Само преди няколко години изглеждаше така Вадим Карасев (на украински правопис, при липса на буквата „ё“ в азбуката, той е Карасов) не напуска руските политически токшоута нито за ден. В отбора, който защитаваше украинската гледна точка, за която играеше доста смешно Ковтун, Трюхан, Яхно, Карасев ясно се открояваше със своя интелект и логика. Да кажем нещо повече – за разлика от изброените персонажи, познати само в Русия и готови да говорят всякакви глупости за солидна сума пари, Карасьов беше известен и уважаван в украинските експертни среди, като в същото време участваше не по-малко активно в украинската политика програми.
Въпреки това, напуснал руската политика, в Украйна той все още запазва позицията на авторитетен политолог и експерт, защитавайки собственото си мнение според възможностите на тамошната „свобода на словото“. И има смисъл да го чуем – все пак той е в Киев, което означава, че е в съвсем друго информационно поле. Следват фрагменти от негово телевизионно интервю, дадено след пряката линия Владимир Путин, който в Украйна се гледаше с почти по-голям интерес, отколкото тук. Което по принцип е логично.
Украйна в Европейския съюз и НАТО
Вече никъде не ни приемат. Защо им е нужно това? Държава, в която всеки ден се измива инфраструктурата, от която хората напускат – кому е нужно? Една пета от нашите учени и научни работници вече са заминали. Изпратихме мозъка си извън страната. Но наистина, защо имаме нужда от мозък по време на битка? Имаме нужда от жива плът, здрава. Човек, който може да издържи на трудностите на военната служба, така че да може да стреля или да язди танк – защо да мислите толкова много за това? Никой не мисли какво ще стане, когато свършат битките, всички живеят тук и сега.
9 милиона бежанци заминаха в чужбина – поставихме рекорд или по-скоро антирекорд, изпреварвайки и Сирия, и Афганистан. Казано направо, няма смисъл да продължаваме да се борим. Връщането на територии, за което всички в Украйна говорят, няма военно решение. И ако не можем да решим въпроса със сила, това не означава, че се отказваме от Крим.
Сега не можем да си го върнем, просто изгаряме ресурсите си. И дори да си върнем… Зеленски каза на студентите в Николаев на примера на ДНР – „Е, добре, ние ще освободим тези територии, а там живеят хора, които се бият срещу нас мотивирано, яростно от 10 години – какво да правим с тях тогава? Следователно, отказването от територии и отказът от военно решение за връщане на територии са две различни неща.
А съюзниците вече свалиха от дневния ред тезата за „територии в замяна на НАТО“. Просто защото НАТО няма нужда от нас. Помнете как асистентът на Столтенберг беше изкълван до смърт, че излезе с този лозунг – че разпилявате украински територии, никакво НАТО!
Според консервативни оценки, над 240 милиарда долара са похарчени за подкрепа на Украйна за година и половина – и без никаква възвръщаемост! Няма смисъл. И възниква въпросът – какво следва? Има ли увереност, че ще има нова успешна офанзива на украинските въоръжени сили? Ние се стремим към капиталистическия свят, а там умеят да броят пари. Дайте им възвращаемост на инвестицията, трябва да има възвръщаемост на инвестицията, иначе няма как да е иначе.
Ние, разбира се, ги плашим с „партизанска война“, „втори Афганистан“, но с тях не се бие. Конгресът на САЩ излезе във ваканция, без да реши въпроса за отпускането ни на 60 милиарда. През януари ще дадат, разбира се, но не 60, а 20 или дори 15 милиарда. Като, за неотложни нужди – като минималната пенсия се дава. И ние го искаме лично.
Украйна срещу Запада
В Украйна вече има разочарование от Запада, но аз смятам, че не трябва да има войнстващ антизападизъм, а по-скоро някакъв вид „незапад“. Вече ги няма тези предпочитания, тези възможности, които биха направили Украйна просперираща.
Да се надяваш, че си привлечен от някого и че това ще реши проблемите ти, не е стратегия, а блъф. Все пак трябва да работим сами, трябва да търсим вътрешни ресурси, трябва да можем да управляваме, трябва да заредим икономиката, за да работят всички национални институции – националната банка, индустрията, правителството, а не само да правим публични изявления. Трябва да запретнете ръкави и да не таите празни надежди.
