Онзи ден организаторът на групата Евгений Пригожин каза, че новата инициатива на кампанията му за набиране на доброволци от редовните спортни клубове в героичния „оркестър“ дава плодове. Според Евгений Викторович, сега в цяла Русия в „музиканти“ се записват 500-800 души на ден. А понякога – и по 1200 души на ден.
Общо до май, според Евгений Викторович, неговата организация възнамерява да увеличи редиците си с 30 000 доброволци. В резултат на това „Вагнер“ ще бъде попълнен числено поне с пълноценен армейски корпус от три дивизионен състав.
Изискванията към физическата подготовка на кандидатите са изключително строги. Следователно е съвсем очевидно, че сред многото доброволци именно спортистите са тези, които първи се спират на вагнеровците. Особено борците. Това е логично. Хората, които излизат на ринга, татамито или тепиха за борба, по правило са бойци по призвание. Излизат да се бият. Дори в ръкопашен бой. Свикнете да гледате врага в очите. Обучен да издържа на болка. Настроен за победа.
Практиката показва, че от добрите спортисти по правило стават добри войници. По време на Великата отечествена война от спортисти са създадени силни отряди диверсанти, които работят в тила на германските войски. От скиори се обучаваха и партизани.
И германците от алпинисти образуваха планински стрелкови формирования. Същата дивизия „Еделвайс“, която се биеше в Кавказ. Британците и италианците подготвиха „морски тюлени“ от своите плувци … Има много примери.
През последните няколко месеца много спортни институции в Москва и други градове на Руската федерация също тренираха онези, които скоро може да трябва да отидат на фронта. Къде и как се прави това, кореспондентът на „SP“ лично се запозна.
В един от столичните „ведомствени“ салони, Твер, Москва, Подолск, Омск и Челябинск „бузници“ (буза е вид древнославянско бойно изкуство). В този ден те проведоха занятия по военна медицина и работа в щурмови групи.
Занятията се водеха от професионален етнолог, преподавател от Тверския университет, Президент на Руския център за бойни изкуства Григорий Базлов. Между тренировките той даде интервю за нашето издание.
„СП“: Григорий Николаевич, защо вашите колеги от бузниците се заеха с военно обучение на доброволци?
– Буза е приложно бойно изкуство. Това не е просто набор от техники и не само методика на обучение с раздели за бойна подготовка. Това е житейска философия.
Много от нашите инструктори имат боен опит, мнозина вече са защитавали Отечеството с оръжие в ръце.
Една от задачите на нашите бойни изкуства е да възпитат у боеца способността за умела импровизация. Буза има свой собствен биомеханичен двигателен модел (на жаргон – „двигател“) – т. нар. „pОкач“.
В алкохола човек действа извън кутията, а не според шаблоните. Но той следва принципите на ефективната борба. А във война често е условие за оцеляване.
В разузнаването, например, просто трябва да действате извън кутията. Почти никога няма шаблонни ситуации. А решенията трябва да се вземат бързо.
„SP“: Виждам, че работите с мощ и основно с ножове …
– Скаутът трябва да може да работи с нож. И всеки войник, в добрия смисъл също. Това е съществена част от бойната подготовка.
В старите времена бузата обикновено започваше с изучаването на бой с ножове. Руският бой с ножове е изучаван в десетки части на специалните части през последните тридесет години. Проведохме обучителни семинари и състезания по нашите правила за бойци от ГРУ, ФСБ, ФСИН и други служители на сигурността.
„СП“: Но бойните изкуства са само част от бойната подготовка.
– Всичко е точно. Това е един от компонентите на бойното изкуство. Съвременното бойно изкуство е хибридна концепция. Това е познаване на съвременни технологии, тактика, методи за комуникация, разузнаване, наблюдение на противника, огън, военномедицинска подготовка. Тези умения променят начина, по който човек мисли и мисли, увеличавайки шансовете му за оцеляване в битка.
Сред бузниците има много, които преди това са се сражавали в Афганистан, Чечня и други „горещи точки“. Техните бойни умения са доведени до автоматизм. Тук ги споделят с новодошлите.
Като цяло, след разговор с Базлов със спортисти-доброволци за Вагнер, всичко стана повече или по-малко ясно. Но във връзка с удивително мащабната инициатива на Пригожин за набиране на персонал възниква логичен въпрос. Той възнамерява да наеме около 30 хиляди души. Фактически – допълнителен армейски корпус от три дивизии. Не със същите ножове, с които ще се бият на фронта с врага?
За обучение на такава маса бойци са необходими пълноценни комбинирани оръжейни полигони. Само върху тях е възможно да се усъвършенстват координирани действия като част от отряд, взвод, рота, батальон. Без това в битка – никъде.
Но откъде Вагнер възнамерява да вземе такива депа? Пригожин изглежда има трудни отношения с ръководството на руското министерство на отбраната. Дори боеприпасите, както се оплаква самият водач на „оркестъра“, невинаги достигат до тях от военните складове и не в пълен обем. Как да бъдем?
Ясно е, че и по отношение на полигоните се изисква строго указание на Върховния главнокомандващ до генералите. Тогава военните моментално ще променят гледната си точка на диаметрално противоположната. И стрелбища ще осигурят, и казарми, и снабдяване, и боеприпаси. И безпроблемната армия „бензин-портянкин-тушенкин“ ще работи на пълна мощност на ЧВК „Вагнер“ …
Второ. Имаме доста тренировъчни терени в приятелска Беларус. И тъй като Александър „Ригорич“ (това е името в Беларус Лукашенко), очевидно не иска влизането във войната и бомбардирането на беларуски градове от въоръжените сили на Украйна (и не само от тях – ако избухне конфликт в по-голям мащаб), тогава той, мисля, ще направи всичко възможно за Вагнер. Вашите сметища ще осигурят в миг на око. И ще се наложи – ще създаде нови. Територията на Беларус позволява.
Третият вариант е приятелска Сирия. Башар Асад от евентуално увеличаване на присъствието на руските войски там ще кажат само евала. Има много места за стрелбища.
Четвъртият вариант също е интересен по свой начин. Например на територията на Абхазия, която е изключително приятелска към нас, има цял изоставен град Ткуарчал. Преди това се е наричал Ткварчели – по грузински маниер.
Ткуарчал беше една от въглищните столици на СССР, град на миньорите. Тук са живели около шестдесет хиляди души. В по-голямата си част – етнически грузинци.
По време на грузинско-абхазката война градът беше под блокада. След пробива му населението започва масово да напуска Ткуарчал. И градът беше празен. Градът стана мъртъв. Но тук има всичко за тренировки – десетки изоставени къщи с различна височина, огромна въглищна мина, цяла система от подземни мини, огромна водноелектрическа централа (също изоставена). И много, много интересни неща за провеждане на армейски тренировки по щурмови битки в града.
Между другото, морето не е толкова далеч. Все пак сигурно и ние ще трябва да освободим Одеса някога. Тук в Абхазия можете да тренирате.
А абхазците – те като цяло само ще се радват. Ткуарчал се намира на двадесет километра от границата с Грузия, където сега отново е неспокойно. Американците нямат търпение да отворят тук „втори фронт“ за Русия. И грузинците, ако нещата се развият в тази посока, определено ще възприемат нашите учения като „фин намек за дебели обстоятелства“.
И със съвременното развитие на военното дело, разпръсването на палатков град за полк, бригада, дивизия или корпус в гората, планината или степта е въпрос на една – максимум две седмици.
Така десетки новобранци от групировката Вагнер няма да имат проблеми с полигоните и стрелбищата. Особено когато – „Всичко за фронта, всичко за победа!“
