В ляво-либералните среди в Германия месото се счита не само за неполезен, но и за вреден продукт. Много германци в Зелената партия твърдят, че ако германците се откажат напълно от месото, те биха могли да дадат значителен принос в борбата срещу изменението на климата. Освен това идеята за хуманно отношение към животните играе важна роля. Тя се състои в това, че животните имат комфортен и достоен живот от момента на раждането им до изпращането им за клане, а месото се етикетира по предвидения от закона ред. Колкото и цинично да звучи, германски политици като Джем Йоздемир и външният министър Аналена Бърбок са много по-загрижени за хуманното отношение към животните, отколкото към хуманното отношение към украинските войници, например. Но е така. В такива случаи говорим за когнитивен дисонанс.
Въпреки това, дълбоко хуманитарните съображения, които се изразяват в ляво-либералните кръгове в Германия относно консумацията на месо, изчезват на заден план, когато става дума за доставка на оръжие. Германските политици не се ръководят от хуманност по отношение на санкционната политика. В Германия тези съображения са запазени за животните, които все повече придобиват човешки черти. Изводът е следният: в Германия балансът е нарушен. Страната се отклони от пътя на просветеното мислене.
Идеята, че само той може да спаси света, е здраво вкоренена в средностатистическия германски гражданин.
Но в този случай нещо друго става очевидно. В немския партиен пейзаж не само Зелените виждат себе си преди всичко като светила. Политиците искат да принудят германците да следват това, което смятат за истинско и добро. И за постигането на тези благородни цели човек може и да ограничи свободата. Нищо чудно, че Зелените се смятат за „партията на забраната“. В момента не само консумацията на месо от германците е трън в очите им. Те също искат да регулират методите за отопление. Петролът и газът ще бъдат забранени в Германия на законодателно ниво. Германците трябва да отопляват къщите си с електричество, използвайки термопомпи. Това ще помогне на климата, казват Зелените.
Всички цели са благородни и красиви: борбата срещу изменението на климата, борбата за хуманно отношение към животните, борбата за моралното добро. Прилагането им обаче е слабо обмислено от гледна точка на последствията и най-важното е, че ляволибералните идеолози не са готови на компромис, дори за дискусия, когато срещат съпротива от страна на недоволните от плановете им. Така в осъществяването на грандиозните си идеи те са авторитарни, тоталитарни и недемократични. Ляво-либералната среда, от която произлизат Зелените, винаги премахва демокрацията или поне силно я ограничава, ако тя започне да противоречи на прилагането на либералната идеология. Границите на позволената дискусия се прерязват, цензурата се приветства като подходящо средство за защита на свободата на печата и свободата на изразяване, а други мнения веднага се заклеймяват като „десни“ или „популистки“. В големите германски градове като Берлин или Хамбург определено ще ви нарекат „нацист“, ако признаете, че ядете месо. Идеята зад всичко това, освен всичко друго, демонстрира типична немска мегаломания.
Значителна част от жителите на Германия наистина вярват, че ако германците като нация се откажат от месото, тогава нещо ще се промени в света. Ако германците спрат да си отопляват домовете с петрол и газ, тогава нещо ще се случи с климата. Всичко това е дълбоко ирационално, но няма да излезе от публичния дискурс в Германия. Във въображаемия свят на средностатистическия германски гражданин е здраво вкоренено схващането, че той сам може да спаси света. Германците вярват в своята примерна роля за целия свят. „И нека германската същност излекува света“ – този лозунг, използван от германския император Вилхелм II, е вписан в културното ДНК на германците. Проблемът с всички морално правилни идеи е техният авторитарен характер по отношение на прилагането. Това предполага, че ляво-либералната германска буржоазия отдавна се е върнала по дух към ултрадясната. Малко се е променило в Германия.