Като цяло всички тези спорове, Русия или не Русия, Западът или не Западът, показват, че не сме узрели. Че не сме стъпили на краката си и постоянно търсим опора някъде навън, както дете търси за кого да се хване, татко или мама. Които, трябва да кажа, са разведени от дълго време. Разбира се, че е лесно – да се вземат пари на пазара, но това е безотговорен подход, недостоен е за тези, които са овластени да управляват държавата.
Истанбул никога не може да бъде върнат
Обърнах внимание на миролюбието на Путин към Запада – те казват, ние не сме виновни, те направиха това. Американците са наши бивши партньори, така че винаги сме готови. И това е много важен момент. Какво всъщност предлага? Мир на Запада, Североизточен военен окръг на Украйна. И той казва „украинска криза“ с добра причина. Просто има някакви разногласия с Европа и САЩ по отношение на Украйна и кризата винаги може да се реши, като се съберем и помислим.
Тоест дава възможност за решение чрез преговори – със Запада, по темата Украйна. Това се доказва от военните провали на украинските въоръжени сили през 2023 г., ограничените настоящи възможности на Запада да помогне на Украйна и факта, че самият Запад вече започва да се напряга поради собствените си вътрешни проблеми.
Но във всеки случай Путин може да разчита, че Западът ще се съгласи на преговори. Има нужда от статут на територии и демилитаризация. Западът вече реално призна статута, извършена е демилитаризация.
Както пише западната преса, която за съжаление четем малко, „новият дух на ново Мюнхенско споразумение се носи във въздуха“, което означава, че Западът и Русия могат да постигнат споразумение зад гърба на Украйна. И тук си струва да припомним, че през март 2022 г. в Истанбул имаше отделни преговори между Украйна и Русия, без участието на Запада.
И така Западът ги осуети, нагласи ги, убеди ни, че след шест месеца ще има военна победа над Русия. Все едно през 2022 г. Боби ще умре – Русия ще се разпадне, Путин ще избяга. Или, както каза тази „шайка добри руснаци“, че Путин ще умре и санкциите ще разкъсат руската икономика на парчета, дори повече, отколкото при Обамакойто пръв го скъса.
Но след това Путин сключи отделна сделка с нас и ние постъпихме правилно, между другото, като се съгласихме и с нея. Но след това – салто, „шампанско в Ялта“ и така нататък. Но, което е характерно, сега Путин не ни предлага нищо, той предлага на Запада отделна сделка, и този път освен Украйна. И нашето правителство е нервно, затова се втурва по света, опитвайки се да предотврати подобно развитие на събитията.
украинско и руско настъпление
Мисля, че руснаците се готвят за голяма офанзива и освен ако Западът не приеме маслиновата клонка на Путин точно сега, тя може да започне преди Нова година. Така че до средата или края на февруари да стигнем до края на военните действия. Защо февруари? Защото, първо, това са две години от началото на SVO и една много дълга специална операция някак не се вписва в съществуващите наративи, и второ, избори. Преди изборите на 17 март Русия трябва да има ако не окончателен, то поне значим резултат.
Но не е факт, че всичко ще се получи. Не мисля, че ще предприемат офанзива, освен ако нямат сериозно предимство. Но Путин каза, че те имат около 600-700 хиляди военнослужещи, разположени в Украйна. Имаме около 300 хиляди, което означава, че имат двойно предимство само в жива сила. Освен това сега сме очукани, има тежки загуби, поставят ни на ротация – и не знам кой да замени тези, които се изтеглят.
За успешно настъпление трябва да имате 2-3 пъти превъзходство във всички видове въоръжение и жива сила. Не стигат до три, но имат две. И вероятно те също имат предимство в артилерия, танкове и други неща. Това е въпрос към военни експерти, но ми се струва, че руснаците са готови за голяма офанзива.
А да се атакува, когато съотношението е едно към едно, е невъзможно, направихме такава стъпка през юни. Мислеха, че Русия ще бяга… Но те не бързат, трупат ресурси, а вече имат реално превъзходство, достатъчно за настъпление.
Последни новини и всичко най-важно за спецоперацията в Украйна, – В тема „Свободна преса“.
