Фаворитът на „Булгартрансгаз“ за строителството на газовата връзка между България и Сърбия – консорциум „Кенпайп“, зад която наднича любимеца на Бойко Борисов, изненадващо се отказа от договора за 164 млн. лв. в полза на фирма от обръча на…ГЕРБ, научи Новините Днес.
Това става точно в момента, когато Върховният административен съд даде ход на делото по жалбите срещу избора на „Кенпайп“ за строител, които по-рано Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли.
Това решение на „Булгартрансгаз“ бе обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията, а възложителят поиска предварително изпълнение на решението, което му бе отказано от КЗК, а при обжалване и от ВАС.
Макар и с 4 на 2 гласа и 2 особени мнения /едното на Председателя Юлия Ненкова/, КЗК потвърждава по същество класирането. На първите три места всъщност са класирани участници, за които има основателни съмнения за свързаност, предвид факта, че и трите посочват един и същи проектант, както и невъзможния срок за проектиране на цялото трасе от един работен ден.
Още по-фрапантно е обстоятелството, че всички членове на комисията на възложителя отказват да видят факта, че същият проектант е участвал в изготвянето на техническите проекти по заданието на същия възложител. Удачно е да си зададем въпроса дали няма конфликт на интереси и за коя от двете страни реално работи този проектант.
Може би ангажирането му дава спокойствие на тримата участници да обещаят този нереален срок и да изпреварят останалите, а второто място да заеме консорциумът ДЗЗД „Интернешънъл газ“ – с участници „Главболгарстрой“ и „Главболгарстрой Интернешънъл“.
Широкото затваряне на очите на комисията е последователно, защото те приемат, че изготвянето на работен проект за трасе от 62 км за един работен ден е нещо нормално и вместо да отстраняват тези трима участници, те им раздават първите 3 места, възмущава се източникът на Новините Днес.
По тази причина на 1 октомври „Булгартрансгаз“ е променил решението си за класирането и вече на първо място е консорциумът на „Главболгарстрой“ – „Интернешънал газ“, чиято оферта е 167.8 млн. лв., което се оказа незаконно.
Ако няма нови обжалвания, е възможно договор да се подпише в средата на месеца. Но това е малко вероятно, а и от горе на всичко проектът вече върви с голямо забавяне – според междуправителственото споразумение на България и Сърбия газопроводът трябва да бъде пуснат през май 2022 г., но срокът за изпълнение е 350 дни, което значи, че теоретично най-ранната дата е ноември 2022 г.
Съмнителният отказ
Решението на „Кенпайп“ да се откаже от надпреварата е повече от странно. Официално консорциумът е съставен от клон на канадско дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му българска му фирма, предаде „Капитал“.
Но първото дружество реално е с люксембургски собственици и малък опит в бранша, а българската „Кенпайп“ е неизвестна в страната, като работи единствено по друг проект на „Булгартрансгаз“. Фирмените регистри обаче сочат връзки с патерицата на Бойко Борисов – „бизнесменът“ Александър Сталийски.
Официално консорциумът „Кенпайп“ се представлява от Зара Кизирян-Калчева, която дълго време работи като експерт в Министерството на финансите, след това в периода 2013-2014 г. при ГЕРБ е директор на отдела за обществени поръчки на Националната електрическа компания.
По-късно заема подобна длъжност и в компанията за реализация на газопровода „Южен поток“, в която 50% от капитала държи „Газпром“. В периода 2015-2017 г., Кизирян-Калчева оглавява отдела за европроектите на Министерството на здравеопазването, а в следващите две години е експерт в Комисията по финансов надзор.
Сега Зара Кизирян-Калчева посочва, че една от причините за оттеглянето на офертата на „Кенпайп“ е, че „в публичното пространство бяха изнесени и тиражирани както редица неверни факти и обстоятелства досежно участниците в него, техния капацитет и работа, така и несъстоятелни по своя характер заключения и предположения – включително с оглед на наличието на взаимовръзки и скрити уговорки, които са довели до избора му за изпълнител и респективно, които целят неправомерно разходване на публичен ресурс“.
В мотивите се казва още, че „както действителните собственици на участниците в консорциума, така и членовете на управителните органи са градили своето име и репутация в продължение на много години и подобни неверни твърдения са не само недопустими, но и увреждащи техния авторитет“.
Решението поръчката да отиде у любимата на Баце „Главболгарстрой“ ни кара да зададем въпроса каква е причината за тези прибързани и незаконосъобразни действия на възложителя, при положение, че спорът по тях ще бъде спрян при елементарно съобразяване на правилата на Закона за обществените поръчки. И това е допуснато от може би най-опитния екип в областта на обществените поръчки и ръководството на „Булгартрансгаз“, като се навява съмнение и за стиковане на действията с класираните на първите 3 места участници.
Колкото и елементарно да е това предположение, май трябва да се върнем в началото на настоящата статия и да си зададем въпроса дали този опитен екип, предложил това второ решение за второ класиране, пак няма да поиска от КЗК да се допусне предварително изпълнение, което значи и сключване на договор с „Главболгарстрой“ преди да са приключили същинските съдебни спорове и по двете решения.
През следващата седмица остава да видим дали такова искане ще бъде направено от „Булгарстрансгаз“ и дали КЗК ще прояви последователност, като пак откаже да го даде, така както е сторило през лятото при първото решение по същата процедура. Ясно е при кой мандат бяха назначени настоящите членове на КЗК и настоящото ръководството на „Булгартрансгаз“, а връзката между двете институции не е само съпружеската такава между изпълнителния директор и един от членовете.
Това са все проекции на предишната власт на ГЕРБ, а пък фирмата „Главболгарстрой“ се утвърди като любимия строител на тази власт. Палитрата се разшири от строителство на спортни зали към пътно строителство и вече на газопроводи, като за периода на последните 3 години само „Булгарстрансгаз“ е възложил изграждането на 9 обекта на обща стойност над 550 млн. лева. Дали тази цифра ще нарасне с нови 167,8 млн. лева, ще стане ясно съвсем скоро. Това може да бъде позволено от КЗК или ВАС ако възложителят поиска за втори път предварително изпълнение, а как ще се развият събитията ще следим с огромен интерес.
Материалът Лява ръка – десен джоб: Фирма на Александър Сталийски отказа 164 млн. лв. в полза на дружество от обръча на…Бойко Борисов е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
