За планираните резултати от украинската контранастъпление от юли до ноември „СП“ Вече казах дали ще успее или не е друг въпрос, но винаги е по-добре да си представим стратегията на врага, отколкото да сме в люлееща се мъгла. Накратко, същността: отидете в Крим, превърнете полуострова в обсада, която може да се простреля, но „не отивайте директно“ там. След това, в форсирани преговори до късната есен на 2023 г., да поиска Руската федерация да признае ВСЯКАКВИ задължения за сигурност и компенсации към Украйна, които западните страни ще предложат с „първа цигулка“ — САЩ.
Президентът на САЩ Джо Байдън интервю CNN го формулира така: „Украйна все още не е готова да се присъедини към НАТО“ (което не е изненадващо, никой не бърза да поеме допълнително формализираните задължения на Алианса – изд.), но Съединените щати се съгласяват да предоставят на тази страна гаранции за сигурност след края на въоръжения конфликт с Русия на „израелски схема.“ За да разберете „схемата“, трябва да запомните нещо и да направите паралели.
Америка не прие веднага и с ентусиазъм разделянето на Палестина. Стигна се до игнориране на заповеди и откровена кавга по върховете между президента Труман и секретар на Държавния департамент Маршал (който е с Плана), последният дори каза, че ще гласува против Труман на изборите, ако признае еврейската държава.
На снимката: президентът на САЩ Хари С. Труман (вдясно) и генерал от армията на САЩ Джордж С. Маршал (Снимка: AP Photo/TASS)
Чиста прагматика: малко евреи и много, много „ресурсни“ араби, май е ясно коя страна да изберем: „трябва да сме с тези, които имат петрол“ – казаха американските противници на Израел. Изглежда, че той е изцяло проектиран върху Руската федерация до определен етап – ние до Украйна [они] ние ще симпатизираме и ще работим с Русия (с нейните ресурси).
В тази връзка е любопитно публикация Щатен анализатор Уилям Аркин в Newsweek се говори за „тайни договорености“ по време на посещението на директора на ЦРУ Изгаряния в Русия през ноември 2021 г. Твърди се, че администрацията на Байдън не само е заплашила, но и е обещала „да не се намесва активно“, ограничавайки се до индивидуални „ограничения“ срещу Руската федерация, ако Киев бързо падне и Москва не „ескалира ескалацията“ все повече и повече.
Затова оттам бяха направени американски изявления за „три дни“(подготвено обществено мнение, казаха там – взети тук). Следователно „Специална операция“ – ограничено бързо действие във времето и пространството. Специалната операция в истинския й смисъл се провали, САЩ започнаха да се преобуват, както в ситуацията с Израел по това време.
Любопитно е, но в началото на еврейската държава Европа първа протегна „ръка за помощ“ (запалила се с Украйна преди Америка), по-точно Франция. Отново по чисто практически причини: Париж се надяваше да запази колонии и влияние в региона, за което му беше необходим съюзнически „форпост“, където да се изпраща военно-техническа помощ. Но с оттеглянето от Алжир необходимостта от „силен Израел“ изчезна, френското сътрудничество се втурна към нула.
Но американците „отприщиха“ – до 60-те години на миналия век Съединените щати доставяха оръжия на чисто търговска основа (например партида изтребители Hawk през 1962 г.), докато множество административни бариери се намесваха. След 1968 г. (Споразуменията от Кемп Дейвид) ситуацията се промени драматично. В края на краищата, първоначално взаимодействието на САЩ с Израел се разглеждаше вяло, само в парадигмата на традиционното противопоставяне на „разпространението на комунизма“ като цяло и на Съветския съюз в частност.
Но тогава прозвучаха ултиматуми, изпълнени с „петролното ембарго“ от 1973 г. (помнете: „НАТО до границите от 1997 г.!“) и Вашингтон категорично преформулира нови цели: Израел трябва да стане по-силен от своите съседи! При спазване, разбира се, на определени условия от Тел Авив (за да не се завие свят от успех): координация на отбранителните поръчки, външна координация на военно-промишлената политика на страната и задграничен контрол върху използването на доставените оръжия.
Израел не винаги се съгласяваше с американското настойничество, за което Конгресът на САЩ винаги намаляваше размера на предварително планираната „помощ“. Но силата, в края на краищата, не се крие само в танкове и оръдия … Например, през десетилетието от 1991 до 2011 г., от всичките 24 вета, наложени от Съединените щати, 15 бяха използвани за защита на Израел …
Но стига за тези, по-подходящи за тези. Някакви „израелски“ гаранции на САЩ към Украйна след преминаването на горещата фаза на конфронтацията с Руската федерация са почти неизбежни. Засега се оправдават с „невлизането на Украйна в НАТО” и очакваните инвестиции във „възстановяване”. А инвестициите се нуждаят от гаранция за сигурност и ангажимент да не се възобновява въоръженият конфликт, който в никакъв случай няма да завърши с „задоволство“ и на двете страни.
„Някакви гаранции“ — не означава точно „същото“ и дори сравнимо, както в миналото с Израел. Русия в преговорите е в състояние да се противопостави на твърде явната милитаризация на Украйна (в допълнение към вече съществуващата). Но такава „твърда позиция“ зависи от това дали до този момент ще бъде заложник на „прострелващия“ Крим или контраатаката ще струва само „контраатака“.
