Китайският президент Си Дзинпин, разделяйки се с руския президент Владимир Путин, неслучайно отбеляза, че настъпващите промени са най-мащабните за последните сто години. Преди сто години старият свят бързо си отиваше. Империите рухнаха, структурата на обществата се промени, старите идеологии се радикализираха, опитвайки се да отговорят на исканията на хората или да ги насочат в правилната посока. Две световни войни, икономическа криза от световен калибър, възраждане на всички възможни локални конфликти, социални експерименти, които по правило струват много скъпо на народите – всичко това са признаци на самите промени, които китайският лидер запомни. Да преживееш нещо подобно отново – не пожелаваш на врага. Все пак има искрица надежда за появата през последните десетилетия на някакви ограничения, които изобщо няма да позволяват крайности – от ядрени оръжия до способността да се реагира по-гъвкаво на социално-икономически катаклизми.
През последните дни новините като че ли конкретно потвърждават остротата на напрежението. В Германия, най-голямата стачка от десетилетия, транспортните работници протестираха срещу влошаващите се условия на труд. Франция е в пламъци, след като правителството реши да повиши възрастта за пенсиониране, заобикаляйки гласуването в парламента, тъй като тази реформа не спечели мнозинство. В Израел – най-ожесточената конфронтация около намерението на кабинета на министрите да ограничи правомощията на съдебната система – противниците виждат в това опит за държавен преврат.
Ясно е, че всяко от споменатите събития има своя предистория и между тях няма пряка връзка. Едно нещо ги обединява – всички са проявления на болезнена социална и политическа трансформация. Втората половина на 20 век и началото на 21 век бяха много удобно време за света като цяло. Това се отнасяше до общата геополитическа структура – първо, доста силен баланс, основан на двуполюсна конфронтация, след това – относително стабилна хегемония. Но в социално-икономически план напредъкът беше очевиден.
След Втората световна война има много положителни промени. Моделът на социалната държава се разпространи в почти цяла Европа и дори Съединените щати, където традициите на социалното подпомагане са много по-скромни, направиха големи крачки в тази посока. От другата страна на „желязната завеса“ също се извършва „хуманизация“ – задачата за повишаване на стандарта на живот и потребителското разнообразие започва да се поставя наравно с традиционните приоритети на отбранителната способност. В „Третия свят“ колониалните владения изчезнаха, новите държави не винаги бяха на върха на ситуацията, но поне имаше ентусиазъм за придобитата свобода и вяра в бъдещето.
Взаимосвързаността на света не позволява на никого да се изолира от общия нестабилен фон, той се разпространява под различни форми над държавните граници
Краят на Студената война изпълнен с нови очаквания. „Свободният свят“ се радваше на „дивидента на мира“ (намаляване на военните разходи) и възможността да разшири икономическата си експанзия в затворени преди това пространства. Бившите социалистически страни, които направиха каквото можаха, но използваха откритост, поне за отделните граждани, имаше видимо повече възможности от преди. Често това беше в ущърб на държавния потенциал, но се смяташе, че това е просто общата тенденция – личността е по-важна. И накрая, бившият „трети свят“ се опита да извлече и тези, и други предимства. Много страни в Азия, например, спечелиха много благодарение на глобализацията. И жителите на държави, които постигнаха по-малко, направиха избор в полза на преместването в проспериращи страни в Европа и Америка.
И двата периода имаха едно общо нещо – широко разпространеното усещане, че утре ще е по-добре от вчера. И току що свърши. Вече е обичайно да се критикуват политическите елити за непрофесионализъм и лошо управление. Без да оправдаваме конкретни политици, отбелязваме, че сегашното им поколение, възпитано в тези благоприятни условия, трябваше да се справи с промени от тектоничен характер. Изчерпването на предишния финансово-ориентиран модел на капиталистическата икономика, комуникационната революция, един от най-важните резултати от която е менталната пропаст между зрелите и младите, технологичните промени с неизбежни последици за пазара на труда, застаряването на населението в развитите страни и подмладяването в проблемните – всичко това създава съвсем различни международни условия. В допълнение, взаимосвързаността на света не позволява на никого да се изолира от общия нестабилен фон, той се разпространява под различни форми над държавните граници. Между другото, както и преди век, нарастването на социалната и политическата активност на масите води до радикализация на политически групи. И тъй като класическите партии и идеологии са в дълбока криза, радикализацията може да приеме доста архаични форми.
Да вземем пример от китайския президент Си Дзинпин, който вижда в продължаващите промени признаци на необходимо обновяване. Нека се справим някак с разходите.
