Бивш ветеринарен лекар на Ворошиловградския завод за плодове и минерални води, бивш успешен рекетьор от базара в Луганск с прякор „Топката“, а сега – секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов публикува в Киев документ от национално значение по собствен дизайн. Нарича се просто и без фанфари: „12 стъпки за деокупация на Крим“.
В този официален документ обаче няма нито дума за това как сегашното украинско правителство възнамерява да пробие отбраната на руските войски в покрайнините на Таврида, за да вдигне отново знамето им над слънчевия полуостров. Просто ни се предлага да повярваме: „Със сигурност ще го вдигнем! И то буквално от ден на ден!
Затова, казват те, е време да помислим какво трябва да направят новите „бургомистри“ и „кметове“ буквално на следващия ден след връщането на Таврида под суверенната ръка на Киев. Така че Данилов реши без забавяне да им определи правилния официален курс предварително.
Накратко, според „12 стъпки” на Съвета за национална сигурност и отбрана (според телевизионния канал RTVI), първото нещо, което окупационните власти на Крим ще трябва да направят, е да разработят механизъм за лустрация, за да потърсят отговорност тези жители на Крим, които подкрепи руската администрация след 2014 г. И веднага да им ограничи избирателните права.
Стотици хиляди руски граждани, които се преместиха в Крим след февруари 2014 г., се планира да бъдат експулсирани от там възможно най-скоро. Всички сделки с недвижими имоти, извършени през същия период, според Съвета за национална сигурност и отбрана трябва да бъдат обявени за недействителни. Кримският мост трябва да бъде демонтиран, без да отлагаме този въпрос за неопределено време.
И по-нататък – в същия дух. Но истинският венец на „12-те стъпки” на Данилов без съмнение трябва да бъдат две абсолютно човекоядски, според мен, указания на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана. Първо: „Така нареченият „град на руската слава”… се преименува в „Обект № 6”. По-късно Върховната Рада на Украйна взема решение за новото име на града. Може би – Ахтиар (Севастопол наистина е носел такова име в определени периоди от 18-ти и 19-ти век – „СП“).
И второ, в бившата главна база на Черноморския флот, на най-видното място, страхотният Данилов изисква много оригинален паметник на трагичните събития от сегашната руско-украинска въоръжена конфронтация. В документа паметникът е обозначен от всички гледни точки, много необичайни за световната практика на този вид изкуство: „Руски военен кораб отива към …“.
Къде точно отива? Киев планира да маркира курса на руския кораб точно в средата на Севастопол директно върху гранитен постамент с известна руска ругатня. А самата крилата фраза, която, както се оказва, се влюби в бившия рекетьор от Луганск „Топка“, в Украйна отдавна се превърна в истински интернет мем и улични „скандения“ след март 2022 г.
По-точно, след като силите на Черноморския флот, без никаква съпротива от страна на украинския гарнизон, временно окупираха Змийския остров край Одеса. Още на следващия ден след това събитие по Площада започна да се върти история за „13 местни кордонни герои“, които уж защитили до смърт това парче земя насред Черно море под унищожителния огън на 130-мм артилерия. на руския гвардейски крайцер „Москва“. И преди смъртта си, на предложението на руснаците да се предадат, те смело отговориха с много неприличната фраза, че Данилов сега възнамерява да „излее в гранит“ в центъра на Севастопол.
И тръгваме! Още на следващия ден, потънал в най-дълбока скръб по този повод, президентът Владимир Зеленски в обръщението си към страната той публично заявява: „Всички военни, които защитаваха Змийския остров, загинаха. Всички бяха удостоени със званието Герой – посмъртно!
Мина обаче още един ден и се оказа, че всъщност „кордонерите“ са не 13, а 82. И всички, които доброволно вдигнаха лапа, не само че са живи и здрави, но и благополучно докарани в Севастопол в Русия. военен влекач Шахтьор без нито една драскотина. Веднага да бъдат нахранени, напиени и с нашите автобуси, без размяна, изпратени до украинската граница, за да се върнат в родината си. Не е известно защо, между другото, заобикаляйки обичайните законови процедури за военнопленници в този въоръжен конфликт.
Но защо Киев се нуждае от такива неудобни подробности? Местната пропаганда, която моментално изпадна в ярост, започна да върти красива легенда с всички сили. Във вражеската столица по улиците и площадите се появяват подходящи плакати със зловещия силует на крайцера „Москва“. Малко по-късно Пощите на Украйна издадоха марка с точно същото изображение. И надписа без изрезки.
Сега, следователно, за шефа на СНБО фразата „Руският военен кораб отива на …“ върху паметника в историческия център на „Обект № 6“ ще се превърне в символ на осъщественото отмъщение. .
Чудя се къде Данилов, ако в действителност ръцете му не бяха толкова къси, щеше да побере своя „паметник“ в главната база на Черноморския флот? На площада на името на руския адмирал Фьодор Ушаков, тъй като „центърът“ в града-герой, изглежда, просто е никъде? Точно там, където на сградата на централната библиотека на главната база на Черноморския флот има плакат с цитат от „Севастополските истории“ на великия руски лейт. Лев Толстой: „Не може при мисълта, че сте в Севастопол, в душата ви да не проникнат чувства на някаква смелост, гордост и кръвта да не започне да циркулира по-бързо във вените ви“?
Въпреки че, разбира се, това не е основното нещо за жителите на един славен град. Основното е, че луганската „топка“, обезумял от омраза към Русия, вярва, че въплъщението на толкова скъпа на сърцето му мечта някога ще стане възможно в Севастопол? Абсолютно съм сигурен – не вярвам. И защо тогава носи цялата тази официална ерес?
