Ни лук яли, ни лук мирисали, нито управлявали държавата в последното десетилетие, нито поставили я почти еднолично в настоящето ѝ позорно положение?
Що е то?
ГЕРБ в опозиция, да, точно така.
И да, и на мен не ми е приятна агресивната ми реторика. Наглостта в изказванията на представителите на въпросната „опозиция“ обаче е много по-обидна. Ако не заради самите конкретни думи, то заради всички безумия, които виждаме години наред всеки ден от тяхна страна.
Вчера от парламентарната трибуна народният представител от ГЕРБ Тома Биков, който лично мен не ме представлява по никакъв начин, познат още като едно от малкото лица на ГЕРБ, които все пак през миналата година не бягаха съвсем позорно по задни входове, тунели, паланки, землянки и т.н. при спорадичните срещи с протестиращи, обяви загрижеността на ГЕРБ за състоянието на страна.
Вярно, страната я управлява ГЕРБ от 12 години и състоянието ѝ в момента е пряка последица от проведените от тях политики. От непроведените също, те са повече. Не това обаче беше акцентът на изказването на Биков. Акцентът беше, че от изборите насам, от започването на работа на новото 45-то Народно събрание, държавата влиза в политическа, здравна и икономическа криза. И тъй като Биков не го направи, е важно да уточним, че въпросната криза се развива по време на продължаващото управление на досегашното управление, което сега обаче е в оставка. Това, колкото и те да демонстрират, че вече не са на власт.
Твърдението за наглост в изказването на Биков може да се докаже неопровержимо много лесно с бързо поглеждане в миналото например с предложението на ГЕРБ за нова Конституция на Република България. С тази своя законодателна инициатива управляващата партия рискуваше да предизвика действителна политическа криза, а не като настоящата ситуация, която е пределно ясна и недотам кризисна – просто са ни нужни нови избори.
Икономическата криза за много хора я предизвикаха именно управляващите в оставка с „мерките“ си за подпомагане на принудително затворилите заради коронавируса бизнеси. Ресторантьорите и танцовите школи са само едни от секторите, които лично пред мен са излагали тезите си за напълно неработещи мерки и твърденията си за средства, които по никакъв начин не са стигнали до тях.
Пример за здравна криза ще е обидно да дам, при положение, че всеки ден загиват стотици хора. И това по време на Covid криза, „която се управлява добре“. За нюанс ще спомена обаче екологичните катастрофи в атмосферата на България, в нейните води, в земите ѝ. Въздухът в София, планините отпадъци край ВЕЦ-а в Своге, отровната вода в Брестовица, тоновете умряла риба при отравянето на Марица в началото на миналата година, изсичането на горите из цялата страна – все поводи за „гордост“ на ГЕРБ, все примери за „добро управление“.
Затова тази любопитна метаморфоза на ГЕРБ – от най-подготвените да управляват, по Бойко Борисов, до най-загрижените за държавата в настоящата криза, е нагла и обидна.
Биков обаче е прав за едно. Вина за настоящата неяснота имат някои от тези досегашни извънпарламентарни партии-опозиции с категоричната си позиция какво точно смятат да правят в 45-тото Народно събрание. Именно тази неяснота позволява на ГЕРБ сегашната им наглост. Без нея, те по-скоро не биха могли да говорят в конкретика срещу конкретни предложения. Особено ако суверенът преобладаващо подкрепя въпросните предложения.
