Ректорът на Софийския университет проф. Атанас Герджиков направи обстоен обществено.-политически коментар на обстановката в страна месец преди предсрочните парламентарни избори
– Проф. Герджиков, преди поредната предизборна кампания си припомних ваше интервю за “24 часа” преди 2 години, в което казахте, че имаме нужда от мечта и кауза, защото българинът се е свил обезверен, че нищо не зависи от него. Още ли сте убеден в това – продължаваме ли да се лутаме в търсене на мечта?
– През последните 6-7 години много пъти говорих за това, че за първи път след Освобождението нямаме национален идеал. Въпреки че през последните две десетилетия страната е икономически стабилна, сме се изправили ожесточено едни срещу други. Причината е в липсата на визия за бъдещето, която да ни обединява.
За съжаление, през последните 1-2 години тази моя констатация е по-вярна от всякога. Аз съм упорит оптимист, но този път започвам да се съмнявам, че лесно ще излезем от дупката, която сами си изкопахме.
Най-новата ни история показа, че слабата икономика и финансовата задлъжнялост могат да се преодолеят, но братоубийствената омраза може да ни влачи към дъното докрай.
– Заради краткия си живот предишният парламент, а и неговите предшественици в последните 2 години н свършиха много като законодателна дейност. Какво не беше направено в сферата на висшето образование например?
– За съжаление, реформата във висшето образование, която през последните 10 години беше много успешна, нямаше как да продължи при политическата нестабилност през последните две години.
Нито Народното събрание, нито правителствата, които се смениха, имаха време да мислят за бъдещето, вместо това тъпчем на едно място в тресавището на настоящето.
– И в последното издание на рейтинговата система Софийският университет е с най-много първи места в професионални направления – 21. Казвате, че амбицията е Алма матер да се изкачи още повече в международните класации, докъде стигнахте?
– Изкачването в Националната рейтингова система или в международните класации не може да бъде самоцел.
То е само ориентир дали един университет се развива в правилната посока.
Софийският университет винаги е бил лидер в Националната рейтингова система, а в международните класации се изкачва понякога със 100-150 места наведнъж. Изключение беше последната класация на Times Higher Education, която промени критериите си.
Въпреки че ограниченото финансиране винаги е пречка, се изкачваме в световните класации по две причини – високото качество на образованието и качеството и количеството на научните изследвания.
През последните години държавата финансира с европейски средства центрове за върхови постижения и за компетентност и Софийският университет е водеща организация в повечето от тях.
Някои от центровете, особено в области като изкуствения интелект и нанотехнологиите, могат да променят не само мястото на световната карта на Софийския университет, а и на България.
– Занимават ли се вече университетските преподаватели повече с наука?
– Само през последната година имаме ръст на научните публикации от 20% в природните науки и от 40% в хуманитарните и социалните науки.
Не знам дали си давате сметка какъв огромен скок е това. Ако успеем да задържим това темпо, за три години ще удвоим броя на публикациите си.
– Какво ви донесе това, че СУ беше избран за изследователски университет?
– Университетите, определени по дадени критерии за изследователски, ще получат средства за научни изследвания от плана за възстановяване и устойчивост, което ще им позволи да провеждат още повече и по-значими научни изследвания.
Аз бях привърженик на друг подход – смятах, че наред с финансовата подкрепа трябва да се регламентират и други стимули за изследователските университети и направления, а за останалите университети да се предложат други писти, по които могат да се състезават помежду си.
Трябва да има стимули за развитие за всички видове висши училища.
– Отбелязвате юбилей – какво си пожелава ректорът на Софийския университет?
– Пожелавам си Софийският университет да се развие като успешен и модерен изследователски университет с висок международен авторитет.
В личен план – да имам време да довърша многобройните неща, които съм започнал, особено в научната ми дейност. Мисля, че някои от тях са доста значими, а заради административната ми дейност се наложи да ги прекъсна.
– Кои са най-големите ви успехи и най-тежките моменти?
– Заемал съм много ръководни позиции и мисля, че навсякъде съм се справил успешно. Винаги има тежки моменти, но има и удовлетворение от постигнатите успехи.
Трудно ми е да откроя отделни постижения, но ще посоча един пример.
Като заместник-министър на образованието и науката заварих 11 години след демократичните промени 160 постановления, които определяха за всяка специалност точно кои дисциплини да се изучават и с какъв хорариум.
Висшите училища имаха автономия във всяко друго отношение, но не можеха нито да разкриват нови специалности извън посочените в постановленията, нито да променят дори една от дисциплините в тези специалности, нито да намалят или увеличат броя на часовете. В епоха, когато новите научни области възникват постоянно, това беше архаична и вредна нормативна уредба, бяхме в пълен застой. Радвам се, че успяхме да променим това – такова строго регламентиране се запази само при регулираните професии – право, медицина, архитектура и т. н.
– А най-хубавите места, които сте видели?
– Аз харесвам страните в южната част на Европа като Италия, Гърция, и България, в които класическото антично наследство е най-добре запазено. Именно в тези страни според мен е най-красива и природата.
Изобщо Средиземно море е оградено от наследниците на най-древните цивилизации, които са оформили човека и човешката култура.
В която от тези страни в Европа, Азия и Африка да отидеш, не знаеш кои красоти първо да гледаш – природните или построените от човешки ръце.
Автор: Ярослава Прохаскова
Източник: „24 часа“
