ОБЩЕСТВО

Време е за истината: Защо Нидерландия не допуска България в Шенген?

България и Румъния очакват решение за членството си в Шенген през декември. Засега всички са съгласни, без една държава – Нидерландия. Защо тя е против и има ли решение? Отговорът е в следващите редове.

Уж е готова от над 10 години, а все не получава зелена светлина. Става дума за България и членството ѝ в Шенгенското пространство. Страната се надява да бъде приета в зоната за безвизово пътуване до края на годината. Европейската комисия, Европейският парламент и повечето държави от Европейския съюз смятат, че България е готова за членство в Шенген.

Въпреки това приемането на страната не изглежда сигурно и основната причина за това е съпротивата на Нидерландия. Всички държави членки трябва да подкрепят единодушно приемането на нови страни в Шенген, затова позицията на Хага може да блокира присъединяването на България и Румъния.

Парламентът в Хага прие резолюция, с която призова правителството на Марк Рюте да не допуска България и Румъния в Шенген, докато не се увери, че борбата с корупцията и организираната престъпност в двете страни постига резултати.

Говорител на външното министерство на Нидерландия каза в отговори до Свободна Европа, че правителството има нужда от още информация, за да оцени дали двете страни гарантират спазването на върховенството на правото.

Тук идва първият проблем – Хага очаква да получи такава информация от доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Той все още е в сила, но Европейската комисия не публикува такива доклади за България от 2019 г. Така това условие на Хага поне формално няма да бъде изпълнено до началото на декември, когато министрите на правосъдието от Европейския съюз (ЕС) ще гласуват дали граничният контрол за България, Румъния и Хърватия да отпадна.

Проверка по рама

Вторият проблем е, че българските власти не успяват да убедят Нидерландия, че България е готова за членство в Шенген. Това е факт въпреки положителните оценки на Европейската комисия, Европейския парламент и европейски лидери, сред които германският канцлер Олаф Шолц.

„Може да се каже, че това е признак за недоверие“, коментира пред Свободна Европа Юлиана Николова, директор на портал „Европа“.

“Една сграда да доизмажем”

Шенгенското пространство включва 26 европейски държави (22 от ЕС и четири асоциирани страни – Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), които са премахнали граничния контрол помежду си. Има четири държави от ЕС, по чиито граници все още е в сила граничен контрол – Румъния, България, Хърватия и Кипър. Според Европейската комисия Кипър все още не изпълнява условията, а за Хърватия има съгласие, че може да получи зелена светлина.

Така въпросът стои само за България и Румъния.

С присъединяването си в ЕС всички страни се задължават да спазват шенгенските правила и когато бъде оценено, че изпълняват критериите, контролът по границите им с други държави от Шенген може да отпадне. За това е нужно единодушие между държавите членки.

Такова досега не е имало за България и Румъния, въпреки че европейските институции казаха още през 2011 г., че двете страни изпълняват техническите изисквания за членство в Шенген. Тези изисквания са в сферите на граничния контрол по сухоземните, морските и въздушните граници, сътрудничеството между граничните и полицейските служби, визовия режим.

Магазин за Акумулатори

Тогава бившият премиер Бойко Борисов каза, че оставащата задача е „една сграда да доизмажем на границата“.

България и Румъния обаче срещнаха съпротива тогава и граничните проверки така и не отпаднаха. Сред държавите, които бяха посочвани като противници на членството на България и Румъния в Шенген, бяха Нидерландия, Дания, Германия, Франция и други. През последните години обаче повечето смекчиха позициите си.

През август тази година германският канцлер Олаф Шолц каза, че „България, Румъния и Хърватия отговарят на всички изисквания да получат пълноправно членство“ в Шенген.

Българският президент Румен Радев каза на 21 октомври, че е разговарял с няколко лидери на европейски държави и е уверен, че единствено Нидерландия не подкрепя влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство.

„България и Румъния стават заложник на вътрешната политика в Нидерландия, където предстоят избори“, каза Радев след среща на върха на лидерите на Европейския съюз.

“Да изложат на риск сигурността”

Изказването на Радев дойде дни след като парламентът в Нидерландия прие резолюция, в която поиска от правителството „да не предприема необратими стъпки“ за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, докато не извърши „по-нататъшни разследвания на наблюдението на границите и намаляването на корупцията и организираната престъпност в и двете страни“.

