ОБЩЕСТВО

На страха очите са големи: Парламентарната ни демокрация и нейните врагове

В (мело)драматично изказване, обосновавайки подкрепата на БСП за избора на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание, Корнелия Нинова обяви за най-важна задача да се спасява българската парламентарна демокрация от призрака на авторитаризма. Впоследствие, макар и в по-мека форма, подобна формулировка бе включена в проекта за декларация на парламента, подготвен от контактьорите Паси/Плевнелиев. Те пък изрично осъдиха предложенията за преход към президентска република (може би визирайки ИТН) и видяха в тях предпоставки за авторитаризъм.

Логично възниква въпросът: наистина ли е заплашена парламентарната демокрация у нас, от какво или от кого произтича тази заплаха? И още: има ли претенции и действия за установяване на авторитарна форма на управление? Ако има, откъде извира авторитаризмът в България?

Въпросите са основателни, но отговорите не са там, където се опитват да ги намерят цитираните по-горе персони. Отново сме свидетели как крадеца вика „Дръжте крадеца!“

Трябва да се признае, че заплаха за парламентарната демокрация има, но тя произтича от опасно напредналите й собствени дефекти и болести. Тази форма на управление все по-тежко и необратимо се компрометира в очите на огромното мнозинство от гражданите. Като цяло

тази негативна нагласа е основателна,

макар и невинаги справедливо адресирана.

Проверка по рама

Фактите са очевидни и неопровержими. На първо място, това е постоянно спадащата изборна активност и ръстът на гласуващите „Не подкрепям никого“. Второ, драматично ниското одобрение и доверие към парламента и парламентарно представените партии. Тъй като повечето институции са завладени от партиите (т.е. неприемливо партизирани), това отношение се проектира и върху институционалната система. Трето, огромното мнозинство от българите изразяват остра критичност към работата на Народното събрание и поведението на повечето депутати. При това, с всеки пореден парламент болестта се изостря, а безпрецедентното тридневно „първо тържествено“ заседание на новоизбраното Народно събрание е ясен симптом на състоянието.

Сега парламентът и представените в него партии са изправени пред решаващ последен тест – не толкова с оглед излъчване на правителство, колкото по отношение на способността да свършат поне минимум полезна работа (приемане на бюджета, гласуване на законите по Плана за възстановяване и устойчивост и др.) Очакванията не са особено оптимистични, въпреки патетичните клетви в добруването на народа.

Парламентарната демокрация не може да съществува и да дава плодове без жизнеспособни и ефективни партии. А у нас самите партии със своите действия в парламента и по време на предизборни кампании отблъсват избирателите и ги настройват против парламентаризма. Достатъчно е да погледнем числата за последните 5 години.

От гледна точка на изборната активност

за времето от 2017 до 2022-ра българските партии са отказали от участие в парламентарни избори над един милион души, а активността е спаднала с 15%. От гледна точка на броя избиратели, загубени от отделните партии, безспорен „шампион“ е БСП – за пет години социалистите са били напуснати от 720 хил. души. Следват ГЕРБ (500 хил. изгубени избиратели), но и с тази загуба успяха да спечелят последните избори. ДПС и ДБ горе-долу задържат нивото, а само „Възраждане“ бележи съществен напредък, привличайки около 220 хил. нови поддръжници.

Някои бивши парламентарни сили почти изчезнаха от политическия пейзаж – например, патриотичните формации и „Воля“, които съвкупно загубиха над 430 хил. избиратели. Дори и новопоявяващите се партии се изхитриха за невероятно кратък период да отблъснат голяма част от привържениците си.

Магазин за Акумулатори

Казано по друг начин, българските партии не само не изпълняват задължителните си функции, а постоянно и убедително работят за общественото разочарование от парламентаризма. Разбира се, трябва да се направи уговорката, че е неправилно да се поставя знак за равенство между днешните парламентарно представени партии и парламентарната демокрация въобще.

Що се отнася до проблема с авторитаризма, той също е реален за българската демокрация, но извира не от нечии лични амбиции за смяна на модела, а от живота на самите партии, които се превърнаха в политически ЕООД-та. Неслучайно най-много избиратели са отблъснали

най-авторитарно управляваните партии – БСП и ГЕРБ.

За съжаление българският партиен авторитаризъм е от възможно най-примитивен и паразитен тип – водачите обичат да налагат волята си и да командват, но бягат от отговорността като дявол от тамян. Най-фрапиращ е примерът на БСП, откакто бе оглавена от Корнелия Нинова – под нейно ръководство партията губи пет поредни парламентарни вота и почти 4/5 от избирателите си, но тя дори не допуска да се отвори темата за личната й отговорност за тези катастрофални резултати. Отдавна българските политически водачи неизменно търсят причината за пораженията на партиите си във всякакви други фактори и обстоятелства, но не и в самите себе си.

Накрая, редица български политици очевидно не съобразяват, че размахвайки енергично плашилото на „пълзящия президентски преврат“, при това служейки си с измислици и откровени лъжи, те стимулират все повече хора да си задават въпроса дали това не е наистина по-добро решение. За някои от тях това се превърна в някаква болестна зависимост, от която не могат да се освободят, въпреки очевидните негативни последици.

Било поради заслепеност, било

заради съществени празноти в познанията,

„заслужилите борци против авторитаризма“ пропускат, че президентската или полупрезидентската форма на управление не означава отхвърляне на парламентаризма. Напротив, по цял свят има примери за тяхното пълноценно съчетаване и то в страни, които никой не би нарекъл недемократични – от САЩ до Кипър и от Франция до Южна Корея. Също така, не бива да се забравя, че при много от тези страни причината за обществения избор в полза на засилена роля на президентската институция е била именно трайното разочарование от недъзите и неефективността на парламентарната форма на управление.

Но, все пак, трябва да се отнасяме с разбиране към българските партийни вождове. Както знаем, на страха очите са големи.   

Източник: „Банкеръ“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort