Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Повечето заводи и фабрики от славното ни социалистическо минало бяха нарязани на скрап, а от величието им останаха или голи полета, или полуразрушени сгради, като надгробни паметници, символ на една безвъзвратно останала в историята на прехода епоха.
„Уикенд” тръгва по следите на изчезналите БГ предприятия и с нови документи и факти ще ви разкаже за престъпната приватизация, която сложи кръст на бъдещето на България. Фабрики и заводи с активи за 20 млрд. лева бяха разпродадени на безценица, като в хазната влязоха само 2 млрд. лева свежи пари.
Днес разказваме за изчезването на националния авиопревозвач – авиокомпания „Балкан”.
Две седмици и два дни след скандалната продажба за един долар на металургичния гигант „Кремиковци“ националният ни въздушен превозвач – БГА „Балкан“, е харизан на „Зееви холдинг“ на цената на един приличен апартамент – 150 000 долара.
Последвалият грабеж на „Балкан“ чрез трескава разпродажба на активите му е достоен за криминален роман, а от самата сделка силно намирисва на корупция.
Нещо повече, светата троица тогавашни приватизатори – вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински, крият ревностно договора, който най-вероятно само те са благословили.
Степента на секретност наистина е изумителна – до март 2000 г. съдържанието на договора не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който праща официално писмо до премиера Иван Костов с молба да нареди на Агенцията за приватизация (АП) да му предостави пълния текст.
Решенията на МС за продажбата са поне две и най-вероятно са взети само на подпис с разлика от един месец, а част от министрите дори не са виждали документа. От него липсват шест приложения, а в екземпляра на МС изобщо няма нито едно.
Накрая и самата специално създадена комисия за продажба се уплашва и само петима от 11-те членове подписват решението. То е смущаващо заради самата оферта- тя е от три страници, нещо абсурдно при продажбата на национален превозвач.
Скандален е и цитатът от докладната записка на тогавашния изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която пише буквално следното: „ да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин на фактите, сведенията и документите във връзка с договора, да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни“.
БГА „Балкан“ започва да лети към фалита година след Десети ноември. Първият плах опит за продажбата му е направен през 1993 г. В края на 1998 г. авиокомпанията отчита общи задължения в размер на 197 207 240 хиляди лв., а брутният финансов резултат е загуба в размер на 9,3 млн. лева.
Затова усилията да бъде продаден „Балкан” са подновени. През февруари 1999 г. е обявен нов срок за набиране на оферти, за който новоизбраният посредник Кей Пи Ем Джи (KPMG) изготвя актуализиран правен анализ, приватизационна оценка, информационен меморандум и документация за участие в преговорите.
Оферти подават израелците „Зееви холдинг Лтд. – „Аркиа холдинг“ (Zeevi Holding Ltd.&Arkia Holdings Ltd.)“, Руски авиационен консорциум, германската „Улрих Бентелер“ (Ulrich Benteler), и две фирми от Люксембург „Еър Рент” (Air Rent) и „Дейта Контрол Холдинг” (Data Control Holding S.A.).
След анализ на офертите и преговори с подалите ги компании, специално назначената от АП комисия за приватизация на „Балкан“ взима решение вторият тур от преговорите да продължи със „Зееви – Аркиа“, „Урлих Бентелер“ и Руски авиационен консорциум. Не е ясно как в хода на обсъжданията се е стигнало до окончателния избор преговорите да продължат единствено с Гад Зееви, собственик и председател на „Зееви груп“, и с „Аркиа“.
Резервите на неподписалите членове на комисията стават повече от резонни, ако се направи паралел между офертата на „Зееви“ с тази на „Улрих Бентелер“. Германците предлагат запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, съхраняване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара.
При „Зееви“ цената е съответно 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите. На практика съкращенията обхващат всички дълги полети. Никой не си прави труда да провери и бизнеса на „Зееви“ – компания, чиято основна дейност не е оздравяване, а ликвидация на фалирали предприятия.