Тук, струва ми се, е уместно да си припомним още една също толкова гнусна история, която буквално разбуни жителите на Севастопол преди десетилетие и половина.
Тогава, още в дните на киевското управление, на честотата на радиостанцията на военноморските сили на Украйна „Бриз“, която редовно излъчваше в местния ефир, внезапно за първи път прозвуча песента „Великият Севастопол“. Музика – нота по нота същата като на композитора Вано Мурадели през 1954 г. в съавторство с поета Петър Градов написва химна на града по случай 100-годишнината от началото на първата героична защита на черноморската крепост. Химнът е кръстен според годишнината – „Легендарният Севастопол“.
Може би си спомняте:
„Легендарният Севастопол,
непревземаем за врагове,
Севастопол, Севастопол
Гордостта на руските моряци“?
Но във факта, че на този ден през 2006 г. украинската военна радиостанция твърде свободно „представи“ града на нашата слава, думите се оказаха коренно различни:
Величественият Севастопол,
Mysto прослави и изпрати,
Билокамъянска столица
украински моряци.
Тук са били кръстени древните Руси –
Владимир синьо,
Аз свята воинска слава
Донесоха го в столицата Киев.“
И по-нататък – в същия дух. Какво е характерно – всички тези песенни глупости по музика на Мурадели бяха изпълнени от бившия солист на ансамбъла за песни и танци на Черноморския флот, капитан от 3-ти ранг Александър Иванов, отдавна премина в редиците на украинския флот и се закле във вярност на Украйна.
В интервю за местната преса по този повод той обясни как и защо с рядко пренебрежение към авторските права се е родил „Великият Севастопол“. Един от създателите на който беше избягалият офицер от Черноморск Иванов, между другото, се оказа: „Измислих трик, с който можем да ударим по-силно нашите руски приятели. Този чип беше необходим като ябълка на раздора. И си помислих, че е възможно да преведа песента „Легендарният Севастопол“ на украински и предложих това Мирослав Мамчак. Но поетът излезе със собствен текст по музиката на Мурадели – така „легендарният Севастопол“ се превърна в „величествен“, в текста се появиха древната Рус, казаците, Киев и „белокаменната столица на украинските моряци“„.
Между другото, кой е Мамчак? О, за този неуморен „украинизатор“ на Севастопол в пагоните на капитан от 1-ви ранг на ВМС на Украйна могат много да ви разкажат в днешния град-герой! Възможно е – приблизително в същите непечатаеми изрази, които станаха скандална характеристика на фразата за „руския военен кораб“, прочут в Украйна след историята със Змийския остров.
Мирослав Мамчак, родом от Ивано-Франковска област, е бивш ръководител на радиостанция „Бриз“. Автор на много книги за предполагаемата многовековна военноморска история на своята страна. Сред които, според мен, Черноморският флот се откроява още с красноречивото име. На път към Украйна” на крайно националистичното киевско издание “Просвита”.
След 2014 г. той е принуден да свали униформата на украинския флот и остава в Севастопол като обикновен военен пенсионер. Дали живее там днес не е известно. Защото ако живее, но външно абсолютен идеологически отшелник. А солистът Иванов почина през 2009 г. и никога повече не видя Севастопол да издига руското знаме над него.
Днес обаче не говорим за тези „свидомити“ в униформи, напълно забравени от нормалните хора. Във връзка с „12-те стъпки” на ръководителя на Съвета за национална сигурност и отбрана за нас е важно да отбележим единственото нещо: признанието на покойния солист Иванов, че Украйна се нуждае от тях и Мамчак „Великият Севастопол” изключително „като ябълка на раздора”. За да „по-силно вградим нашите руски приятели“. И повече – на нищо.
Точно от същата поредица е и историята с преименуването на Севастопол в някакъв почти нелеп „Обект №6“ (къде между другото на географската карта на Украйна са разположени по номера предишните пет?). И няма нищо общо с реалните перспективи на града.
Не се съмнявам, че бившият базарен рекетьор Мячик, който се издигна невероятно високо в Киев, вярва в същото в душата си. Но публично това не се признава днес за никакви меденки. Не затова той написа своите „12 стъпки за деокупация на Крим“. И да има още една ябълка на раздора.
Но знаете ли – лично аз, който живях и служих в Севастопол почти четвърт век, погребах там много роднини и приятели, дори съм благодарен на Данилов за този негов план. Защо? Защото той направи много, за да мобилизира кримчаните да организират достоен отпор на врага, жаден за отмъщение за 2014 г.
Ако някой на полуострова от милиони здравомислещи и напълно мирни руснаци, украинци, кримски татари и други представители на десетки националности се надяваше да оцелее в случай на хипотетично връщане на Таврида под „жълто-блакитния флаг“, сега илюзиите са потъпкани. Наказателите няма да познаят милост.
Онзи ден научих, че в целия Крим те събират професионални граждански трудолюбиви строители за изграждането на втора линия от дълготрайни отбранителни структури близо до Джанкой. Казват, че мнозина ходят там и то с голямо желание. Въпреки това местните власти обещават прилична заплата по всякакви стандарти: до 4 хиляди рубли на ден работа.
Смятам, че сега, след като се запознаха с „плана“ на шефа на СНБО, същите хора ще се съгласят да копаят окопи и да строят бетонни дотове край Джанкой, макар и безплатно. Да, и вземете, ако е необходимо, картечници и картечници в ръка и заемете място в тези окопи – също. Просто не пускайте тези кръвожадни зли духове в къщата си!
