ОБЩЕСТВО

Разколът в най-близкото обкръжение на Путин – с кого ще раздели вината за провалената война

През пролетта на 2018 г., четири години преди втората си инвазия в Украйна, руският президент Владимир Путин произнесе необичайна реч за нарастващата сила на руската армия: 

„На онези, които през последните 15 години се опитаха да ускорят надпреварата във въоръжаването и да търсят едностранно предимство срещу Русия ще кажа следното: всичко, което се опитахте да предотвратите чрез такава политика, вече се е случило. Никой не успя да обуздае Русия“.
Осем месеца след началото на войната, която трябваше да завърши за няколко дни или максимум седмица се превърна в

катастрофално тресавище,

което потенциално заплашва властта на Путин.
Реакцията на Путин на натрупващите се неуспехи на Русия на бойното поле предполага, че той има малко „добри“ варианти, освен да вдига залозите и да отиде на още по-голям риск.
По този начин, решаващият въпрос, който стои пред Украйна и Запада, е в това

колко далеч може да стигне путинската ескалация

Факторите от които зависи това:
1. Способността на Русия за утвърди своите териториални завоевания или способността на Украйна да поддържа настъпателния импулс. Това са ключовите променливи в текущите разчети на Путин.  Успехите на Украйна подчертават сериозният проблем, с който Москва се сблъсква в опитите да запази за себе си териториите, които все още успява да задържа. Тези събития също така показват, с каква партизанска война предстои да се сблъска  Москва, дори ако и се удаде отново да завоюва тези територии. Тази задача на Москва ще бъде усложнена още повече от недостига на високоточни боеприпаси и дори на обикновени ракети. При това, дори ако Русия се надява да напредне на бойното поле- да не говори за това да подчини Украйна – на нея ще и се наложи значително да попълни и разшири числеността на совите боеспособни сили. Но опитът за мобилизацията провокира критичен преломен момент вътре в страната – от Русия избягаха стотици хиляди руснаци.

Проверка по рама

2. Перспективите за по-нататъшна военна и финансова помощ от Запада за Украйна. Много ще зависи от политическата воля на западните правителства да удовлетворят растящите потребности на Киев, което ще има решаващо значение за способността на Украйна да продължи настъплението и да си върне изгубените територии. Владимир Зеленски непрестанно призовава съюзниците си да изпращат по-съвременно въоръжение и настоява на финансова подкрепа в размер на 38 милиарда за покриване на бюджетния дефицит на Украйна пред 2023 година.

3. Влиянието на санкциите върху руската отбранителна промишленост и енергийния сектор. Това е още един фактор, който Путин ще трябва да претегли от вътрешно-политическа гледна точка. Недостигът на ключови микросхеми и оръжейни компоненти все повече и повече ще затрудняват бойната тактика и възможности на руската армия. Точно по същия начин липсата на ключови западни технологии  — например, такива за пробиване на нефтени кладенци — ще има дългосрочни последствия за износа на енергоресурсите. А още по-мащабен удар нанасят санкциите върху нивото на руската икономика: 14% инфлация, ограничения във външната търговия и международните финансови операции, а също така загуби на значителна част от чуждите инвестиции.
Мобилизация. През август Министерството на отбраната на САЩ съобщи за 60-80 хиляди загуби сред руснаците, включително ранените, а в средата на октомври руската медия „Важни истории“ като се позовава на два източника в руските спецслужби съобщи, че загубите на руската армия в Украйна може би достигат 90 хиляди души (убити, безследно изчезнали, починали от раните си в болниците и ранените, които не могат да се върнат на служба).

Как всичко това ще се отрази на плановете на Путин не е ясно. Малко е известно за това каква информация и разузнавателни данни му се предоставят, нито за точността на тази информация. Не трябва да забравяме, че дори неверни или изкривени разузнавателни данни накараха Путин да повярва, че нахлуването в Украйна ще се увенчае с успех в кратки срокове, вината за краха на тези планове ще бъде хвърлена и върху самия Путин. Неговият трактат от 2021 година (Визира се статията на Путин за „единството на руснаците и украинците“) разобличи неговите твърде погрешни предположения за националната самоидентификация на украинците, техният военен потенциал и готовността им да защитават страната си от превъзхождащ ги във военно отношение противник.

Какви варианти за зимна ескалация може да разглежда Путин?

Опитвайки се да прогнозираме развитието на събитията в близка и средносрочна перспектива (в частност, в зимните месеци), трябва да набележим редица допълнителни фактора, с които Путин ще трябва да се съобрази — и не само на бойното поле.
Доколкото Путин смята за свой глобален противник „колективният Запад“, той явно разглежда зимата като ключов съюзник, който ще му позволи да използва в качеството на оръжие енергийното влияние на Русия върху Европа.
На конференция, посветена на проблемите на енергетиката в Москва проведена в средата на октомври генералният директор на „Газпром“ Алексей Милер заяви, че дори в топла зима 5-7 студени дни могат „да замразят цели градове“. На същата конференция Путин предупреди, че неотдавнашният пробив на газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 са „атака, която както подозират мнозина е била извършена от Русия. Но тя е показала, че сега под заплаха се намира всеки значим обект от транспортната, енергийната или комуникационната инфраструктура, независимо от това в коя част на света се намира, коя я управлява, на морското дъно, под земята или на сушата.

