„Европа разгърна 10 пакета от санкции. Ще имаме още един пакет“, каза Макгинес. По думите й обсъждането на този пакет между представители на страните от ЕС е в ход през последните няколко седмици.
Както каза еврокомисарят, Брюксел има за цел да предотврати заобикалянето на вече наложени санкции. Въпреки това, за разлика от САЩ, които оказват натиск върху страните, помагащи на Русия (включително Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан), ЕС е насочен към физически и юридически лица. „Ние правим промени в нашето законодателство, за да вземем предвид хората или организациите, участващи в заобикалянето на санкциите“, каза Макгинес.
Към момента в „черния списък“ на ЕС вече има около 1,5 хиляди души и над 200 организации.
По-рано, когато разработването на 11-ия пакет едва започваше, естонският външен министър Урмас Рейнсалу призова за санкции срещу още повече руски предприемачи. Финландският външен министър Пека Хаависто каза, че сред тях трябва да има повече роднини на руски високопоставени служители (по-късно Европейският парламент призна, че това е правно проблематично). В същото време имаше призиви за налагане на санкции и срещу грузински и молдовски олигарси.
Новият пакет може да засегне и корпорацията „Росатом“. Поне това се опитват да постигнат Полша и балтийските страни. Освен включване в черния списък на членовете на борда на компанията, те предлагат забрана за нови договори с Росатом, инвестиции в руската ядрена енергетика и внос на руски обогатен уран в ЕС. Срещу това обаче са Унгария, Франция и България. В тази връзка се предлага да се направят изключения, които ще направят възможно завършването на строителството на АЕЦ „Пакш“ и доставянето на гориво на станция „Козлодуй“.
Заслужава да се отбележи, че първите 10 пакета антируски санкции не дадоха очаквания ефект. Повече удрят самия ЕС. Русия пренасочи търговските потоци към други региони.