Абсурдите обаче не приключват дотук – 75% от акциите на авиокомпания „Балкан“ са продадени на „Зееви холдинг“ и „Аркиа холдинг“, а веднага след сключване на сделката „Аркиа“ прекратява своето участие. Опитът на „Зееви“ в управлението на въздухоплавателни компании е нулев. В това време държавата абдикира от „Балкан“, въпреки че има акционерно участие от около 20% , но в органите за управление просто няма неин представител.
Тоталното ѝ харизване на Гад Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българският превод е вторичен.
Текстовете съдържат капани – няма как да се обясни например по каква логика за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж, нито пък клаузата, че „в случай на конфликт между българския и английския екземпляри на договора, английският ще има предимство“.
Самият договор е свързан със секретна документация, чрез която на практика се опрощават дълговете на „Балкан” за около 13 млн. долара, сума в пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. Разбира се, за сметка на българските данъкоплатци.
Секретните документи разкриват, че е предвидено главницата по дълга на „Балкан“ от 15,2 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 г. с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период. Опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. лева към бюджета.
Държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара. В крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това е едно от основанията Зееви да заведе иск пред Арбитражния съд в Париж, възлизащ на „скромната сума“ от 230 млн. долара, който слава Богу пропада.
Приватизаторите услужливо са пропуснали в договора да няма забрана за разпродаването на имуществото на компанията. Противно на договорените 55 дестинации, новият собственик оставя по-малко от 20, като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании.
С това отново се нарушава клауза в договора, според която „Балкан“ трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 г. Нещо повече, Зееви дори поставя върху самолетите редом с националния флаг знака Z, за да покаже, че вече нямаме национален превозвач.
Разпродава и слотовете за кацане, като само за този в Ню Йорк „Балкан“ е платила 5 млн. долара. Изчезват и 17 млн. долара от акциите в швейцарската Международна компания за въздушни телекомуникации (SITA), като нито цент от тях не отива за покриване на дълговете.
Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от продажбата на задграничните имоти на „Балкан“. Според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия изток и Африка.
Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност 1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и нито един цент не отива за погасяването на дълговете. „Балкан” има банкови сметки в 55 държави, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в „Ингбанк“ – Амстердам. И оттам – в джоба на Гад Зееви.
Редом с активите, са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI, която поема най-печелившата дейност на „Балкан“ – чартърните полети. Паралелно с това е ликвидиран и кетърингът, който обслужва всички компании, работещи на наши летища.
Пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – „временното“ закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ, съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти. В същото време първият „Боинг“, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.
Заради грандиозния скандал на 15 февруари 2001 г. в кабинета на Иван Костов се провежда тричасово заседание, посветено на кризата в „Балкан“. Решението, оповестено пред медиите, е свързано с разпореждане АП да предаде на прокуратурата материали за нарушения по сделката от страна на „Зееви“.
Даден е седемдневен срок – и новият изпълнителен директор на агенцията Левон Хампарцумян го спазва – на 19 февруари той обявява, че сигналът, че „Зееви холдинг“ е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в неговото ведомство.
Два дни по-рано главният изпълнителен директор Цви Франк напуска България с нощен полет за Тел Авив с мотива, че ще договаря отпускането на кредит на ZBI, която по това време е вече собственик на основните недвижими имоти на „Балкан“. На следващата сутрин обаче нарежда да се прекратят всички операции.
На 19 февруари 2001 г. „Булстрад“ подава молба за обявяване на авиокомпания „Балкан“ в несъстоятелност във връзка с неизплатените краткосрочни застрахователни задължения в размер на 511 000 щ. долара, както и на по-стари, разсрочени плащания.
