Всички сме виждали резервати за животни и за растения, но в Израел има резерват и за камъни. По-скоро за един камък, наречен йерусалимски, който се образува от специален морски пясък, раковини от изчезващ вид и се втвърдява от дъждовете. В резерват за камъни, който се намира в югозападната част на Израел, сред пустинята, но е и много близо до морето, беше кореспондентката на БНР Искра Декало.
От 2013-а година куркарът е със статут на защитен вид.
„Сред пустинята почувствахме колко крехък и подаващ се на външни влияния е този оцелял пред хилядолетията материал“, разказа Дани Дотан – служител в Управлението за опазване на природата и парковете и един от охраняващите го:
„Куркар е нещо характерно за израелското крайбрежие от Газа до град Сидон в Ливан. Създал се е благодарение на наличието на пясък и черупки от морски организми. Той се получава ,когато вали дъжд върху пясъчни дюни. Малкото дъжд размина калция от обвивката на умрелите рачета. Когато тези кратки и не много интензивни дъждове престанат, калцият се втвърдява заедно с пясъка. При нас средното количество валежи е 200 мм, а на юг от Газа, в пустинята Синай, е по-малко. Няма достатъчно влага за да разтвори калция. Там пустинята е пясъчна, а не каменисти. Когато има над 400 мм годишни валежи, дъжда размива калция и не остава в дюните и не се създава куркар.
Крепостите на кръстоносците по брега на Средиземно море са строени с този вид камък. Той е крехък и лесно се обработва. Поставен под въздействието на дъждовете и слънцето се втвърдява все повече и повече. Но вълните и времето го разрушават. Още повече, че в структурата му има раковини от изчезваш морски охлюв, което са една от тайните на неговата здравина. Названието идва от арабски и означава седиментна, пореста скала, образувана от смес на пясък с вкаменелости от морски животни, кварцови зърна и варовик. Първоизточник на тази смес са планините на Етиопия, от където природните стихии са ронили скали, чийто пясък по поречието на реката Нил стигат до морето. И точно там се образува неповторимата амалгама от тези разрушен скали и зърна от биокласти (пюре от скелети на морски животни), по-точно определен вид средиземноморски охлюв, които се съединяват и се отлагат в хребети като скали. Заради различните примеси камъкът е от бледо жълт до тъмно кафяв.
Освен да се втвърдява, курарът има и способността бавно да се рони. Заради него много от реките на днешен Израел преди 100 години се били затлачени и се са образували блата. Заедно с напояването на пустинята, задачата пред първите завърнали се след 2000-годишно изгнание заселници на Израел е била пресушаване на блатата. Имало ги е най-вече в северната и централна част на страната. Много от крайбрежните крепости са разрушени не само заради битките за тях, но и защото на определен момент куркарът започва да се разпада“.
Елит Абади от Управлението за опазване на природата и парковете разказа:
„Заради измирането на морска фауна, не само добивът на йерусалимски камък (съдържащ изчезнал вид ракушки), в Израел е забранен, но и събирането на е друг вид охлюв – аргаман, който също е пред изчезване. Преди месец, при археологически разкопки в рудниците на цар Соломон в Тимна (недалеч от израелския курорт край Червено море – Ейлат) бе открито малко парче плат, обагрено в пурпурно. Това е тъкан от лен и вълна, оцветена с вещество, изпускано от охлюва аргеман. То е запазило своя цвят и свежест, въпреки че въглеводородно датиране показва, че е на около 3000 години.
Това е било най-скъпото багрило в древността, преди да бъдат измислени химическите бои. За да се боядиса един царски плащ, са били необходими около 10 хиляди охлюва, които са достигали до големината на мъжки юмрук. Казват, че финикийците първи са открили способността тези рапани да изхвърлят багрилно вещество при дразнение. Започват да го събират хищнически. През средновековието вече почти не е имало от този охлюв в морето. Но тогава алхимиците създават химическите багрила. В последно време отново има мода за боядисване с естествени бои. В зависимост от концентрацията на слузта от аргеман, оцветителят може да е от тъмно червен (каквато е била плащеницата на императорите), през нюанси на лилавото (каквито са били ритуалните одежди на папи и патриарси), до лазурно син. Така са били боядисани дрехите на еврейските първожреци. Оттам е и лазурно синьото в националния флаг на днешен Израел.
Аргеманите са защитен вид сега и нашата организация следи за бракониери, които се опитват да ловят и изнасят този вид рапани. Тъй като само екземплярите, ловени в източното крайбрежие на Средиземно море, имат способността да изпускат такава слуз, която се ползва като оцветител, те са особено ценени. Продължават да са търсени на черния пазар. Качествата на тукашните аргемани са заради специфичните вещества в морските води в региона“.
Репортаж на Искра Декало в предаването „Хоризонт за вас“ можете да чуете от звуковия файл.