Това изявление на Путин прозвуча само седмица след като  ОПЕК+ съобщи решението си да намали добива на нефт с 2 милиона барела в денонощие, независимо от активното лобиране от страна на САЩ да бъде запазено високото ниво на добив.
Това просто беше не твърде деликатно напомняне на Вашингтон, че енергийното влияние на Русия се простира далеч извън пределите на Европа.
Енергетиката фигурира и във военната тактика на Путин в Украйна: ракетните удари по украинската енергийна мрежа и друга инфраструктура, вероятно са предназначени за това, да провокират обществен натиск върху Зеленски в Украйна с цел да бъде принуден да преговаря с Москва.
Ако все пак „зимната стратегия“ на Путин не помогне на същата цел – да се окаже допълнителен натиск върху Зеленски от страна на Запада и, ако руските сили продължават да губят позиции в Украйна, Путин напълно може да развие своите често цитирани заплахи

Магазин за Акумулатори

„да използва всички достъпни средства“

Като един от възможните варианти на ескалация от страна на Кремъл биха могли да се разглеждат и мащабните кибератаки срещу западна инфраструктура, заплаха, която вече беше реализирана чрез DDOS-атаки срещу системите на няколко големи летища в САЩ  в средата на октомври.
Предварителните оценки сочат, че атаките са идвали от Русия. Това свидетелства, че Москва е готова да използва киберинструменти, ако Западът продължи да въоръжава Киев със съвременни оръжия.

Хипотетично Русия също така може да използва химическо оръжие или тактическо ядрено оръжие, за да бъде променен ходът на сраженията. Многобройните препратки към ядреното оръжие в речите на Путин предполагат, че в неговите представи факторът на психологическия терор, провокиран от това оръжие, може да има решаващо значение — ако не на бойното поле, то на масата на преговорите.
Но такава стъпка е съпроводена с голям риск за Москва, доколкото, ще предизвика сериозни ответни действия на Запада и ще предизвикат спирала на ескалация, с която нито Путин, нито Запада биха могли лесно да се справят.
Нещо повече, ако такава стъпка въпреки това не осигури на Москва превес в Украйна, растящата вътрешна критика неизбежно ще принуди Путин да се съсредоточи върху още по-неотложната задача:

задържането на властта

И ако денят на тази разплата настъпи, мнението на руските «ястреби», включително на някои от най-близките съветници на Путин, може да се окаже решаващо.
Според Стивън Сестанович, ако някой от обкръжението на Путин започне да размишлява за това, че за Русия е време да започне да съкращава загубите, то в определен момент на Путин ще му потрябва някой с когото да раздели вината.
Фактически Путин се опитва предварително да се подготви именно за такъв сценарий. В навечерието на нахлуването в Украйна, той си осигури публичната подкрепа на всеки един от членовете на Съвета за сигурност, а в изявлението за новата вълна от руски ракетни удари от 10 октомври Путин заяви, че това му е било предложено от Министерството на отбраната, според план на Генералния щаб.
Но тези опити да сподели политическите рискове в тези решения имат предел, доколкото именно фиксацията на Путин към Украйна и нейната уж „неразривна връзка“ с Русия доведе до започването на войната.

Но докато Киев и западните му съюзници сега оценяват вариантите, според които може да действа в близките месеци Путин, е ясно едно: Путин все още разполага с различни начини да удължава войната.

Ако успее да се опре на вълната от мобилизирани и продължаващите нефтени доходи в подкрепа на руската военна машина, това може да донесе сериозни рискове и за Украйна и за света, отвъд границите и.
В същото време, обаче, възможностите на Путин намаляват.
С времето ще става все по-трудно да бъде сдържано растящото обществено недоволство от войната, доколкото приближават президентските избори през 2024 година.
Може би разколът в най-близкото обкръжение на Путин е трудно да бъде забелязан, но той все повече ще го заплашва директно, а продължаващата единна и мощна западна подкрепа за Украйна може да усили тази динамика.

*Питър Клемент е работил на високи позиции в ЦРУ, включително водещ аналитик на ЦРУ за Русия, заместник-директор на ЦРУ за Европа и Евразия. Той е старши научен сътрудник и преподавател в Школата по международни отношения на Колумбийския университет, и.д. директор на Института за изследване на войната.

Питър Клемент*, Foreign Affairs 

Превод: Faktor.bg

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi