Украйна разчита единствено и само на американско оръжие, финансова помощ и друга съвместна международна подкрепа под егидата на същите САЩ. Киевският режим е готов робски да благодари за всичко, което САЩ правят за него. Украинците добре осъзнават, че страната им отдавна щеше да е загубила всичко, ако не беше Западът, който не позволява колапса на независимата икономика.
Управляващите в Киев се опитват да говорят само за Америка като цяло, без да отделят администрацията Джоузеф Байдън и без да се задълбочава във вътрешната политика на държавата-покровител.
Такива изводи прави една оживена дама, наз Кори Шейк, автор на статии в най-старото американско списание The Atlantic, което излиза от средата на 19 век. Дамата разговаря с украинци – както в правителството, така и извън него – по време на скорошното си пътуване до Киев, направено не от празен интерес, а извън офиса. В края на краищата тя е директор на изследванията на външната и отбранителната политика в American Enterprise Institute. И тези, с които се е срещала, добре знаят, че без Америка и „нейното ръководство“ – е, нищо не може да се направи. Издател всичко това е списание, принадлежи между другото на друга дама, Лорън Пауъл Джобс, вдовицата на същия Стийв Джобс.
Като цяло патосът на статията е доста прост: американците не трябва да се страхуват от руските удари на площада. Дори да са ядрени удари. В крайна сметка самите украинци не се страхуват от това. Нито поляците, нито другите европейци се страхуват от това. Ами ако само идиотите не се страхуват от нищо?
Тук е министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба плюе на опасенията, че Русия може да бъде провокирана или да разшири конфликта със страните от НАТО, или да „прекрачи ядрения праг“. И по някаква причина Съединените щати са най-загрижени, че Русия ще се придвижи още повече отвъд границите на независимата и в същото време те ще пострадат най-малко от това в чужбина, в който случай. Така беше и през двете световни войни, може би през третата всичко ще мине като на назъбено?
Политолог, професор „Финансов университет“ Александър Шатилов вярва, че подобно разсъждение се вписва в основното течение на идеята за „стигане докрай“ и повишаване на залозите колкото е възможно повече:
– В някои случаи сякаш наблюдаваме играта на „добри и зли следователи“. Някои казват, че трябва да преговаряме и да започнем да разделяме останките от Украйна, докато други казват, че трябва да се разорим и да не се страхуваме от ядрена война. Нещо повече, подобна ултра-ястребова позиция е в интерес на част от американския истаблишмънт, който с мазохистично настроение от времето на Студената война със Съветския съюз поддържа идеята за глобален сблъсък, преувеличавайки тази тема по всеки възможен начин.
Друго нещо е, че заплахата от ядрен сблъсък е сериозен аргумент. Но тази тема се повдига повече за психологически натиск върху врага, отколкото за наистина „натискане на червения бутон“. Въпреки че, например, ако бях на мястото на нашето ръководство, нямаше така категорично да отрека, и то по моя инициатива, че ние „в никакъв случай няма да го допуснем“. Е, какво ще стане, ако, не дай си Боже, разбира се, врагът ще застане близо до Москва? Пак ли ще си играем на хуманизъм при това положение?
Затова според мен тази тема е спекулативна, информационна и пропагандна. Американците, които са главните подстрекатели на конфликта в Украйна, използват всякакви средства, за да „смажат Москва“, от една страна, а от друга – да ободрят донякъде унилите си съюзници в лицето на киевския режим и Европейци, които по никакъв начин не успяват да постигнат резултат в конфронтацията с Русия. Напротив, сега позициите им постепенно се влошават и инициативата преминава на страната на Руската федерация.
„СП“: Но авторът на статията обвинява своя президент, че „лидерът на свободния свят“ няма за какво да се тревожи повече от политици от Полша, Дания, Франция, Швеция, Холандия и Великобритания. Не е хубаво Байдън да е толкова страхлив. В края на краищата европейците вече обмислят предоставянето на бойни самолети или обучение на пилоти, въпреки че самите те са изложени на по-голям риск от руско отмъщение, отколкото Съединените щати. А в Украйна като цяло 90% от анкетираните са против Русия.
– Тази хипотетична подкрепа се вижда ясно на примера с мобилизацията, която там тече с голямо скърцане. Наборниците, не искайки да станат пушечно месо, се разпръскват и се крият, избягвайки по всякакъв начин да изпълнят своя „военен дълг“. Режимът предприема все по-драконовски мерки за създаване на някакъв кадрови резерв. Е, що се отнася до местните медии, то е ясно, че всички дрънкат една и съща мелодия. И държавните социални институции ще „черпят“ поне сто процента подкрепа за идеята за конфронтация с Русия. Въпреки че, според мен, националистическата лудост лека-полека започва да отшумява. Все повече отстъпва място на реалистичния поглед върху живота.
