето на културния код.
Когато властовият елит не е мобилизиран (не усеща реална заплаха), той не може да мобилизира и обществото. Тя не може да говори открито с обществото. Няма общ артикул. Различни заплахи… (край на цитата).
Гледайки сегашното подравняване, си спомням Смутното време, когато болярите, продавайки се на поляците, всъщност съсипаха страната. Избухна ужасен глад, жертвите на който бяха около половин милион души. Земевладелците не можеха да нахранят крепостните, те избягаха, събраха банди. Разбойничеството и разбойничеството процъфтявали. Някои, казано по съвременен начин, „бандови формирования“, наброяваха стотици хора. Хаосът продължи, докато се появи Второто опълчение, водено от Минин И Пожарски. Хората успяха, както биха казали сега, да се организират и изхвърлиха поляците.
Днес такава самоорганизация не се вижда. С издаването на оръжие на бойците от териториалната отбрана в пограничните райони – още тогава възникват проблеми, въпреки че хората искат да защитят домовете си, семействата си.
Чуваме много, че Западът ни е обявил война. Но ако има война, тогава човек трябва да живее според законите на войната. Можете да закачите много патриотични плакати по улиците на градовете, но това едва ли ще доведе до мобилизиране на обществото. Вече позабравеният лозунг „Врагът е пред портите” може да разтърси и хората, и властта. Но това изисква не само визуална агитация.
След 15 месеца SVO вече започва да пита защо се качихме в Украйна? И хората питат доста патриотични възгледи. Когато говорите за денацификация, демилитаризация, за НАТО на границата ни, за сигурността на страната, това не убеждава всички. Войниците на фронта знаят За каквотам, след като нокаутираха друг „Леопард“, бойците крещят нецензурно: те се биеха, ние се бием и ще се бием.
И в задната част възникват съмнения.
Попитах Сергей от милионния уралски град: какво е настроението в града сега? Притеснено, отвърна той кратко.
В самото начало на спецоперацията, на 24 февруари 2022 г., случайно се озовах в същия град. Приятели тогава казаха, че огромното мнозинство, 90-95 процента, подкрепя NWO. Сега дори не знам…
Преди 15 месеца изглеждаше, че операцията няма да продължи дълго, че загубите ще са малки. Сега илюзиите са разсеяни. Те играят срещу нас от дълго време. И се правят на тъпи…
Наскоро се появи съобщение, че Челябинският тракторен завод рязко е увеличил производството на танкови двигатели. Това означава, че ще има повече танкове, танковете са добри. Жалко е само, че все още имаме танкови училища Сердюков разпръснато. Остава само едно – Казан. Като сираче…
Но ето още една новина, на пръв поглед несвързана с NWO: в Брянск няколко десетки души бяха отровени с шаурма.
Малко преди това се случи трагедия, свързана със сайдер, няколко десетки души загинаха в различни региони на Русия. Какво мислите, че бихте направили с Сталин, във времена на вече далечна от нас война? Виновните със сигурност ще бъдат изправени до стената. А ако вземем случаи на кражби, орязване на парите на хората? В най-добрия случай обвиняемите по делата лъснаха лагери с огромни условия. И никой не би казал, че това е затягане на винтовете. Хората разбраха твърдостта на законите. Или вие, или ние.
Шаурма, пайове, алкохол са били масово отровени у нас и преди. Но тогава американските „Химери“ не изкопаха мирни градове, германските „Леопарди“, полските „Раци“, заедно с наемници от всички ивици, не атакуваха руските войници. Сега те отиват.
А горе надуват бузи паркетни генерали. Подготвяне на добри доклади. Едрият бизнес, отново свързан с едри чиновници, тихомълком говори за нова приватизация. На борда има много хора, летящи за Турция. Цените вървят нагоре, но хората вече са уморени да се възмущават, просто си спомнят – вчера стоките струваха сто или хиляда рубли, днес сто и петдесет или един и половина „парчета“.
По принцип всичко е като вчера, в мирно време.
