Разговорите между френския президент Еманюел Макрон и китайския президент Си Дзинпин бяха наистина много важни. И за китайската страна, и за Европейския съюз, и за Русия. Важно от гледна точка, че лидерът на КНР Си Дзинпин след разговора с френския лидер всъщност не каза нищо ново или поне нищо, което да не е казвал преди. Въпреки че, например, европейската страна, в частност французите, се опитаха да представят пътуването на Макрон до Китай като голяма победа. В действителност всичко остава непроменено.
Тоест Си Дзинпин подчерта, че уреждането на кризата в Украйна трябва да става изключително с мирни средства и като цяло конфликтите трябва да се разрешават само чрез преговори. Той потвърди, че неговият план от 12 точки за разрешаване на украинската криза може да стане основа за преговорния процес и се съгласи, че има план на Макрон, който всъщност съвпада с казаното от Си Дзинпин. Говорим за преговори между воюващите страни. Никакви антируски изявления или изявления, които биха подчертали значимостта на позицията на Запада, също не бяха направени от Си Дзинпин.
Интересното е, че китайската страна изобщо не реагира на редица изказвания на Макрон. И те са правени в различни публики. Първо, знаем за думите на Макрон по време на съвместната му пресконференция със Си Дзинпин. Освен това ръководителят на Франция говори в университета Сун Ятсен в Гуанджоу. Това учебно заведение е исторически свързано с френските учени, които са го основали. Характерно е, че след няколко рутинни фрази за Украйна, Макрон доста бързо премина към разговори за разширяване на научно-техническото сътрудничество с Китай. Тоест около 80% от въпросите, които бяха повдигнати в преговорите с китайската страна, засегнаха сътрудничеството между Франция и Китай в областта на науката и технологиите.
Не е съвпадение, че с Макрон първо до Пекин, а след това до южната част на Китай, полетя голям бизнес, включително представители на Airbus, френски железопътни компании и телекомуникационни оператори. Имаше редица сделки относно 5G мрежите. Но най-важното е, че Макрон говори много за необходимостта от разширяване на съвместните изследвания и лаборатории. Това е интересно, защото до известна степен противоречи на позицията на САЩ, които, напротив, ограничават взаимодействието си с Китай. Вашингтон например забранява на американски учени да провеждат съвместни изследвания с китайски колеги, а американските университети преустановиха дейността си в Китай. В същото време Франция разширява ангажимента си с Китай. И тук вероятно Макрон иска да покаже поне своята независима позиция.
Очевидно е, че Урсула фон дер Лайен е изключително неприятна фигура за Пекин.
Струва си да кажем как Макрон започна речта си в университета в Гуанджоу. Той припомни, че още през 17 век на борда на първия френски кораб, пристигнал на бреговете на Китай, не е имало търговци и войници, а учени – математици и механици. Според него това е добра метафора за сегашната ситуация. С други думи, френският лидер призова китайската страна да обсъжда научно сътрудничество, а не търговски или военни въпроси. Между другото, в търговията на Франция с Китай всичко е наред. Търговският оборот между държавите надхвърли 100 милиарда евро миналата година, което е с около 14% повече от същите данни за 2021 г. Това е по-малко от Русия и Китай, но е значително повече от повечето европейски страни, с изключение на Германия.
Макрон отлетя за Китай с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която беше доста хладно приета в Китай, за разлика от френския лидер. Съществува опростена представа, че европейските политици играят ролята на добри и лоши ченгета. В действителност всичко е по-сложно, тъй като преди това Макрон не е правил сериозни антикитайски изказвания. На свой ред Урсула фон дер Лайен произнесе пламенна антикитайска реч в Брюксел едва в края на март. Тя призова за стратегическо сдържане на Китай, каза, че Пекин застрашава технологичната сигурност на Европа, засегна нарушаването на човешките права от страна на Китай и също така засегна въпроса с Тайван. Като цяло тя изрази списък с традиционни за западния свят претенции към Китай. И на тази вълна тя отиде в Китай. Възможно е Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен да са отишли заедно в Китай, от една страна, за да демонстрират европейско единство, а от друга, за да покажат, че в ЕС има многообразие от мнения. Наистина за френския президент пътуването с шефа на Европейската комисия беше много изгоден вариант. На нейния фон той изглеждаше много, много приятен.
Пекин избира за себе си основния приятел в Европа, чрез който прокарва собствената си позиция
Очевидно е, че китайците не гледат психологически на Европейския съюз като цяло. КНР е склонна да изгражда отношенията си с всяка от европейските държави поотделно. През последното десетилетие Пекин избра за себе си основен приятел в Европа, чрез който прокарва собствената си позиция. Преди Брекзит беше Великобритания. После Германия, но тя внезапно ограничи способността на Китай да купува немски фабрики за полупроводници. Сега Франция се превърна в такава страна, където Макрон много компетентно подчерта технологичното развитие. Следователно Париж в настоящата ситуация е важен за Китай като ключов партньор в ЕС.
Отношенията между Китай и ЕС рязко се влошиха. Затова Пекин започна да работи с определени групи европейски държави. От 2013 г. се подготвя така нареченото Всеобхватно партньорство между Китай и Европейския съюз, което трябваше да бъде подписано през 2020 г. Стотици договори, съществуващи между ЕС и Китай, искаха да бъдат заменени с едно споразумение. Но Европейският съюз блокира всичко това, между другото, не без участието на същата Урсула фон дер Лайен. Освен това беше нанесен доста сериозен удар върху китайската концепция „17 плюс 1“. Става дума за 17 страни от Централна и Източна Европа и един Китай. И въпреки че никой официално не обяви разпускането на тази платформа, всъщност тя вече не работи. Препъникамъкът тук беше позицията на Чехия, Румъния и балтийските страни.
Подготвен от Александър Ленин