Два дни по-късно Софийският градски съд уважава тази молба, като открива производство по обявяване в несъстоятелност и назначава временни синдици. Те изготвят анализ на еволюцията на финансовото състояние на авиокомпания „Балкан“ за периода 1998-2000 г., който показва, че състоянието на авиокомпанията рязко се е влошило след като „Зееви холдинг“ е поел управителния контрол.
Година и половина след старта на производството по несъстоятелност, на всички става ясно, че основният акционер в авиокомпания „Балкан“ няма никакво намерение да спасява дружеството.
На специална среща на 29 октомври 2002 г. кредиторите на авиокомпания „Балкан“ отхвърлят предложения от синдиците план за преструктурирането ѝ. В резултат на това същия ден Софийският градски съд постановява да започне формалната ликвидация на авиокомпания „Балкан“. Така приключва тази приватизационна одисея, една от най-срамните в историята на българския преход.
Наследникът на „ТАБСО” е имал 125 самолета
БГА Балкан е създадена през 1968 г. като приемник на съществуващото дотогава „ТАБСО“ и към 1990 г. има повече от сериозни активи и перспективи за развитие. Тогава тя разполага със 125 самолета и изпълнява полети до много европейски столици, както и до някои по-далечни дестинации, например до Хараре, столица на Зимбабве.
Кризата в авиокомпанията настъпва веднага след демократичните промени в периода 1990-1991 г., когато броят на редовните пътници, превозени от авиокомпания „Балкан“, спада от 1,9 милиона на 600 000.
Това намаление с 66% се отразява на приходите на компанията. В резултат авиокомпанията започва да калкулира загуби и да трупа дългове, които за броени години, разбира се не без помощта на определени корупционни практики, нарастват до чудовищни размери.
От собственик става кредитор
Докато министрите на Костов се готвят за спешната среща в кабинета му за „Балкан”, сделките на Зееви с активи на авиокомпанията вървят с пълна пара. На 12 февруари 2001 г. е продаден хотел „Плиска“ в столицата, заедно с терена под него – за 9 019 000 лв. (равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела), на паралелната фирма ZBI.
Тя, от своя страна, десет дни по-късно го препродава, но без терена, за почти същата сума, на офшорната „Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид“ – без преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон.
На 13 февруари 2001 г. „Балкан“ продава на ZBI 13-етажната си офис сграда за смешната сума от 1 440 000 лв., като на 22 февруари е повторена схемата с въпросната офшорка. На същия принцип е продаден и хотел „Космос“ в Бургас.
Вместо старите дългове да бъдат покрити от новия собственик, компанията систематично се сдобива с нови, като според Министерството на финансите те достигат 245 млн. лева. Част от тях са външни заеми, давани на „Балкан“ от регистрираната в Нидерландия „Балкан холдинг“, също собственост на Зееви.
В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита ѝ, разкриват схемата, по която се действа – от една страна „Балкан Холдинг“ прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна, дава ѝ заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата „дълг срещу собственост“. По този начин групата „Зееви“ се превръща в един от най-големите кредитори на „Балкан“.
Директорът Франк се крие в самолета
Един от най-емблематичните скандали около „Балкан” е с главния му изпълнителен директор Цви Франк. Той се кри в самолета на „Ал Италия” на летище София и отказа да слезе.
Франк пристигна от Милано на 15 февруари 2001 г., както беше обещал, за да договаря отпускането на кредити на „Балкан”. Планирано беше да даде пресконференция за добрите новини.
Само че пред медиите излязоха тогавашните пресаташе на компанията Виктор Меламед и началникът на летателната дейност Красимир Минков.
Те разказаха как малко преди кацането в София в пилотската кабина се обадил Гад Зееви, за да нареди на Франк да не слиза от самолета, защото е много вероятно да бъде арестуван. Въпреки опитите на отговорни фактори да придумат Франк, той отказа да слезе и се укрива в машината над 7 часа.
Материалът Виновни няма! Как БГА „Балкан“ бе харизан на мошеника Гад на цената на панелка (ФАКТИТЕ) е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