„Корупцията и проблемите с организираната престъпност в държава от Шенген могат да предизвикат сериозни проблеми във функционирането на граничния контрол в тази страна и така да изложат на риск сигурността на Нидерландия и цялото Шенгенско пространство“, пише в резолюцията, приета с 85 гласа в 150-местния парламент.

Резолюцията идва на фона на разкритията за монопол на една частна лаборатория върху фитосанитарния контрол на граничния пункт „Капитан Андреево“. Покрай този случай се появиха обвинения в корупция, заплахи към политици, съмнения за контрабанда и пропуснати от държавата ползи за стотици милиони. Разкритията за частния контрол на “Капитан Андреево” бяха посочени от бившия премиер Кирил Петков като една от истинските причини за падането на кабинета му.

Свободна Европа попита Министерството на външните работи на Нидерландия по какъв начин ще оцени дали България и Румъния изпълняват тези условия. Говорител на институцията каза, че правителството има нужда от актуална информация от Европейската комисия за прилагането на правилата на Шенген, както и за спазването на върховенството на правото.

„Трябва да преценим цялата информация, също и на политическо ниво, включително в диалог с парламента. Това отнема време“, каза говорителят на нидерландското външно министерство.

„Когато условията са изпълнени, членството е възможно“.

По въпроса дали България и Румъния спазват шенгенските правила, Хага ще разчита на резултатите от доклада на проведена през октомври проверка от експерти на Европейската комисия и държавите членки. Комисията вече каза, че резултатите от него са положителни.

„Тази мисия потвърди, че Румъния и България са повече от готови да се присъединят [към Шенген]“, каза на 27 октомври говорителката на Европейската комисия Анита Хипер. „Резултатите са много положителни и не беше открит нито един проблем, който да оправдае допълнително забавяне.“

По отношение на спазването на върховенството на правото, Нидерландия казва, че ще разчита на следващ доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Проблемът е, че такива за България не се публикуват от 2019 г.

“Голямата победа се оказа загуба”

Механизмът за сътрудничество и проверка беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. Целта му беше да наблюдава напредъка на двете страни в реформирането на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност.

При публикуването на последния доклад за България през 2019 г. Европейската комисия препоръча мониторингът да отпадне. Причината беше, че според доклада напредъкът на България е “достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС”. Формално механизмът още е в сила заради липса на единодушие сред държавите членки, но Комисията вече не публикува доклади.

Нидерландия обаче иска нов доклад, за да отчете напредъка във върховенството на правото, борбата с корупцията и с организираната престъпност. Това изискване не е ново, каза пред Свободна Европа Юлиана Николова от портал “Европа”. Хага от години казва, че иска поне два положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка, за да вдигне ветото си върху членството на България и Румъния в Шенген.

“За България имаше един доклад, който беше в такава степен положителен, че Комисията се съгласи да не публикува повече”, каза Николова и добави, че според нея това е станало и след настояване от България. Отпадането на мониторинговите доклади беше представено от третото правителство на Бойко Борисов като негов голям успех.

“Голямата победа се оказа загуба”, добави Николова.

Европейската комисия продължава да публикува доклади за Румъния, а напредъкът на България се следи в годишния доклад за върховенството на правото във всички страни от ЕС.

Европейската комисия няколко пъти каза, че присъединяването към Шенгенското пространство не е свързано с Механизма за сътрудничество и проверка. Нидерландия обаче прави тази връзка и очаква доклад, за да може да оцени напредъка на България.

“Ние продължаваме”

Целта на София е да получи зелена светлина на съвета на министрите на правосъдието от ЕС на 8 и 9 декември. Това значи, че страната има малко повече от месец.

“Ние продължаваме диалога на всички нива, включително и с представители на Нидерландия, за да може да успеем с поставената цел”, каза заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев, цитиран от БНР.

Дали и как Хага може да получи достатъчно информация, че България има напредък в борбата с корупцията и в правосъдието, остава отворен въпрос.

Според Юлиана Николова ако България не получи зелена светлина в началото на декември, това може да стане и по-късно. Чешкото председателство на Съвета на ЕС приема въпроса за приоритет. Не е ясно обаче дали Шведското председателство, което започва в началото на 2023 г. ще има същата нагласа.

Автор: Елица Симеонова

Източник: Debati.bg

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort