„Познавам момчето на Радев – рядко готин, умен, красив и спортист. Оставете го на мира! Не ви ли е срам да правите така с деца?“. Така министър-председателят нахока медийно-административния си слугинаж, който цяла седмица живя в паралелна Вселена, където „хайманата на летеца“ замеря трудещите се с камъни от „нелегален купон“.
Направи ли се Борисов на мафиотски бос в най-добрите традиции на Марио Пузо? Направи се. Определено му харесва ролята да се държи покровителствено благородно и то не от вчера. Едва ли телефонът му звъни още с мелодията от „Кръстникът“, но мелодията на сърцето му си остава на вълните на 90-те. Толкова сладникаво сърцедокосващо ни обясни зле завоалирано, че „мое да сме секакви, ма не закачаме децата“. И сто на сто се е развълнувал след етюда.
Етюд, от който вероятно са се възторгнали много от почитателите му, но не и най-големият му публичен враг. Да, враг. В нашата малка общност няма опоненти – всички съперници в една или друга сфера са врагове или в най-добрия случай противници. И всичко е лично. В случаи като този – твърде лично.
Президентът Радев реагира мигновено и нарече демонстрираната загриженост на премиера „театър за наивници“.
„Знaм мнoгo дoбрe oткъдe идвaт aтaкитe към мeн и ceмeйcтвoтo ми. Кaтeгoричнo нe приeмaм дa ce нaмecвaт ceмeйcтвaтa и дa бъдaт прecлeдвaни. Знaeтe, чe прoтecтитe нa бългaритe ca зaкoнoмeрeн рeзултaт oт пoлитикaтa и дeйcтвиятa нa миниcтър-прeдceдaтeля“, заяви президентът.
Така Борисов, вкарал в зловонието без свян дори здравния министър, усети, че манджата в личната му вражда с Радев беше грозно пресолена и заповяда „отбой“ на слугинажа си по темата. Закри я лично.