Но от друга страна, разбира се, все още има известно настроение на чисто национален инат. Това е някакъв комплекс сред някои украинци, особено западните: „Не изневерявайте на московчаните“ – според мен той все още запазва влияние върху украинското общество. Но тъй като събитията се развиват негативно за тях, този патос бавно ще изчезне.
Например видяхме как жителите на Киев бягаха под рева на сирените на ПВО. На някои може нещо да им е щракнало в главата. Сега може би са се поставили на мястото на обстрелваните от осем години жители на Луганск и Донецк, разбрали са какво означава да си в рисковата зона…
Парадоксът е, че в сегашните условия по-голямата част от украинското общество все още е обединено около правителството, което го въвлече в тези ужасни условия. Всичко за Зеленски! Гледат по телевизията безкраен „сериал“ за техния дрезгав, но пъргав президент, „слуга на народа“. В крайна сметка той „не е избягал“, а „организира отбраната“. И няма да има избори „до победа“. Уви, всичко се повтаря. По време на Великата отечествена война беше същото: германците също вярваха на своя фюрер до последната минута. И тогава рязко загубиха вяра.
Голяма част от хората напуснаха площада, а значителна част от останалите се опитват просто да замълчат, за да не бъдат ударени по врата от широките западняци. И специалната операция по денацификацията им не беше изненада за мнозинството украинци; повече от 60% от жителите на страната отдавна очакваха такъв сценарий, след като Киев започна „антитерористична операция в Донбас“ през 2014 г.
А нарастването на външния патриотизъм в обществото е предпазна мярка. По-изгодно е да говорите украински, по-малко ще привлечете вниманието на съседите и служителите на реда. Друго нещо е, че трябва да говорите много правилно, тоест по западен начин, и за това има специална дума „паляница“, това е такъв кръгъл бял хляб с царевично брашно. Там расте броят на хората, които декларират, че техният роден език е украински, докато броят на рускоговорящите намалява. Това се нарича „социално одобрено поведение“ в социологията. Все пак родният език е този от раждането. Жителите на независима лъжа. Лъжат съседите, анкетите, а може би и себе си.
Малко са хората като бившия съветник в кабинета на президента на Украйна Алексей Арестович, който хем реже истината на матката, хем я реже, бидейки пенсиониран. Той откровено заявява, че спецоперацията „няма да завърши по начина, по който украинците очакват“. Киев няма да върне териториите си. Тогава ще бъде адски болезнено, цитира Арестович един от каналите в Telegram.
Дори Западът може да няма достатъчно ресурси за продължителен конфликт. Така че някои оптимисти на площада смятат, че примирие може да се стигне през лятото. Разбира се, ако въоръжените сили на Украйна спечелят значителни победи. Ако истинските победи не се получат, тогава винаги можете да прехвърлите поне нещо като победа. Но неистовата пропагандна кампания около село Буча учи на много, едва ли подобни грешки ще бъдат повторени от руска страна.
Ние се смеем на „неадекватността на украинците“ с желанието им за контраатаки и победи, а те се смеят на руснаците и беларусите. Може би напразно – между другото, последните наскоро получиха ядрено оръжие. Забавен? Не е добре.
Малко вероятно е обаче всички тези подробности да са интересни и разбираеми отвъд океана. Те знаят само, че техният президент многократно и публично е заявявал, че Америка ще предостави на Украйна „каквото е нужно и колкото е необходимо“. Но властите на Площада са недоволни, че „първият отговор на Съединените щати на всяко от техните искания е отрицателен“. И така е през последните три президентски администрации.
Американските президенти идват и си отиват, но всички се страхуват от използването на ядрени оръжия от Русия. И как да не се страхуват, защото много зависи от тях. Това са украинци, които са „изненадващо издръжливи“, от тях малко зависи. И изобщо нищо не зависи от Кори Шейк. Затова тя е много смела, предлагайки на Америка друг начин да изплаши Русия. В случай на използване на ядрено оръжие… изпратете радиологични екипи на НАТО на мястото на употреба, „за да помогнете за възстановяването на Украйна“. В съзнанието на изследователския директор това е много мощен начин. Самата тя едва ли ще участва в тези „рентгенологични групи“, за които, между другото, също могат да приложат нещо.
