Това се потвърждава и от факта, че Министерството на финансите на САЩ призова най-големите търговци на петрол да възобновят работата си с руски петрол и да не се страхуват да го търгуват. Колкото и парадоксално да изглежда, но това е и опит за възстановяване на загубени позиции на световния петролен пазар.
Сега той всъщност се е разделил на два независими полюса. Едната е страните от Г-7 и Европа. Тук всичко е същото: долари, евро, фондови борси, фючърси, известни застрахователни компании и логистика, разбираема за Запада. Другият полюс е търговията с петрол, произведен в страни под санкции на САЩ и ЕС, тоест руски, ирански, венецуелски. Това е повече от 18% от международната търговия с петрол, като делът на суровините от тези страни ще расте. Именно Русия и Иран имат реална възможност значително да увеличат износа на петрол, а Венецуела има сериозен потенциал за това – страната е на първо място в света по запаси от петрол.
Няма какво да противопоставим тези страни на Запада. Само производство в САЩ, но „шистовата революция“ отдавна е отминала и днешният растеж е твърде бавен, за да претендира за хегемонна роля на пазара. За да направят това, те се нуждаят от силен съюзник, който ще „играе по техните правила“. ОПЕК е ясен кандидат за тази роля, но тъй като уговорките за увеличаване на производството на петрол не проработиха, Америка сега се обърна към заплахи.
Според ръководителя на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов, САЩ, увеличавайки присъствието си на физическия петролен пазар, губят влияние на виртуалния пазар. Съединените щати сами изградиха и управляваха цялата система за световна търговия с петрол, контролирайки я чрез финансови инструменти. Но сега търговията избледнява в сенките, в „сива зона“, която е извън полезрението на американците. Това се вижда от броя на корабите, превозващи санкционирания петрол, обема на „сивия“ трансборд и т.н. Този пазар съществува по други правила. И целта на Съединените щати е да поддържат контрол върху целия пазар, да го управляват, за предпочитане от производството до продажбата. Последните решения на ОПЕК и още повече на ОПЕК+ не се вписват в тази логика на САЩ, затова Америка се опитва да използва всички средства за натиск върху Саудитска Арабия и ОАЕ – финансов, икономически, политически и правен, обяснява Симонов.
През последните трийсет години имаше няколко опита за приемане на NOPEC – закон за забрана на петролните и експортните картели, казва Александър Силаков, партньор в практиката за данъци и права на групата Business Profile. Последният подобен опит беше през октомври 2022 г., когато ОПЕК + реши да намали производството на петрол с 2 милиона барела на ден, въпреки исканията на САЩ да го увеличат. И през март 2023 г. законопроектът отново е внесен за разглеждане. Но не бива да се разчита и на факта, че законопроектът най-после може да бъде приет, тъй като приемането му ще бъде последвано от ответни мерки, които могат допълнително да дисбалансират световния пазар, смята Силаков.
Международната търговия с петрол все повече преминава в „сива зона“, която не се контролира от западните държави
Колкото до призивите на САЩ за повече търговия с руски петрол, те също са разбираеми. Добивът и износът на петрол в Русия след налагането на санкциите (забраната за внос на наши суровини от ЕС, САЩ и Канада) не само не намаля, но дори се увеличи. А преходът на местните компании към работа с местни търговци от Близкия изток и от страните от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) извади търговията с руски петрол от полето на влияние на западните страни, позволявайки, наред с други неща, изоставете разплащанията в евро и долари в полза на националните валути.
Въпросът е, че САЩ не могат да принудят например индийските компании да спазват тавана на цените на руския петрол (60 долара за барел). Ако индийска компания купува петрол от нас и в същото време го транспортира със собствен или руски танкер и не е свързана по никакъв начин с финансовите или застрахователните структури на страните от Г-7, ЕС или Австралия, то тя не нарушава санкциите, тъй като страната й не се е присъединила официално към тях. Може да купува и търгува руски петрол на цена три пъти над тавана, не е забранено.
Инфографика „RG“ / Леонид Кулешов / Сергей Тихонов
Най-големите международни петролни търговци са вградени в американската търговска система. Те работят чрез американски и европейски банки, основните инвестиции идват от Запада, извършва се кредитиране на сделки, както и застрахователно покритие. И точно тези компании още при първите вълни на санкции срещу Русия отказаха да работят с нефт от нашата страна. Но в резултат се оказа, че работи срещу инициаторите на антируските ограничения.
Тук има още един нюанс, свързан с тавана на цените на руския петрол. Както заявиха страните от Г-7 и ЕС, таванът е въведен не за намаляване на обема на износа на руски петрол, а за намаляване на приходите от петрол в бюджета на нашата страна. Целта беше цената на нашия петрол да се доближи до себестойността му. В резултат на това цената е паднала, но повече виртуално. Оказа се, че е под тавана само ако се определя в пристанищата на изпращане или в пристанищата на пристигане в Европа, където петролът ни не е доставян от декември. Тук цената му беше определена на 48-49 долара за барел. Но според агенция Argus за индийските купувачи отстъпката на руския петрол до референтния сорт Брент преди 7 март е била 16 долара за барел, а след 7 март – 17 долара за барел. Тоест цената му се колебаеше в диапазона 64-66 долара за барел.
Руският бюджет все още получава данъци, също въз основа на виртуалната цена на нашия петрол Urals, но от април механизмът се промени. Определя се максималната възможна отстъпка за нашия петрол Urals спрямо Brent, която ще намалява всеки месец. По-висока от максималната отстъпка, цената на Ural за данъчни цели може да бъде по-ниска – не. Тоест таванът на цените ще престане да изпълнява основната си цел – да ограничи приходите на руския бюджет. Затова за САЩ е важно да върнат търговията с руски петрол от „сивата зона“ в „бялата зона“. Ще може да се изисква от търговците стриктно спазване на условията за ограничаване на цените.
