Времевото изместване (времевото отклонение или изкривяване на времето) е феномен, при който индивидът преживява внезапна промяна във времето и пространството.
Това може да се прояви като усещане за пренасяне в различен период от време или място, или като кратък поглед към миналото или бъдещето. Феноменът е съобщаван в историята, в различни култури и е обект на много дебати и спекулации.
В сряда, 11 юни 1997 г., силни гръмотевични бури бушуват над Уирал, Северозападна Англия. По време на това „драматично светлинно шоу“ в небесата над Хойлейк, странни раздвоени светкавици изскачат през облаците със силен тътен.
Докато гръмотевиците разтърсват четирите ъгъла на полуострова, 67-годишният вдовец Джими изчезва от дома си, а за последно е видян да се разхожда близо до крайбрежната алея на Хойлейк. По онова време Джими се лекува от клинична депресия и затова двамата му синове, Роджър и Мартин, обикалят наоколо, за да го търсят.
Роджър си мисли, че баща му може да е решил да се разходи, а след това да се е отбил в някоя кръчма. Но Мартин, който обикновено е песимист, се опасява, че може нещо лошо да се е случило с него.
Мъжете не успяват да намерят отсъстващия си баща. На следващия ден те предприемат сами ново търсене, тъй като екипите на пожарната в района са залети с призиви да изпомпват вода от помещенията, наводнени от бурята, и да се справят с резервната канализация. Полицията също е заета в масовата операция по почистване и хаоса, който е причинен по пътищата на Уирал.
Изведнъж Роджър забелязва баща си да се разхожда усмихнат по крайбрежната алея – нещо, което не е виждал от дълго време. Той спира, извиква на баща си и излиза от колата, а Джими го поглежда с все още сияеща усмивка.
Прегръщайки баща си Роджър казва:
„Татко, къде, по дяволите, беше? Аз и Мартин те търсихме навсякъде!“
Отговорът, който получава е странен и шокиращ:
„Мисля, че умрях и отидох в Рая, момчето ми.“
Роджър се отдръпва изненадано и почти извиква:
„Какво?!“
Джими не е много последователен в разказа си. Говори за Хойлейк Сандс, сладоледи и как се е върнал в миналото.
Роджър леко въвежда жизнерадостния са баща в колата. Когато се прибрат вкъщи, Мартин е толкова ядосан на баща си, че бърза да излезе без да каже къде отива, но Роджър моли брат си да замълчи за момент, за да може баща им да разкаже къде е бил.
Джими споделя странна история … Излязъл от дома си в Хойлейк в 23:00 часа. Изведнъж завалял проливен дъжд. Почувствал се почти хипнотизиран от светкавиците, разкъсващи черните и сиви гръмотевични облаци. Тогава видял ярка светлина над главата си, която приел за някакво преживяване близо до смъртта. Светлината била ослепителна и гореща, а Джими бавно осъзнал, че това е Слънцето – пламтящо лятно Слънце в ясното синьо небе.
Забелязал червено хвърчило с форма на диамант, реещо се в небето. Джими свел очи и видял Хойлейк Сандс, претъпкан с хора, облечени в цветни дрехи от края на 50-те или 60-те години на миналия век. Мъжът не можел да повярва на очите си. За известно време си мисли, че това е Раят – всичко било такова, каквото си го спомнял, когато бил млад мъж, на около трийсет години, когато никога не се тревожел за здравето си, а животът бил толкова красиво прост.
Джими забързал надолу към пясъка и усетил горещината на Слънцето да изсушава мокрите му дрехи. Не можел да спре да се усмихва. Ужасната депресия, която била помрачила живота му, сега се била изпарила.
Четете още: Има ли начин да напуснем симулираната реалност, в която живеем?
Първоначалното религиозно убеждение, че това е някаква форма на носталгичен Рай, в крайна сметка утихнало. Джими осъзнал, че по някакъв начин се е върнал назад във времето, и от разговор с околните хора открил, че е 1966 г.
Хората, които съобщават за изкривяване на времето, обикновено са два типа: такива, които се страхуват да не останат в миналото, а понякога и бъдещето, и други, които искат да останат в отминала епоха, защото смятат, че времената тогава са били по-добри. Джими принадлежи към тази втора група.
Той има двама сина и знае, че ще му липсват ужасно, но да види Хойлейк през 1966 г. в горещ летен ден и да зърне някои от хората, които познава, когато е бил млад, като стария мистър Прескот от близката Маркет Стрийт, е просто утопия за него. Джими чува песен на Бийтълс от малко транзисторно радио до едно момиче и се разплаква от радост. Това само сън ли е?
Той прикляква и хваща малко пясък, за да се увери, че е истински. В този момент едно дете случайно удря плажна топка в лицето му. Той се смее, докато детето му се извинява. Поглежда към павилиона за сладолед и разбира, че с кредитната карта в джоба си не може да купи нищо. Джими прекарва известно време на плажа, като през цялото време се страхува от идването на 1997 г.
Той се отдалечава от крайбрежието и се разхожда до Маркет Стрийт. Спира се пред Уулкрафт Шоп, от където майката и лелята на Джими винаги са купували вълна, за да плетат пуловери за него и братята му. Поглежда към Тръсти Сейвингс Банк на ъгъла на Ууд Стрийт и магазина „Направи си сам“, където чичо му го е изпращал за винтове и пирони.
Тогава, изведнъж, всичко изчезва …
Точно както се страхува, той се връща в 1997 г. Отначало иска да се опита да се обърне и да избяга обратно в 1966 г., но след това се почувства така, сякаш някакъв по-висш интелект, го е оставил да се върне в 1966 г., само за да му покаже какъв човек е все още, въпреки годините на депресия и тревожност.
След този разказ за пътуване във времето, синовете на Джими настоят той да посети своя лекар, защото наистина се страхуват за психичното му здраве. Но когато Джими спокойно обсъжда случилото се със своя лекар, медикът изглежда очарован и казва, че вярва, че Джими не е халюцинирал разходката в миналото, а някак си е посетил 1966 г. чрез феномен, който чака да бъде открит от науката.
Джими му казва:
„Все още имам маратонките с пясъка по тях. Пясъкът от 1966 г., единствената частица от миналото ми, която мога да спася, и ще ценя този пясък и знам, че някои хора може да кажат, че съм луд, но не ме интересува какво казват или мислят. Аз се върнах там, докторе!“
Времевите отклонения вече са признати от науката. Има видове незначителни отклонения в пространствено-времевия континуум, които са причинени от гравитационни вълни. За първи път са наблюдавани правилно през септември 2015 г. и оттогава учените непрекъснато научават повече за начините, по които вълните могат да влияят на времето и пространството.
Учените откриват, че въпреки това, което се твърди, че „нищо не може да се движи по-бързо от светлината“, самото пространство-време може да се разширява по-бързо от светлината. Това не нарушава правилата на относителността, тъй като нищо не се движи физически през пространството, а по-скоро самото пространство се разтяга.
Някои физици смятат, че тези малки открития ще ни доведат един ден до машина, толкова сложна и мощна, като Големия адронен колайдер, която ще ни позволи първо да предаваме миналото по телевизията, а след това да го посетим. Но, да се надяваме, че такава машина ще бъде използвана за мирни цели.
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
