Сръбски дневници: Уран за славяните. Кореспондентът на „RG“ посети местата, където самолетите на НАТО са използвали боеприпаси с обеднен уран

Но кореспондентът на „RG“ проследи местата, където самолетите на НАТО са използвали боеприпаси със снаряд от уран-238.

Почти всеки репортаж за бомбардировките над Югославия през пролетта на 1999 г. е придружен от запомнящи се кадри. Върхът на покрита с дървета планина с телевизионна кула върху нея. Експлозия и огромен черен облак дим.

Коментаторите обикновено отбелязват, че това е моментът, в който е ударена телекомуникационната мачта на сръбската телевизия. След това акцентът се измества към целенасоченото унищожаване на сръбските държавни медии. На първо място, става дума за варварското разрушаване на сградата на RTS (Радио и телевизия на Сърбия), където в нощта на 23 април 1999 г. бяха убити 16 журналисти. Журналистката Ангелина Вучич, майката на настоящия президент на Сърбия, също беше там на работното си място – тя оцеля по чудо, изхвърли я на 10 метра от експлозията. И всяка вечер на 23 април, точно в 02:06 ч., роднини, приятели и колеги на загиналите полагат цветя и палят свещи край паметника „Защо?“ в Белград.

Варварство, но тогава НАТО поне се въздържа от използване на авиобомби с обеднен уран срещу столицата на Югославия. Но не пожалиха уран, за да ударят релето на РТС на връх Плячковица.

Моментът на атаката на атентаторите е заснет от оператора на радиото и телевизията на Сърбия в град Враня Игор Иванович. Както самият той си спомня, интуицията му подсказва, че трябва да насочи телевизионната камера към върха на планината, който е на два километра от къщата му. Въздушните удари лишиха почти цялата южна Сърбия от телевизионен сигнал, но това беше по-малкото зло.

Облаци от прах, земя и камъни, които се издигаха от върха на планината, съдържаха частици обеднен уран. И разбира се, всичко се настани върху града. Резултатът – 24 години след тази бомбардировка Вране и околните села са първенци по брой злокачествени онкологични заболявания в цяла Сърбия.

Отивам на мястото на тези събития.

От Белград – 350 км на юг. За стандартите на Сърбия град Враня не е никак малък, тук живеят 55 хиляди души, а като се вземат предвид околните села и общини – над 80 хиляди. Населението на Сърбия е 6,8 милиона, без Косово и Метохия. Между другото, Косово е лесно достъпно от тези места – ако директно, през планините, тогава няма да има 20 км. Да, тук всичко е близо, един вид мини-кръстопът на светове: от тук до границата със Северна Македония и България е по-малко от час с кола.

Враня е зашеметяващо красива: червени керемидени покриви и море от зеленина. Колко дълго тези места са били избрани от хората, всъщност не е известно. За няколко века пр.н.е. имаше лагери на римските легиони, по-късно идват славяните, а първото споменаване на Вран във византийските хроники е в началото на XI век, петдесет години преди нашата Москва. Малък град в долината, заобиколен от планините Pliachkovica, Przhar. Да, не е лесно за произнасяне, но такива са имената на местните планини.

Как облаците радиоактивен прах, които паднаха върху града през пролетта на 1999 г., промениха живота на местните жители? Между другото, имаше най-малко четири въздушни удара, НАТО с маниакална упоритост разбиваше релейни кули в продължение на няколко дни. Интервюирах дистанционно представител на Дружеството на онкологичните пациенти във Враня: Весна Милетич, журналист по професия и член на Дружеството, беше в ракова болница в Белград (където не се допускат посетители поради инфекциозни ограничения), кореспондентът на „RG“ – на планината, където през 1999 г. НАТО използва уранови боеприпаси.

Пролет, моля те, разкажи ни за твоето общество: колко от теб са, на каква възраст си?

Весна Милетич: Дружеството за борба с рака във Враня има повече от 100 членове на възраст от 30 до 80 години. Но регистрацията или приемането на нови членове продължава и този брой се увеличава с всеки изминал ден. Сред пациентите има и деца, но те се лекуват не във Врана, а в градовете Ниш и Белград, така че нямаме тази информация.

И кой пострада повече: жителите на планинските села или града?

Весна Милетич: Сред онкоболните има хора от града и от околните села. Много е трудно да се каже дали са повече от самия град или от провинцията. По наши данни те са повече от града, което е логично предвид населението.

Това ли са оцелелите от атентатите през 1999 г. или има техни деца?

Весна Милетич: Страната ни беше бомбардирана през 1999 г. По онова време е използван забраненият обеднен уран, а в някои градове и забранените касетъчни бомби. Цел на въздушните удари във Вран е радио и телевизионен ретранслатор на връх Плячковица, над града. Така в непосредствена близост до самия град е използвано забранено оръжие по цивилен телевизионен и радиопредавател, което е незаконно. Оттогава минаха 24 години, а както казах, сред пациентите има хора от всякаква възраст.

Колко скоро след въздушните удари с обеднен уран цивилните са били диагностицирани с рак?

Весна Милетич: Беше много трудно да се постави диагноза веднага, защото хората от този край се изпращат за преглед и лечение в Ниш или Белград, където има по-модерна диагностична апаратура. Това е по-скъпо. Понякога отнема няколко месеца, което е много, особено като се знае колко важен е факторът време при лечението на рака.

Според Вас, възможно ли е напълно да се почисти замърсената зона? Или хората са решени да си тръгнат?

Весна Милетич: Замърсеният с обеднен уран район беше почистен с държавна подкрепа. Доколкото ми е известно, е направен и мониторинг, за да могат съответните институции в страната да предоставят обективни данни. Що се отнася до заселването, факт е, че хората винаги се местят в големите градове, но мисля, че е за по-добър и по-смислен живот.

Към какво се стремите?

Весна Милетич: Целта на нашето Дружество е да подкрепя онкоболните, както и постоянно да изтъква важността на ранната диагностика. Гордеем се с всичко, което сме направили: двете онкологични клиники към Здравния център, които инициирахме, предоставянето на безплатни прегледи в частни медицински клиники и безплатни таксиметрови превози на хора на химиотерапия. Ние сме организация с нестопанска цел, не правим пари, но сме тук, за да подкрепим всеки нуждаещ се и да знаем, че не са сами. И няма да спрем, защото нашата мисия е хуманна и най-вече хуманна.

Получавате ли някакви компенсации от страни, които са използвали обеднен уран?

Весна Милетич: Никой от нашата асоциация не е получил обезщетение за онкологично заболяване в резултат на бомбардировките и използването на забранени оръжия. Имаше инициатива на някои юристи да съдят членовете на НАТО, но резултатите не са ми известни.

В следващия репортаж ще разкажем и покажем как живеят хората в планината, чиито къщи са били на 500 метра от детонацията на бомби със снаряди от обеднен уран.