В продължение на десетилетия индексът на телесната маса (ИТМ) е основният инструмент за оценка на теглото и предписване на интервенции, но експертите критикуват многобройните му несъвършенства. Те се застъпват за съотношението талия-ханш като по-прецизен барометър за риска от смъртност по всички причини, като твърдят, че то може да има предимство при здравните интервенции.
Промяна на парадигмата в показателите за управление на теглото
Съотношението талия-ханш се очертава като потенциално по-добър фактор за управление на теглото, в сравнение с индекса на телесната маса (ИТМ), според ново трансформиращо изследване. Проучване, представено тази седмица в авторитетното списание „JAMA Network Open“, твърди, че при разпознаването на рисковете за здравето и диктуването на медицински интервенции съотношението талия-ханш превъзхожда ИТМ.
Изследователите внимателно анализират данни от 387 672 участници, живеещи в Обединеното кралство, като съпоставят информация за ИТМ, индекса на мастната маса и съотношението талия-ханш. „Съотношението талия-ханш демонстрира най-силна и последователна връзка със смъртността по всички причини и остава незасегнато от влиянието на ИТМ. Преобладаващите препоръки на СЗО за оптимален индекс на телесна маса са белязани от неточности при различните телесни състави, което ги прави неоптимални за клинични насоки“, уточняват изследователите.
Разбиране на съотношението талия-ханш
Съотношението талия-ханш се получава чрез разделяне на обиколката на талията на тази на ханша. И при двата пола съотношение 1,0 или повече е показателно за повишен риск от множество здравословни състояния. Хората с излишък на мазнини в средната част на тялото са предразположени към сърдечни заболявания, диабет тип 2 и инсулти.
Погрешността на ИТМ
Индексът на телесната маса, дългогодишен инструмент за управление на теглото, го изчислява в зависимост от ръста. Въпреки повсеместното му прилагане, експерти като д-р Дан Азагури се борят с присъщите му недостатъци. „Това е опростен показател и не отчита разпределението на мазнините по тялото. Тя е непълноценна, но широкото й разпространение предполага, че ще продължи да се използва“, отбеляза той.
Вредата от наднорменото тегло и затлъстяването
Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) изброяват безброй здравословни състояния и заболявания, към които са податливи хората с наднормено тегло или затлъстяване. Сред тях са смъртност от всички причини, сърдечносъдови и психични заболявания, сънна апнея, остеоартрит, нарушено физическо функциониране и влошено качество на живот.
„Пропорционалността на мастната тъкан спрямо висцералната/средната част на тялото ни диктува риска от смъртност от всякакви и специфични за причината състояния. По-голямото количество телесни мазнини корелира с по-голяма вероятност от преждевременна смърт“, заявява Дана Хънс, подчертавайки необходимостта от надежден заместител на адипозността като независим предиктор на смъртността.
Преодоляване на стигмата, свързана със затлъстяването
Азагури подчертава, че макар притежаването на надежден показател за измерване и управление на теглото да е от ключово значение, той представлява само част от цялостния подход, необходим за подпомагане на хората, които се борят с наднормено тегло или затлъстяване. Той подчертава преобладаващото предизвикателство, при което мнозинството от пациентите избягват да търсят медицинска намеса при затлъстяване. Дори, когато го правят, те често се сблъскват със стигматизация.
„Все още не сме създали възможности за лечение на огромното мнозинство, което би имало полза от лечението. Стигмата, свързана със затлъстяването, се нуждае от спешно отстраняване. Наложително е затлъстяването да се разбира като заболяване, което заслужава лечение, а пациентите с наднормено тегло заслужават съпричастност“, заключава Азагури.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
