Съвсем наскоро лидерът на партия „Има такъв народ“ – Слави Трифонов, призна, макар и с доста резерви, че е възможна следизборна управленска коалиция между неговата партия, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. На теория такава коалиция звучи… приемлива за поне част от хората, които през лятото и есента на миналата година излязоха по българските улици, за да свалят крайно лошото управление на ГЕРБ и Обединени патриоти.
Дали обаче на практика е възможна?
Подводните камъни не са малко. Може би най-актуалният от тях е, че в листите на „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън!“ се оказа, че има хора, които са принадлежали към комунистическата Държавна сигурност. А от своя страна „Демократична България“ настоява за лустрация на такива хора. И по отношение на тази тема те едва ли ще направят компромис, защото ако го сторят, подкрепящите ги в страната ще намалеят минимум на половина. А те и без друго са под половин милион.
Интересен факт е, че не толкова отдавна в студиото на ФАКТИ Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън!“ заяви, че формацията, която тя съпредседателства, би подкрепила Закон за лустрацията, ако от „Демократична България“ подкрепят техни политики в други сектори.
Друг проблем е, че трите политически формирования имат различни идеи по отношение на най-важната част от правосъдната реформа – „какво да я правим прокуратурата“. „Има такъв народ“ настояват за изваждането на прокуратурата от съдебната власт, „Демократична България“ смята, че трябва прокуратурата и в частност главният прокурор да е под засилен контрол и отчетност пред Народното събрание, а в свои интервюта Николай Хаджигенов от „Изправи се! Мутри вън!“ е защитавал тезата, че прокуратурата трябва да е в изпълнителната власт и респективно министърът на правосъдието да играе ролята и на главен прокурор. Освен това, от партията на Слави Трифонов настояват главният прокурор да се избира пряко от гражданите – нещо, от което едва ли ще отстъпят. И все пак по отношение на правосъдната реформа може би е възможен взаимен компромис в името на разума и добрия последващ резултат от една реформа.
Различия има и в другите сектори, които заслужават сериозно внимание, но това е нормално, предвид факта, че говорим за една може би центристка партия в лицето на „Има такъв народ“, един политически миш-маш в „Демократична България“ от десни, центристи и леви-зелени и доста подобен миш-маш при „Изправи се! Мутри вън!“. Което по принцип е проблем. Но в настоящата отчайваща обстановка, породена от това, че ГЕРБ и Борисов убиха всякакъв смислен идеологически спор, в някаква степен е нормално.
Като че ли едно от малкото неща, по които трите политически формации имат единодушие, е геополитическата ориентация на страната, която безалтернативно принадлежи на евроатлантизма.
Все пак, ако тези три политически субекта попаднат в 45-ия Парламент и могат да формират необходимото парламентарно мнозинство, то те ще имат историческия шанс да оставят извън властта партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. Такава реалност може да има оздравителен и отрезвителен ефект върху обществото ни. Това е нещото, около което си заслужава обединение. Не само отстраняването на ГЕРБ от власт, но и това на БСП и ДПС И не само просто ей така за спорта. А за целите на мащабни разследвания години назад.
ГЕРБ е диагноза за населението на страната, БСП няма място във властта, докато не се покае и отрече от миналото си, а ДПС с Доган е проклятието на съсипаната ни нация.
Такова управление обаче няма право на провал. Защото ако такъв бъде реализиран, то ще се случат най-общо две неща. От една страна тези, които от години ни казват, че всички са маскари, някак ще изглеждат прави. Което пък ще доведе до завръщане на бял кон вероятно на ГЕРБ. И ни чака още по-дълго стабиУстване, равносилни на национална катастрофа. Поредната.
